Решение № 15944 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2010 г.

Решение № 15944 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Енчев Димитров като ЕТ "ИППМП - Йордан Енчев", гр. Стражица, обл. Велико Търново, против решение № 360 от 28.09.2010 г. по адм. дело № 320 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-05-537/31.03.2010 г. на директора на РЗОК - В. Търново. Като пороци на съдебното решение се сочат нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е писмена покана изх. № 29-05-537/31.03.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, с която ЕТ "ИППМП - Йордан Енчев", гр. Стражица - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор № 04-0409/19.03.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 594.50 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за направления за специализирани медицински дейности (СМД) бланка МЗ-НЗОК № 3 за второто тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Изводите на съда се основават на извършена подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на първична медицинска помощ е бил уведомен за определените му регулативни стандарти преди изтичане на второто тримесечие на 2009 г. с връчването на протокол № 2/19.06.2009 г. към ИД № 04-0409/19.03.2009 г. Така определените средства за СМД следва да се считат за съобразени с направеното от изпълнителя на ПИМП искане за увеличаването им, което е входирано при административния орган на 18.06.2009 г. Съдът е приложил правилно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 4 от Решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Определените регулативни стандарти не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед на което направеното възражение за допуснато превишение в резултат от издадени направления с бл. МЗ-НЗОК № 3 за консултация с лекар със специалност "детски болести" е неотносимо. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно което съдът приключва устните състезания, когато делото е разяснено. В разглеждания случай са установени всички факти, относими към законосъобразността на оспорената писмената покана. Финансовата проверка на лечебното заведение е била назначена със заповед № РД 09-1414/16.12.2009 г. на Директора на РЗОК - Велико Търново. За резултатите от проверката е съставен финансов протокол № ПМ/ф/141/17.12.2009 г., с който е констатирано, че изпълнителят на ПИМП е възложил СМД по бланки МЗ-НЗОК № 3 съгласно отразеното в приложение № 1 към протокола. След отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти е установено превишение на бланки МЗ-НЗОК № 3 с 41 бр. на единична стойност 14.50 лв. - обща сума 594,50 лв. Съставен е протокол № ПМ/ф/142/17.12.2009 г. за неоснователно получени суми. Подаденото възражение до директора на РЗОК по реда на чл. 234, ал. 1, изр. 2 от НРД 2006 г. не е подлежало на разглеждане от арбитражната комисия. Законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на следния въпрос: Неиздаването на бланки № 3 към лекар специалист с код 18 "Психиатрия" лишава ли ЗЗОЛ от терапия и застрашава ли неговото здраве и живот и тези на общността? Както е посочено и в касационната жалба, искането се отнася до медицинска целесъобразност, която е извън обхвата на съдебния контрол по настоящето дело. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, установени от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. По аргумент от чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалния договор на изпълнителите на медицинска помощ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в Приложение № 1 към финансовия протокол са включени дейности, "които не подлежат на регулация". Подлежащите на регулация медицински дейности и предвидените от бюджета на НЗОК средства за извършването им са определени с подписания регулативен стандарт. Регулативните стандарти се отчитат за тримесечието, за което те са били утвърдени, с оглед на което изпълнението на вече назначените СМД през следващото III тримесечие на 2009 г. е ирелевантно за осъществения контрол за спазване на регулативните стандарти по реда на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. във вр. с чл. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства за СМД по регулативните стандарти. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,