Решение № 2326 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12751/2017 г.

Решение № 2326 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12751/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 10094/31.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2173/2017 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на Пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121К-358/25.01.2017 г. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което излага подробни съображения в касационната жалба и се позовава на писмените бележки, депозирани по същество на спора пред първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата против оспорената заповед. Претендира разноски. Ответната страна Г. С. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 10094/31.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2173/2017 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, е отменена заповед № 8121К-358/25.01.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Г. С. К. е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 91, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл. За да постанови обжалваното решение, тричленния състав на Върховния административен е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са били налице фактическите и правни основания за това доколкото е приел за установено от събраните по делото доказателства, че едно от двете дисциплинарни нарушения, за които е определено общо наказание не е извършено. Това нарушение е възприето в мотивите на обжалваното съдебно решение като довело до материална незаконосъобразност на оспорената заповед - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК - нарушение на материалния закон. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Така постановеното решение е валидно, допустимо, обосновано и законосъобразно. Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Тричленният състав законосъобразно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон поради липса на извършено нарушение на чл. 8 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в Министерство на вътрешните работи доколкото поставената от Г. К. резолюция е достатъчно ясна и конкретна относно задачата, която е поставена. Срокът за изпълнение е предвиден в цитираната норма, поради което също правилно е прието от решаващия съдебен състав, че замества липсата на друг определен изрично срок. Законосъобразен е и основния правен извод в обжалваното съдебно решение, че в конкретния случай е определено едно общо дисциплинарно наказания за две отделни дисциплинарни нарушения, поради което установяването неизвършването на едно има за последица отпадане на част от фактическото основание за издаване на оспорената заповед. В случая аргументирано съдебният състав приема, че са налице основания за отмяна на оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи. Доводите на касатора, свързани с необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно първото от двете дисциплинарни нарушение не кореспондират със събраните по делото доказателства и действащите вътрешни правила за документооборота. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед е направен след преценка на всички събрани доказателства. Представеното писмо рег. № 8121р-13532/23.06.2016 г. и приложението към него, както и поставените резолюции са възприети и обсъдени от решаващия съд, като въз основа на тях е обоснован правилен фактически извод. С. И. е имала възможност да разбере поставената й задача, което се установява и от сведение вх. № 45758-267/24.11.2016 г., а липсата на изричен срок се замества от въведения в чл. 8 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в Министерство на вътрешните работи десетдневен срок. Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Г. К. е направила разноски в размер на 600 лв., съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на МВР. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,