Решение № 7123 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2021 г.

Решение № 7123 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЗП Б. А. - Б. А. срещу решение № 11/04.01.2021 г., постановено по адм. д. № 1551/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при допускане на съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за допуснати нарушения при определяне доказателствената стойност на писмените доказателства по делото и неоснователен отказ да бъдат допуснати допустими доказателствени искания, както и съображения относно наличието на основания за отмяна на оспорения административен акт, включително и относно издаването му след изтичане на срока за произнасяне. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение като в открито съдебно заседание допълва, че иска и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив (ОДБХ-Пловдив) оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 11/04.01.2021 г., постановено по адм. д. № 1551/2020 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Б. А. против Заповед № 248/27.05.2020 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с която е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на 39 120 броя подрастващи кокошки носачки в животновъден обект с рег. № 4137-0395, находящ се в с. Маноле, община Марица, област Пловдив. Административният съд е приел, че оспорената заповед е действителен административен акт, който е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си със събраните по делото доказателства, защото е възприел изцяло като неопровергани с други доказателства по делото констатациите, съдържащите се в Доклада от 21.05.2020 г. за проведеното епизоотично проучване, определен като официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, сезиран с допустима жалба против подреждащ на оспорване индивидуален административен акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е следвало да продължи да разглежда жалбата като подадена срещу мълчалив отказ. Съгласно чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна, от което по аргумент на по силното основание, административният съд законосъобразно е определил предмета на спора и е съобразил "допълнителната жалба" на Б. А., в която са изложени оплаквания и срещу писмения акт, съдържащ изричен отказ да бъде уважено искането му за обезщетение. Основателно е оплакването в касационната жалба за постановяване на съдебното решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Административният съд е обосновал основните си изводи на доклада за проведеното епизоотично проучване (ДЕП) като е приел, че той е официален писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила и констатациите в него не са опровергани с другите събрани по делото доказателства: частни писмени документи и свидетелски показания. Въз основа на този ДЕП решаващият съд е приел за доказано, че е налице неспазване на изискванията за отглеждане и транспортиране на животните и на мерките за биосигурност, защото в животновъдния обект на жалбоподателя се ползват външни транспортни средства и не се води дневник за дезинфекцията им, фуражът за птиците се доставя от фуражна кухня, находяща се в обекта на "Аеркок" ООД, където също е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) на 05.03.2020 г., фуражната кухня не е регистрирана като обект за търговия, а само за производство на комбинирани фуражи за нуждите на собственото на "Аеркок" ООД животновъдно стопанство, самите птици са закупени от люпилня, собственост на "Булгаро - АД и съгласно издадените ветеринарномедицински свидетелства крайният пункт, до който е следвало да бъдат транспортирани, е животновъден обект 5429-0205, находящ се в с. Крамолин, община Севлиево, област Габрово, собственост на "Еко инвест-2008" ЕООД. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е обосновал извод, че са налице предпоставките на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД поради неизпълнение от страна на Б. А. задължението по чл. 132, ал. 1, т. З и 3 б (неправилно изписан в решението като 36) от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Настоящият съдебен състав намира, че при установяване на относимите към спора факти, съдът не е съобразил приетите по делото писмени доказателства – Заповед № РД-09-253/10.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, Правилата за организацията на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване (Правила/та) и Заповед № РД-11-805/31.03.2020 г. на директора на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). ДЕП е съставен от комисия, която е назначена от директора на Постоянната комисия, който е и директор на БАБХ, но без съгласуване със заместник-председателя на Постоянната комисия, съобразно изискването на чл. 4, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от Правилата. Видно от съдържанието на заповедта за определяне на състава на комисията е наредено заместник директора на БАБХ, който е и заместник председател на Постоянната комисия, да бъде уведомен за нея, но липсват данни, че преди това е съгласувана с него. Според чл. 7, ал. 1 от Правилата в комисията за конкретното проучване трябва да бъдат включени нечетен брой членове от постоянната комисия, а според чл. 7, ал. 3 от Правилата в нея трябва да участват началникът на отдел "Здравеопазване на животните" на съответната ОДБХ и официалният ветеринарен лекар, отговарящ за общината или животновъдния обект. Видно от поименния състав и длъжностите, които заемат лицата, изготвили ДЕП, е спазено само изискването за участие на началника на отдел "Здравеопазване на животните" на съответната ОДБХ. Останалите членове на комисията, която е извършила епизоотичното проучване на животновъдния обект на Б. А. са служители на ОДБХ и нито един от тях не е член на Постоянната комисия за извършване на епизоотично проучване. В състава на комисията са включени трима официални ветеринарни лекари, но няма информация дали един от тях е отговаря за общината, в която се намира животновъдния обект 4137-0395. Със сигурност д-р Е. Г., който е ветеринарния лекар на обекта според неговите показания и д-р К. П., с който Б. А. има сключен договор, според данните в ДЕП, не са участвали въпреки изискването на чл. 7, ал. 2 от Правилата. Налага се извод, че са нарушени съществено изискванията на Правилата за формиране на комисията за конкретното проучване. Тези нарушения не са съобразени от АС-Пловдив, което е довело до необоснованост на извода му относно обвързващата доказателствена сила на ДЕП като официален документ. ДЕП е изготвен от комисия, която е определена в противоречие с Правилата от служители на БАБХ. Допълнително следва да бъде отбелязано, че в ДЕП липсва изрично отбелязване дали е осъществена физическа проверка на обекта, каквато се предполага, че е необходима с оглед задължителното съдържание на доклада по чл. 16, т. 8 от Правилата. Съдът изцяло е игнорирал и вътрешното противоречие в ДЕП, в който е отбелязано изрично, че обектът на Б. А. е с добра биосигурност, но стопанинът е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 3 и 3 б от ЗВМД. Оспореният пред АС-Пловдив административен акт изцяло е възприел констатациите на ДЕП, които не са достоверни поради допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е приел, че заповедта на директора на ОДБХ е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният съд е постановил необосновано и неправилно съдебно решение, което трябва да бъде отменено. Нарушенията, които са допуснати в административната фаза на производството са особено съществени, защото са довели до прилагане на материалния закон без да са установени по несъмнен начин релевантните факти. Тези нарушения съставляват основание за отмяна на административния акт и без да бъдат събирани допълнителни доказателства, поради което след отмяна на съдебното решение, спорът трябва да бъде решен по същество. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че АС-Пловдив е допуснал процесуално нарушение и като е оставил без уважение искането за събиране на допустими доказателства по делото (съдебна експертиза), но поради констатираните други основания за отмяна на съдебното решение и административния акт не се налага връщане на делото за ново разглеждане от административен съд, а преписката трябва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението от 24.03.202 г. При новото произнасяне директорът на БАБХ трябва да съобрази само обстоятелствата по чл. 148 от ЗВМД, за които са представени писмени доказателства като отчете и посочените недостатъците на доказателствата за наличие на обстоятелства по чл. 142 от ЗВМД. По водене на делото пред двете инстанции жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 2794 лв., според представения списък по чл. 80 от ГПК, които с оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК трябва да му бъдат възстановени от бюджета на ОДБХ-Пловдив като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,