Решение № 6059 от 7.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад АД /старо наименование ЧЕЗ Разпределение България АД/, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И. Бангачева, против Решение 1380/23.12.2022 г., постановено по административно дело 583/2022 г. по описа на Административен съд - София област. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-02-Сф-З/14.04.2022 г. на Началника на РДНСК - Софийска област, разпореждаща премахване на незаконен строеж, представляващ Мачтов трафопост с изходящи подземни кабелни линии, в урегулирани поземлени имоти XIII-52, XV-53, VI-за жп секция и по улици в кв.2, спирка Желен, гр.Своге. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 109, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна, Началникът на РДНСК София област, се представлява от юрисконсулт Петкова, която оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено на дружеството да премахне незаконен строеж, тъй като е изграден без необходимите строителни книжа. За да отхвърли подадената жалба, решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, не са допуснати нарушения в административното производство и е спазен материалния закон. Установено е, че обектът, предмет на заповедта представлява строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, от трета категория, за който липсват строителни книжа. Съдебното решение е правилно. Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, като крайният извод за законосъобразност на заповедта е правилен. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е констативен протокол 1570/21.10.2021 г. и констативен акт 1796/01.12.2021 г., в който е описан подробно изградения строеж, с окомерна скица с посочени размери, характеристики и местоположение, които съответстват на действителните. Съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж представлява нов мачтов трафопост, монтиран върху съществуващ ЖР стълб, част от съществуваща въздушна кабелна линия 20 KV, като на стълба е монтирано ел.табло, след което започва подземно кабелно трасе с дължина около 18 метра, което минава през УПИ XV-53 и достига до улица (о.т.21), успоредна на ж.п. линията София - Горна Оряховица, от където се разклонява в две противоположни посоки, описани в констативния акт и в заповедта. Установено е, че възложител и собственик на строежа е ЧЕЗ Разпределение България АД, като не е спорно, че е извършен през 2021 г. без издадени строителни книжа. Предвид установените вид, характеристики и параметри, обектът правилно е определен като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото липсва, поради което строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След съвкупен анализ на събраните доказателства, правилен е изводът на съда за това, че строежът не може да се квалифицира като подмяна на съществуващ трансформаторен пост посредством текущ ремонт, както се поддържа в жалбата. Видно от допуснатата, приета и неоспорена СТЕ е, че разпореденият за премахване обект представлява ново оборудване за трафопост, монтирано върху съществуващ ЖР стълб от въздушна електропроводна линия, като е изградено и излизащо от него подземно кабелно трасе с разклонения, следователно в случая се касае за нов строеж, който правилно е квалифициран като такъв от трета категория. Неоснователно е твърдението на оспорващото дружество, че не е извършител на строежа. Задължението по премахване е вменено в качеството на възложител/собственик на строежа, което обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства, и най-вече от съдържанието на постъпилото от самото дружество възражение против констативния акт, както и от сигнала, подаден от собствениците на имота, върху който попада част от строежа. Строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, предвид периода на изграждането му, поради което подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК Софийска област, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да е в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,