Решение № 3388 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11345/2024 г.

ВАСТрето отделение01.04.2025 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 10306/28.06.2024 г. постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 18768/03.10.2024 г. постановено по адм. д. 896/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Енерджи Съплай" ЕООД, ЕИК 175392783, сумата от 3100 (три хиляди и сто) лв, представляваща разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) против решение 10306/28.06.2024 г. постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която по жалбата на Енерджи съплай ЕООД е отменено решение Ц-37/29.12.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 1, с която се определя, считано от 01.01.2024 г. до датата, на която независимият преносен оператор се е присъединил ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране, пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре, в размер на Цпдн + 100 лв., но не по-ниска от 360 лв./MWh, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара ден напред на Българска независима енергийна борса ЕАД. Релевирани са оплаквания за недопустимост поради липса на правен интерес на оспорващото дружество, за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли за обезсилване на решението и прекратяване производството и алтернативно съдебният акт да бъде отменен, а жалбата на Енерджи съплай ЕООД отхвърлена. Подадена е и втора касационна жалба от КЕВР срещу решение 18768/03.10.2024 г. постановено по същото дело в производство по чл. 176 АПК, с което е отхвърлено искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за допълване диспозитива на решение 10306/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на АССГ, като преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага съображения за неправилност на съдебния акт и иска неговата отмяна, алтернативно в случай на оставяне в сила на решение 10306/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на АССГ, на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Енерджи съплай ЕООД, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД не изразяваща становище по касационните жалби. Представителят от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятни за нея съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. С атакуваното решение 10306/28.06.2024 г. постановено по адм. дело 896/2024 г., Административен съд София-град е отменил по жалбата на Енерджи съплай ЕООД решение Ц-37/29.12.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 1, с която се определя, считано от 01.01.2024 г. до датата, на която независимият преносен оператор се е присъединил ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране, пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре, в размер на Цпдн + 100 лв., но не по-ниска от 360 лв./MWh, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара ден напред на Българска независима енергийна борса ЕАД. В останалата част съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ц-37/29.12.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. Касационна жалба не е депозирана, поради което решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението в частта по т. 1 е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Съставът е посочил, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8, предложение второ от ЗЕ в приложимата редакция обн. ДВ. бр. 96 от 17.11.2023 г., КЕВР определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Според съдът противно на законовите изисквания, обаче, КЕВР е определила не максимална цена, а минимална в размер на Цпдн + 100 лв., но не по-ниска от 360 лв./MWh, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара ден напред на Българска независима енергийна борса ЕАД. Според първостепенният съд липсва информация за извършен анализ от страна на административния орган за цената на въглеродните емисии към датата на приемане на процесното решение. В решението единствено било посочено, че при цена на емисиите от 80 EUR/tCO2 до около 90 EUR/tCO2, пределната цена следва да се определи на ниво от минимум 360 лв./MWh. Съдът е приел, че посочените съждения на органа не могат да се приравнят на мотиви за приемането на обжалвания административен акт, доколкото същите не съдържат анализ и икономически данни в подкрепа на крайното решение на органа. Съставът е намерил и противоречие с чл. 6, §5 от Регламент 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия, който постановява, че дисбалансите се уреждат на цена, която отразява стойността на енергията в реално време. Съдът е посочил, че независимо от отмяната на решението на КЕВР по т. 1 от диспозитива, административната преписка не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне, независимо от изричното искане на жалбоподателя в този смисъл. Мотивирал се е със съждения, че решението касае изминали периоди, по които има реализирани сделки на балансиращ пазар и определянето на нова цена за регулиране нагоре тепърва с нов акт на КЕВР би довело до определяне на цена със задна дата, което противоречало на законовите разпоредби на ЗЕ и не би могло тези правоотношения да бъдат преуредени по такъв административен ред. В допълнение е посочил, че към настоящия момент нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8, предложение второ от ЗЕ, въз основа на която е прието процесното решение е отменена, което означава, че КЕВР няма законово правомощие за определяне на пределна цена на сключване на сделки на пазара на електрическа енергия. Според съдът ако административната преписка бъде върната на органа и същият постанови ново решение, същото щяло да бъде нищожно. В този смисъл съдът се произнася и с решението постановено в производството по чл. 176 АПК, с оглед което е отхвърлил искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за допълване диспозитива на решение 10306/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на АССГ, като преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Между страните липсва спор относно правомощията на КЕВР, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8, предложение второ от ЗЕ в приложимата редакция обн. ДВ. бр. 96 от 17.11.2023 г., КЕВР определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В чл. 31 ЗЕ са разписани принципите, които КЕВР следва да спазва при изпълнение на правомощието си за ценово регулиране. Спорът касае законосъобразността на решението на КЕВР в частта му по 1. