Решение № 7133 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 732/2010 г.

Решение № 7133 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 732/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община гр. Ямбол, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 183 от 17.12.2009 г., постановено по административно дело № 223 по описа за 2009 г. на Административен съд - Ямбол. В жалбата не са посочени конкретни касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност, но по съществото на доводите може да се направи извод за оплакване за необоснованост на решението, поради което се претендира за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Албена Христова Бакалова от гр. Ямбол в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Ямбол е било образувано по жалбата на Албена Христова Бакалова от гр. Ямбол против Заповед № ОС 01/0080 от 18.09.2009 г. на кмета на Община гр. Ямбол с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 22, ал. 2 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища/НРУРОЖ/ и т. 19В от договор № 225 от 01.01.2006 г. е прекратено наемното й правоотношение по отношение на общински жилищен имот, находящ се в гр. Ямбол, ж. к. 'Т. Бенковски" 17-Г-63. С решението си първоинстанционният съд е отменил заповедта като е приел, че е незаконосъобразна, тъй като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, а именно - неизпълнение от административния орган на задължението по чл. 26 от АПК да уведоми адресата за предстоящото издаване на индивидуалния административен акт. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съдът не е следвало да се ограничава с обсъждане само на едно от основанията по чл. 146 АПК, а въз основа на представените и събрани доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК като се има предвид, че по делото е била изяснена в пълнота фактическата обстановка. Независимо от констатираното, правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 26 АПК. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административно-производствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Правилата на административното производство се разглеждат и с другите изисквания за законосъобразност на заповедта и преди всичко с изискването за материална законосъобразност. Съблюдаването на административно-производствените правила има за цел изясняване от административния орган на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Провежданият съдебен контрол по реда на АПК е гаранция за съблюдаване на законността при налагане на принудителната административна мярка, а в процеса на осъществяването му биха могли да бъдат оборени констатациите на органа за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки. Понастоящем административния орган се е позовал на констативния протокол, в който са отразени задължения на наемателя в определен размер. Но доколкото основание за прекратяване на наемното правоотношение е неплащането на консумативите за определен срок, посочения размер не обуславя непременно сроковете във вида и размера визирани в договора между страните, Наредбата на общината и ЗОС. Този констативен протокол сам по себе си не може да се приеме нито като предизвестие по смисъла на чл. 21 от договора - л. 11 от делото, а още по-малко като уведомление по смисъла на чл. 26 АПК. Ако бе отправено нарочно предизвестие по смисъла на ЗЗД, то нарушението на чл. 26 АПК нямаше да е съществено. От друга страна, като основание за прекратяване на правоотношението в заповедта е посочен чл. 19В от договор № 225/01.01.2006 г., който визира съвсем други хипотези от визираните в обстоятелствената част на заповедта - неплащане на консумативи за вода и такса смет за определен период. Това разминаване между фактически и правните основания за издаване на заповедта води до пълна липса на мотиви (фактически и правни основания), което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, което ангажира като последица отмяната на административния акт само и поради това основание. В случаите по чл. 46 ЗОС, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. При липсата на фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на наемното правоотношение. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗОС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение