Решение № 13064 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2012 г.

ВАСVI отделение22.10.2012 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 643/15.03.2012 г. по адм. дело № 6/2012 г. на Административен съд - Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Емануела Илиева Крачунова, от гр. Пловдив заповед № Ю-33-6090/22.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД - 01-337/22.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив. ВРЪЩА делото на Административен съд Пловдив, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив да заплати на Емануела Илиева Крачунова, от гр. Пловдив сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13064 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емануела Илиева Крачунова, от гр. Пловдив против решение № 643/15.03.2012 г. по адм. дело № 6/2012 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон досежно прилагането на чл. 12, т. 7 във вр. с чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 643/15.03.2012 г. по адм. дело № 6/2012 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Емануела Илиева Крачунова, от гр. Пловдив срещу заповед № Ю-33-6090/22.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД-01-337 от 22.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че погасяването на правото на вземане за еднократна помощ за отглеждане на малко дете настъпва с изтичане на срока по чл. 12, т. 7 от ЗСПД, независимо от придобиването от майката на студентски права. Констатирал е, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че Емануела Крачунова е родила на 5.04.2011 г. детето Филип Бориславов Крачунов и е придобила студентски права на 7.11.2011 г. за учебната 2011/2012 г. в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Корпоративно управление", редовна форма на обучение. Подала е молба-декларация вх. № Ю-33-6090/08.11.2011 г. за получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на дете, по която органите по социално подпомагане са постановили отказ с мотиви, че съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД заявената помощ не може да бъде отпусната поради изтичане на 6-месечния давностен срок, започнал да тече считано от края на месеца, през който е родено детето и изтекъл през месец октомври 2011 г. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца са основателни. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД създава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (нов - ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.), който следва да осигури прилагането на ЗСПД в неговата цялост, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на цитираната подзаконовата норма за Емануела Илиева Крачунова, родила детето си на 5.04.2011 г., е възникнало право на еднократна помощ на датата 7.11.2011 г., когато се е записала като студентка в редовна форма на обучение. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. По разглеждания предмет на спора намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. С молба-декларация вх. № Ю-33-6090/8.11.2011 г. жалбоподателката Крачунова е упражнила правото на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок, поради което такава и се дължи. Достигайки до различни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо постановеното с първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменен оспореният индивидуален административен акт на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 41814/6.04.2012 г.) възлизат на сумата от 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1