Решение № 6630 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2009 г.

Решение № 6630 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Липчев от гр. Пловдив срещу Решение № 1073 от 29.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1364/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед с рег. № ЯЗ/02-289 от 10.06.2008 г. на Началника на Второ РПУ - Пловдив, обективираща отказ за издаване на разрешение за съхранение и подновяване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси от физическо лице. Навеждат се оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора като отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Второ РПУ - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед на развитите доводи, жалбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата на Липчев, първата съдебна инстанцията е изяснила фактическата обстановка, обсъдила е всички събрани доказателства и направени възражения, и е приложила правилно материалноправната норма на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. По делото е установено, че на 29.04.2001 г. на касатора в настоящото съдебно производство е издадено разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по реда на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВОБ, със срок на валидност три години (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ППЗКВВОБ). На 07.07.2006 г. същият е подал искане до административния орган да му бъде върнато предаденото от него оръжие, поради изтичане на срока на издаденото му разрешение, като е направил и обосновка защо счита, че отново е необходимо притежаването му. Началникът на Второ РПУ - Пловдив е издал заповед с рег. № ЯЗ (02-289 от 10.06.2008 г., с която е отказал на Липчев да му издаде разрешително за съхранение и да поднови разрешението му за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като мотиви е изложил, че издаденото на касатора разрешително е в качеството му на физическо лице. При искането му за подновяване Липчев е обосновал нуждата от него със служебното си положение. В подкрепа е приложено удостоверение за актуално правно състояние от 15.05.2006 г. на строителна фирма "Луксор" АД гр. Пловдив, на която лицето е изпълнителен директор. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при следните две хипотези: а) при недоказана необходимост или б) при отпаднала необходимост. В случая адресатът на административния акт не е доказал изложените от него мотиви, че нуждата от притежание и употреба от оръжие е за лични, а не за служебни цели. Видно от искането, отправено до административния орган, Липчев го е подал в качеството му на физическо лице. Сочените от него причини, обосноваващи необходимостта му от притежаване на разрешително за придобиване, съхраняване, носене и употреба на оръжие е мотивирал със заеманата от него длъжност в цитираното по-горе дружество. Жалбоподателят навежда и същите доводи в касационната жалба, които се явяват неоснователни. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че Липчев не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, от които да се направи обоснован извод за наличие на съществуваща необходимост от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана по реда на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. При всички случаи в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Лицето не е изпълнило въведените от законодателя изисквания и не е представило доказателства, че от естеството на осъществяваната търговска дейност на дружеството и упражняваните от него представителни функции произтичат рискове за личната му сигурност, което да налага притежаването на оръжие. При липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касатора, необходимостта от извършване на дейности по ЗКВВООБ не е обоснована и доказана, а самоцелно желание за въоръжаване при наличието на установен чрез строга правна регламентация разрешителен режим. Носенето на немалка сума пари и прибирането му по тъмно, само по себе си не сочи необходимост от носене и употреба на оръжие. Поради това, като до е достигнал до крайния извод, че компетентният орган е издал процесната заповед в съответствие с материалноправните разпоредби и е отхвърлил жалбата на Васил Георгиев Липчев като неоснователна, съдът е постановил правилно решение. За това инвокираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК се явяват неоснователни и процесното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,