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението, поради произнасяне на съда по недопустима жалба, с оглед липса на правен интерес на "Енерджи Съплай" ЕООД. Жалбоподателят, като координатор на балансираща група, има сключен договор за балансиране с "ЕСО" ЕАД, като независим преносен оператор, на дружественото е издадена и лицензия. Както бе посочено, с обжалваната т. 1 на решение Ц-37/29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, се определя пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия от независимия преносен оператор, която не може да бъде по-ниска от 360 лв./MWh. Тази цена се прилага при определяне на цената за недостиг която жалбоподателят, като координатор на балансираща група, заплаща за реализираните по договора за балансиране небаланси. Цените за балансираща енергия, дължими от "Енерджи Съплай" ЕООД се определят по реда на приетата от КЕВР Методика за определяне на цени на балансираща енергия, приложение към Правилата за търговия с електрическа енергия чл. 105, ал. 13 от тях. Съгласно диспозитива и мотивите на Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С -277/22 г. / т. т. 19; 20; 28; 29; 30 и 31 право на жалба срещу определените от КЕВР пределни цени, по които "ЕСО" ЕАД следва да сключва сделки на пазара на балансираща енергия, имат и други лица- участници на този пазар, които поради упражняваната от тях дейност се считат засегнати от съдържанието на това решение на КЕВР. Тези лица са координаторите на балансиращи групи и евентуално доставчиците на балансираща енергия, но не и дружеството частен жалбоподател, който не е нито координатор на балансираща група, нито доставчик на балансираща енергия, а само търговски участник на пазара, доколкото фигурира под 304 с код "А"- активен по чл. 100, ал. 6 ЗЕ в изготвения от ЕСО Списък на търговските участници, публикуван на посочения от ответника КЕВР в отговора на частната жалба общодостъпен сайт https: //www.eso. bg/doc/?mms-registers&mmsType=5. В този смисъл са определение 11521/29.10.2024 г. постановено по адм. д. 9203/2024 г. по описа на ВАС и определение 7369/13.06.2024 г. постановено по адм. д. 4050/2024 г. по описа на ВАС. С оглед изложеното правото на оспорване на дружеството не следва да бъде отречено, а доводите за недопустимост на решението на АССГ са неоснователни. Определената с решението цена пряко рефлектира върху поетата от "Енерджи Съплай" ЕООД отговорност за балансиране, при задължение да заплаща цена за дисбаланс, формирана от и на база определената с обжалваното решение цена. Дружеството е "отговарящо за баланса лице" като участник на пазара и носи отговорност за дисбалансите. Неоснователни са касационните основания за неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с която е сметнато, че решението на КЕВР е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ (обн. ДВ бр. 96/17.11.2023 г.) задължава КЕВР ежегодно да определя пределна цена за сделки на пазара на балансираща енергия. Споделими са изводите, че никоя част от т. 1 на решението на КЕВР не постановява, че цената от 360 лв./MWh е пределна, т.е. максимална. За да бъде изпълнено предписанието на разпоредбата, актът на КЕВР трябва да осигури постигане на максимално определената цена за всички пазарни участници и във всички хипотези, а не само за определени хипотези и само за някои от пазарните участници. Неправилно КЕВР е приела, че минималната стойност на електрическата енергия при регулиране нагоре от 360 лв./MWh може да се приеме като достатъчна за покриване на разходите за производство на електрическа енергия от ТЕЦ при цени на въглеродните емисии в диапазона от 80 EUR/tCO2 до около 90 EUR/tCO2. Комисията за енергийно и водно регулиране е следвало при спазване на нормативно предвидените изисквания и принципи на ЗЕ, да определи максимална (пределна) цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре. Постановеното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 АПК поради липса на мотиви и анализ на икономическите условия и влиянието им при прилагане на изработената от КЕВР при упражняване на дискреция, формула. Последното обуславя незаконосъобразност на решението на КЕВР по т. 1 в нейната цялост, а не само в посочената в касационната жалба част не по-ниска от 360 лв./ MWh. Горното се подкрепя от мотивите на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълкувателно дело 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Последното е нормативно установено в чл. 169 АПК, диспозицията на който предвижда, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С оглед изложеното съдебният състав е ограничен единствено до възможността да отмени в цялост процесната точка, а не части от нея, предвид характера на административния акт. Настоящата инстанция счита за правилни изводите изложени в първоинстанционното решение, по които е прието, че атакуваната част от акта на КЕВР не съдържа ясни мотиви за приемането му, доколкото същите не съдържат анализ и икономически данни. Като се е мотивирал така съдът правилно е приел, че административният акт в процесната част следва да бъде отменен. По изложените съображения касационната жалба срещу решение 10306/28.06.2024 г. постановено по адм. дело 896/2024 г. по описа на Административен съд София-град е неоснователна, а съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Решение 18768/03.10.2024 г. постановено по същото дело също е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя мотивите развити в основното решение и в това, постановено в производството по чл. 176 АПК, че независимо от отмяната на процесното решение по т. 1 от диспозитива, административната преписка не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне, независимо от изричното искане на жалбоподателя в този смисъл. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че решението на КЕВР касае изминали периоди, по които има реализирани сделки на балансиращ пазар и определянето на нова цена за регулиране нагоре с нов акт на КЕВР ще доведе до определяне на цена със задна дата. Действително към настоящия момент процесната законова норма на чл. 21, ал. 1, т. 8, предложение второ на ЗЕ, въз основа на която е прието решението на КЕВР е отменена. Предвид на това, ако решението се върне на КЕВР и органът постанови ново решение, то същото би било нищожно. АССГ е формирал мотиви и по отношение законосъобразността на връщането на преписката за ново произнасяне и в тази част няма неяснота или непроизнасяне, което да може да се допълни по реда на чл.176 АПК. Неоснователно е искането с оглед изтичане на регулаторния период. Горното налага потвърждаване на решение 18768/03.10.2024 г. постановено по адм. д. 896/2024 г. по описа на АССГ. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на "Енерджи Съплай" ЕООД искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството сума в размер на 3100 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за съдебните инстанции и внесена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение