Решение № 16431 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2011 г.

Решение № 16431 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК- Южен централен район чрез неговия процесуален представител срещу решение № 388/13.07.2011 г. по адм. д. № 299/2011 г. на Административен съд гр. Пазарждик в частта, с която е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-55/11.03.2011 г. на началника на РДНСК-Южен централен район за премахване на незаконен строеж " гаражи" в УПИ V-3025 в кв. 122 по плана на гр. Велинград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба Красимир Йорданов Коцев, Надка Асенова Коцева и Цветана Йосифова Коцева чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски. Ответниците Здравка Василева, Елена Филипова, Иванка Денчовска, Елена Механджийска, Красимир Механджийски и Спаска Джамурова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за касиране съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Красимир Йорданов Коцев, Надка Асенова Коцева и Цветана Йосифова Коцева срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-55/11.03.2011 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "гаражи и надстройкта над тях", в УПИ V-3025 в кв. 122 по плана на гр. Велинград, като построени без строителни книжа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт досежно постановеното премахване на гаражите и е отхвърлил жалбата в останалата й част, с която е наредено премахване на "надстройка на гаражите". За да постанови този резултат, решаващият съд е приел изградените гаражи за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В процесния случай се касае за построени през 1979 г. два броя гаражи, които са в дъното на УПИ V-3025, на страничната вътрешна регулационна линия с УПИ XIV-2901 и УПИ I-2898 и на страничната граница с УПИ VI-3026. Според заключението на вещото лице същите са допустими, макар че не са предвидени по действащия ПУП- застроителния план от 1983 г. Разпоредбата на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ /отм/. постановява, че в дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство. Това е и настоящият случай, видно от заключението на вещото лице и приложената към него скица, поради което изградените гаражи са допустими по действащите към момента на изграждането им правилна и нормативи. Изграденото в посочения вид и обем удовлетворява и изискването на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй като въпросните гаражи са разположени на вътрешната граница с с УПИ VI-3026 и калканните им стени покриват калканните стени в УПИ VI-3026. Поради това са налице релевантните за приложението на нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ обстоятелства, Наличието им препятства премахването на незанонния строеж. Направеният в този смисъл извод на решаващия съд е законосъобразен, поради което решението в обжалваното му част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Красимир Йорданов Коцев, Надка Асенова Коцева и Цветана Йосифова Коцева следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение