Решение № 6462 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. С. и Й. Р. С., подадена чрез пълномощник адвокат К. Чакова, с подробно развити касационни основания, срещу решение № 1819/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 469/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗД/Д-Я-066/16.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - С. С. М., в молба подадена чрез особен представител адвокат М. Желязков оспорва касационната жалба. Ответниците - И. Р. А. и Д. В. В., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и предлага да съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №ЗД/Д-Я-066/16.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с която на основание с чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е настанено временно детето С. С. М. в семейство на роднини при И. Р. А. и Д. В. В. с настоящ адрес [населено място], [адрес] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е спазил предвидената в закона процедура и при изяснена фактическата обстановка правилно е приложил материалния закон. Мотивирал се е, че макар родителите на детето да са в състояние да осигурят битови условия и да има финансови възможности за отглеждане на детето, след раждането детето е отглеждано в семейна среда от родителите си за много кратък период и почти през цялото време е отглеждано в семейството на И. А. и Д. В. (вуйчо и вуйна на детето), които полагат основни грижи за него и осигуряват неговите потребности. Съдът е кредитирал изцяло казаното от Ж. Г. Ж. и Ж. Г. Ж., според които С. С. М. от малка и понастоящем винаги е живяла в къщата на баба си и дядо си, където за неуточнени периоди е пребивавала и нейната майка, но в продължение на повече от година последната не живее там, а пребивава в гр.Кермен. Свидетелите сочат за инцидентни грижи от страна на майката, изразяващи се в отделни случай на предоставяне на парични средства или водене на училище и други извънкласни занимания. Поради това неможело да се приеме, че така осъществяваните до преди повече от година грижи са в пълния необходим за отглеждането на едно дете обем, за да се счетат за адекватни и изпълващи смисъла на залегналото в закона съдържание за трайните, ежедневни, всеобхватни и непрекъснати грижи, които трябва да осъществява всеки родител по отношение на детето си. Съдът приел, че по делото нито са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства за осъществяване на трайна грижа по отношение на детето. Мотивирал, се че изложените твърдения в жалбата за нарушение на чл.33 от ППЗЗДет са неотносими към случая, тъй като касаят спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Приел, че няма основателна причина родителите трайно да не полагат грижи за детето си С. С. М.. Приел, че при преценка на критериите по §1, т.5 от ДР на ЗЗДет "най-добър интерес на детето" решаващият орган е взел преди всичко желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности; както и възрастта, пола, миналото и другите му характеристики. В тази връзка, е заключил, че обжалваната заповед е издадена при наличие на изискуемите законови предпоставки, поради което се явява законосъобразна. Решението е правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, от отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за настаняване на дете, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и свидетелски показания, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания и на чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството, тъй като родителите му без основателна причина не полагат грижи за него. При изследване на обстоятелствата правно значими за определяне най-добрия интерес на детето, съгласно § 1 т.5 от ДР на ЗЗДет, към момента на постановяване на заповедта, законосъобразно е пристъпено към настаняването му в семейство на негови роднини, с оглед временна защита на интересите му. Неоснователни са доводите за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет, обуславяща разпоредените правни последици. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че мерките за закрила са разписани в чл. 4 от ЗЗДет. Те се основават на изрично изброените в чл. 3 от ЗЗДет принципи. Целта им е да защитят и гарантират основните права на детето във всички сфери на обществения живот. Обосновано административният съд е приел, че наложената временна мярка за извеждане на детето извън семейството ще гарантира и запази най-висшия му интерес при отчитане и съобразяване на всички данни за семейната среда, родителския модел и психофизическото състояние на детето. След обстоен анализ на доказателствения материал е формулиран обоснован извод за законосъобразност на мярката, предвид установения риск за детето. В рамките на събраните в административното производство писмени доказателства са налице данни, че двамата родители без наличие на основателна причина за това, трайно не полагат дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето С.. Тези данни не се опровергават в хода на съдебното производство. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето. (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението от Съда по правата на човека по делото Rebec v. Croatia, (№ 27148/12, § 92). С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., настаняване на дете извън семейството, което е в негов "най- добър интерес" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДет, са доказани. В този смисъл, най- добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Административният орган, в рамките на възложеното му правомощие, обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката, с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни, административния акт, на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. В хода на съдебното производство са взети предвид сведенията за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителите. Безспорно установено е, че кратките посещения на майката при детето, не могат да се приемат за дължими грижи съгласно чл.125 от Семейния кодекс (СК). Следва да се вземе предвид и факта, че С. е момиче в пубертетна възраст, което предполага нуждата от специфични грижи и подкрепа, съобразени със спецификите на възрастта, средата в която е отраснало и връзките които е създало. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща опасност от увреждане на нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Първоинстанционният съд, анализирайки всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, е изтъкнал мотивирани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения им прецизен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е достигнато до обосновано заключение за неоснователност на жалбата, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на акта. Мярката не е непропорционална и правно неоправдана, а с оглед временния й характер до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет подлежи на промяна, ако се установи адекватно родителско отношение към отглеждането и възпитанието на детето. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Ответниците не са правили искания за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,