Решение № 1365 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 843/2018 г.

Решение № 1365 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 843/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И., от [населено място] [област], подадена срещу решение № 582 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 846/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № №Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Д. Митрополия, с която е постановен отказ по чл. 9 от ППЗСП за социална помощ за допълване на доходите. В жалбата се излага довод за неправилност на решението. Твърди се, че са налице предпоставките за отпускане на социалната помощ. Ответникът- Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Д. Митрополия не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на И. И. против заповед № №Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Д. Митрополия, с която е постановен отказ по чл. 9 от ППЗСП за социална помощ за допълване на доходите. Първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателката няма право на социална помощ, тъй като не е възстановила по предходна заповед недобросъвестно получени суми, и не е изтекъл предвидения в чл. 14, ал. 5 от ЗСП двугодишен срок. Решението е правилно. Право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В случая постановения от административния орган отказ за отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите е на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП, тъй като жалбоподателката е лице, което недобросъвестно е получила друга социална помощ и не е възстановила същата. Наличието на недобросъвестно получени социални помощи е удостоверено с издадената, неоспорена и в този смисъл влязла в законна сила и подлежаща на изпълнение Заповед №ДСП СП 11-475/30.12.2016 г. за недобросъвестно получени социални помощи по чл. 14 а, ал. 3 от ЗСП, с която е разпоредено И. Илиева да възстанови неправомерно получени социални помощи за месеците март, април, май и юни 2016 г. в общ размер на 171, 60 лева, заедно със законната лихва към датата на възстановяването. Тази заповед като неоспорена и влязла в законна сила е станала изпълняема. По делото не са представени доказателства посочената сума да е възстановена в пълен размер, което е мотивирало административния орган да разпореди отпускането на претендираната социална помощ. Не е изтекъл и визирания двугодишен срок. При тази хипотеза е без значения материалния статус на молителя, неговите доходи и социално положение. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,