Решение № 9066 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. Д., срещу решение 7335 от 27.11.2023 г., постановено по административно дело 7442/2023 г. от Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена нейната жалба против заповед РТР23-РД56-1278/26.04.2023 г. на кмета на Район Триадица , Столична община. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено, както и отмяна на обжалвания акт и изплащане на поисканата компенсация заедно с лихвите за забавяне от страна на общината. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Кметът на район Триадица , Столична община в съдебно заседание, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, като законосъобразно, правилно и допустимо. Прави възражение за прекомерност на поисканите от касационния жалбоподател разноски. Претендира присъждане на разноски на осн. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и в предвидената от закона форма. Същото е постановено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от страна, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че с оспорената заповед на Т. Д. е отказано изплащането на компенсации за месеците януари и февруари 2023 г. по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински градини или училища поради липса на свободни места. АССГ е изложил мотиви, че липсват основания за отмяна на оспорената заповед. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата изрично са посочени сроковете, в които родителите на дете, неприето в държавна или общинска детска градина следва да подават искане за компенсиране при условията и по реда на тази наредба за извършваните от тях разходи, пряко свързани с обучението и отглеждането на децата им. Искането подадено от Д. по чл. 8, ал 2 от Наредбата е подадено по електронна поща на 07.04.2023 г., като в отговор, изпратен до нея от Район Триадица , СО е посочено, че срокът за подаване на нейното искане е бил до 05.03.2023 г. Този извод съответства на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата. Правилно АССГ е извел извод, че предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата срок е преклузивен и неподаването в срок е абсолютна процесуална пречка за администриране на преписката и изплащане на поисканата компенсация за периода от 01.012023 г.- 28.02 2023 г. Този срок изрично е предвиден в нормативен акт и неспазването му води до недопустимост на отправеното искане. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд относно това, че твърдението на оспорващата, че посоченото в заповедта правно основание не съответства на изложената фактическа обстановка е вярно. В оспорената заповед ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.10 от наредбата, според която Общината проверява дали са налице изискванията на чл.З, ал.1, т. 2, 4 и 6, извършва проверка на подадените документи съгласно изискванията на чл. 4 - 8 и на допустимостта на разходите. В случая такава проверка не е извършвана, а като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че искането е подадено извън срока по чл.9, ал.1 от Наредбата. Съдът правилно намира, че това несъответствие не представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на административния акт. Това е така, тъй като от описанието на възприетата фактическа обстановка лицето е разбрало защо се отказва изплащане на компенсацията. В тази връзка АССГ е посочил, че оспореният акт има белезите на такъв по чл.56, вр. чл.27, ал.2, т.6 АПК, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата, доколкото е прието, че искането за изплащане на компенсация е подадено извън срока. Т.е. прието е, че е налице недопустимост на последното поради неспазване на специално изискване, установено в чл.7, ал.2 от Наредбата, а именно исканията от вида на процесното, да се подадени в установения с тази разпоредба срок. При това положение административният орган е следвало да прекрати производството. Но като е отказал изплащане на компенсация на посоченото фактическо основание, вместо да прекрати производството, Кмета на Район Триадица - СО не е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото и в двата случая крайният резултат е един и същ - неизплащане на компенсация за поискания период. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На район Триадица , Столична община, следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение