Решение № 10435 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЮРОПРОС“ ЕООД ЕИК 201650210, подадена чрез адвокат Е. Балева, срещу Решение № 13886 от 09.04.2026 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 13562/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-16-1453 от 15.10.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 (ОПИК) за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от безвъзмездната финансова помощ със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор № BG16RFOP002-1.001-0490-SU-01 от 21.12.2018 г. с изпълнител „СММ 97“ ООД. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че административният орган, както и съдът не са отчели, че проектът е осъществен като устойчива във времето техническа структура и работи с пълния си капацитет. Изразходването на публичния ресурс е при най-доброто отношение между качество и цена и е довело до постигане на заложения резултат, поради което неправилни са изводите за нарушение на принципа на икономичност и принципа на ефикасност. Административният орган също така не е обосновал определянето на финансовата корекция в максимално предвидения размер от 100 %. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени актът за финансова корекция. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-16-1453 от 15.10.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 – 2020 за определяне на финансова корекция на „ЮРОПРОС“ ЕООД в размер на 100 % от безвъзмездната финансова помощ със средства от ЕСИФ по Договор № BG16RFOP002-1.001-0490-SU-01 от 21.12.2018 г. с изпълнител „СММ 97“ ООД. Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на делото след отмяна на предходното решение на първоинстанционния съд с Решение № 12927 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 11414/2025 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната инстанция е приела, че съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК – решението му е постановено при липса на обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в частност на приетото заключение по повторната техническа експертиза, както и без конкретни мотиви относно това налице ли е констатираното от административния орган нарушение, правилно ли е квалифицирано по съответната точка от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция, включително основата за изчислението й. Касационната инстанция е дала указания при новото разглеждане съдът да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти въз основа на всички събрани доказателства и да се произнесе за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане на делото съдът е установил от фактическа страна, че между УО на ОПИК 2014 – 2020 и „ЮРОПРОС“ ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.001-0490-C01 по проект „Внедряване на продуктова иновация чрез придобиване на високотехнологична мултимедийна платформа за онлайн психологически консултации, уебинари и професионални видео обучения със специализирано хардуерно оборудване“. Проектът включва три дейности: придобиване на специализиран софтуер, придобиване на специализирани мобилни компютърни устройства и придобиване на сървър. Общият бюджет на проекта е 1 159 600 лв., от които 811 720 лв. представляват безвъзмездна финансова помощ (БФП). За дейността по придобиване на специализирани мобилни компютърни устройства е предвиден бюджет 645 000 лв., от които 451 500 лв. БФП, а за сървър – 22 000 лв., от които 15 400 лв. БФП. Административният договор е сключен на 07.07.2017 г. Срокът за изпълнение на проекта е 18 месеца. Окончателното плащане е извършено на 18.04.2019 г. В изпълнение на проекта бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител с публична покана с предмет „Внедряване на специализиран софтуер и доставка на специализирани мобилни компютърни устройства и сървър в две обособени позиции“, както следва: Обособена позиция (ОП) № 1 – „Внедряване на специализиран софтуер – Високотехнологична мултимедийна платформа за онлайн психологически консултации, уебинари и професионални видео обучения – 1 брой“, и ОП № 2 – „Доставка на специализирани мобилни компютърни устройства – 150 броя и сървър – 1 брой“. По ОП № 1 е сключен Договор № BG16RFOP002-1.001-0490/Se-01 от 07.12.2018 г. с „Лион Технолоджис“ ООД на стойност 492 595 лв. без ДДС, а по ОП № 2 – Договор № BG16RFOP002-1.001-0490/Su-01 от 21.12.2018 г. със „СММ 97“ ООД на стойност 665 500 лв. без ДДС. Критерият за възлагане по процедурата е „оптимално съотношение качество–цена“ със следните показатели по ОП № 1: П1 „Цена“, макс. брой точки 100, с относително тегло в комплексната оценка 30 %; П2 „Срок за изпълнение“, макс. брой точки 100, с относително тегло 40 %; П3 „Срок за гаранционна поддръжка“, макс. брой точки 100, с относително тегло 10 % и П4 „Допълнителни технически характеристики“, макс. брой точки 100, с относително тегло 20 %. Относно П2 „Срок за изпълнение“ възложителят е предвидил минимален срок 15 календарни дни, максимален срок 60 календарни дни. Относно П3 „Срок за гаранционна поддръжка“ възложителят е предвидил минимален срок 15 календарни дни, максимален срок 60 календарни дни. Показателят П4 „Допълнителни технически характеристики“ е детайлизиран така: 1. всяко едно специализирано мобилно компютърно устройство да е снабдено с устройство за криптиране на данни в реално време – 60 точки; 2. всяко едно специализирано мобилно компютърно устройство да е брандирано – 40 точки. По обособена позиция № 2 са подадени две оферти – от „СММ 97“ ООД и „Стемо“ ООД. И двамата участници са заявили, че предлаганото от тях специализирано мобилно компютърно устройство ще бъде снабдено с устройство за криптиране на данни в реално време. В офертата на „Стемо“ ООД е уточнено, че всяко устройство ще бъде фабрично снабдено с такова устройство. „Стемо“ ООД е предложило срок за изпълнение 30 дни и гаранционен срок 60 месеца. „СММ 97“ ООД е предложило срок за изпълнение на доставката 15 дни от подписване на договора и гаранционна поддръжка 120 месеца, а в разясненията си е посочило, че използва асемблиран готов продукт под бранда „PSYLEN“, представляващ готова компютърна конфигурация с параметри, съответстващи на лаптоп Lenovo 330-15ICH, в която след допълнителна преработка са включени криптиращи устройства, отговарящи на изискванията на бенефициера. По П1 „Цена“ „Стемо“ ООД е получило максимална оценка, която след прилагане на предвиденото относително тегло участва в комплексната оценка с 30 т. Оценката на „СММ 97“ ООД след прилагане на предвиденото относително тегло участва в комплексната оценка с 14,82 т. По П2 „Срок за изпълнение“ и П3 „Срок за гаранционна поддръжка“ „СММ 97“ ООД е получило максимална оценка, която след прилагане на предвиденото относително тегло участва в комплексната оценка с 40 т. по П2 и 10 т. по П3. Оценката на „Стемо“ ООД след прилагане на предвиденото относително тегло участва в комплексната оценка с 20 т. по П2 и 5 т. по П3. По П4 „Допълнителни технически характеристики“ и двете дружества са получили еднаква максимална оценка, която след прилагане на предвиденото относително тегло на показателя участва с 20 т. в комплексната оценка. На първо място е класирано „СММ 97“ ООД с 84,82 т. и предложена цена 665 500 лв. На второ място е класирано „Стемо“ ООД със 75 т. и предложена цена 328 818,90 лв. На 21.12.2018 г. е сключен договор с определения за изпълнител кандидат „СММ 97“ ООД. На 25.01.2021 г. при Управляващия орган е постъпило писмо от Европейската комисия във връзка с разследване на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) относно изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. На 13.04.2021 г. на Управляващия орган е предоставен окончателният доклад от разследването на ОЛАФ, в който е посочено, че закупените по проекта лаптопи Lenovo 330-15ICH са били първоначално доставени в България в края на 2018 г. на „Мост Компютърс“ ООД на цена 496 евро без ДДС за брой. Впоследствие са били придобити от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, снабдени с криптиращи устройства и брандирани като „PSYLEN“, за да бъдат продадени и префактурирани на „СММ 97“ ООД на цена 2 149,57 евро без ДДС за брой, след което „СММ 97“ ООД ги е доставило на „ЮРОПРОС“ ЕООД на цена 2 193,44 евро без ДДС за брой. ОЛАФ констатира, че по този начин цената на едно устройство се е увеличила почти четири пъти. В доклада е отбелязано още, че офертата на втория кандидат („Стемо“ ООД) е съдържала специализирани мобилни компютърни устройства Dell Latitude 5591 (с технически характеристики, подобни на тези на устройствата „PSYLEN“) с включено криптиращо устройство на цена 957,81 евро без ДДС за брой. В хода на проверката бенефициерът е дал разяснения относно съхранението и разпределението на устройствата, като е посочил, че към 07.04.2021 г. 51 броя специализирани мобилни компютърни устройства са предоставени на експерти/психолози, 17 броя се намират при техническото лице, отговорно за подготовката и конфигурирането им, а 82 броя се намират в помещение на доставчика „СММ 97“ ООД, предоставени за отговорно пазене. На 19.07.2021 г. е извършена проверка на място при доставчика „СММ 97“ ООД, при която са установени 72 устройства, опаковани заедно с криптиращи устройства. Активите са проверени по серийните номера на компютрите Lenovo, а за едно устройство PSYLEN с № 19.00-071-01 е изготвен доклад на хардуерните му характеристики. Същото устройство е предадено с приемо-предавателен протокол. В административното производство е извършена експертна оценка от вещо лице оценител. Вещото лице не е открило криптиращ софтуер на преносимите компютри, нито на четеца. Не е установило също така асемблиране на устройствата, освен наличието на смарт четец и сим карти. Въз основа на тези констатации вещото лице е приело, че пазарната стойност на продукта PSYLEN се равнява на стойността на лаптопа и смарт четеца, а именно: Lenovo IdeaPad 330-15ICH - 1 070 лв. и 1 бр. смарт четец - 24 лв. С аргументи, основаващи се на чл. 55, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), вещото лице приема, че предложеният гаранционен срок от 10 г. е нереалистичен. Относно сървъра определя пазарна стойност 13 440 лв. С писмо от 20.09.2021 г. ръководителят на Управляващия орган е уведомил бенефициера за установените нередности и за предстоящото определяне на финансова корекция, като му е предоставил възможност да се запознае с констатациите и да представи възражения и доказателства по основателността и размера на корекцията. Бенефициерът е депозирал възражения, в които подробно е оспорил изводите на органа, включително по отношение на 10-годишната гаранционна поддръжка, като е поддържал, че тя е съобразена с дългосрочния характер на проекта, че е икономически по-изгодно техниката да се използва гаранционно за 10 години, отколкото за 5 години, както и че при евентуална по-ранна подмяна биха възникнали допълнителни разходи по нова тръжна процедура, конфигуриране, брандиране, транспорт и логистика. Възраженията са обсъдени и преценени като неоснователни, след което е издадено процесното Решение № РД-16-1453 от 15.10.2021 г. Административният акт е мотивиран с констатация за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 33, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Прието е, че принципът на икономичност е нарушен, тъй като платената цена по договора със „СММ 97“ ООД в общ размер 665 500 лв. не е най-добрата цена, а е значително завишена спрямо пазарната. Органът е установил, че стойността на специализираните мобилни компютърни устройства е повишена от 164 100 лв. (сумарната стойност на лаптопите и смарт четците) съгласно експертната оценка на 643 500 лв. съгласно ценовата оферта на избрания изпълнител, а цената на сървъра – от 13 440 лв. на 22 000 лв. Допълнителни съображения са изведени от по-ниската оферта на „Стемо“ ООД. Прието е също така, че е нарушен принципът на ефикасност, тъй като не е постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Според органа избраният изпълнител е доставил устройства, които не отговарят на заложеното в техническата спецификация и на собствената му оферта, тъй като доставеният Lenovo IdeaPad 330-15ICH не притежава фабрично вградено устройство за криптиране на данни в реално време, а е снабден с външен четец и смарт карта. Основавайки се на експертната оценка, административният орган е приел, че 10-годишният срок за гаранционна поддръжка не съответства на обичайната технико-експлоатационна гаранционна поддръжка и на икономическата практика при ускорена амортизация на компютърни устройства и софтуер. Крайният извод на органа е, че ресурсът не е разходван икономично и ефикасно и е определена 100 % финансова корекция върху безвъзмездната финансова помощ по договора със „СММ 97“ ООД в размер на 465 850 лв. В съдебното производство за приети заключения на комплексна техническа и икономическа експертиза и повторна техническа експертиза. Въз основа на комплексната техническа и икономическа експертиза съдът е приел за установено, че пазарните цени за крайни клиенти на брандирани компютърни устройства, с параметри много близки или еднакви на доставените по проекта, към 2018 г. са били в диапазона от 958 лв. до 1 166 лв. без ДДС, в зависимост от модела и конкретните технически параметри. Установил е също, че средни пазарни цени за крайни клиенти на четец на смарт карти и смарт карта, с параметри много близки или еднакви на доставените по проекта - общо 24,00 лв. без ДДС. Вещите лица са извършили пазарно проучване на устройства със сходни технически параметри към 2018 г. и са определили диапазон на цени за крайни клиенти. В техническата част експертизата приема, че използваните устройства са базирани на модел Lenovo IdeaPad 330-15ICH, като при огледа не е установено в тях да има интегрирано допълнително устройство за защита на информацията, освен вградените стандартни за това технологично поколение мобилни компютърни устройства, а защитата се реализира чрез смарт четец, смарт карта и съответни софтуерни решения. В икономическата част експертизата разглежда и въпроса за гаранционната поддръжка, като сочи данни за обичайните гаранционни срокове и жизнения цикъл на този вид техника, както и за приблизителните разходи по поддръжка за 10-годишен период. Разходите за поддръжка на всички 150 устройства за 10-годишен период са изчислени в общ размер на 29 556 лв. с ДДС. От заключението на повторната техническа експертиза съдът е установил, че при извършения оглед на конкретно устройство са налични инсталирани софтуерни компоненти и модули, свързани с генериране на ключове, удостоверяване и криптиране, включително файлове и библиотеки, разработени с използване на технологии на Oberthur Card Systems, както и специализиран софтуер, свързан с разпознаване и използване на криптиращи устройства. Вещото лице е описало и процесите по стартиране на софтуера, генериране на ключове и установяване на защитена връзка, като е констатирало наличие на конфигурирана система, осигуряваща удостоверяване и защитена комуникация между устройството и сървъра. Експертизата не съдържа икономическа оценка на установените софтуерни и конфигурационни елементи, нито дава заключение каква част от крайната цена на доставката се обуславя от тях. Съдът е отбелязал, че именно тази повторна техническа експертиза, останала необсъдена при предходното разглеждане, е поставена в центъра на указанията на Върховния административен съд. По отношение на принципа на икономичност съдът е приел, че административният орган е доказал нарушение. Този извод съдът е обосновал след съвкупната преценка на окончателния доклад на ОЛАФ, експертната оценка, извършена в административното производство, заключението по комплексната техническа и икономическа експертиза и съдържащите се в административната преписка данни относно двете оферти. Относно повторната техническа експертиза съдът е посочил, че не може да обоснове различен от горния извод, тъй като е свързана с анализ на софтуерни компоненти, посредством които се осигурява повишено ниво на защита на информацията, но по никакъв начин не се разколебава изводът, че предложените от другия кандидат устройства осигуряват ниво на сигурност, което отговаря на нуждите по проекта. Според съда по делото безспорно се установява, че използваната хардуерна база е свързана с модел Lenovo IdeaPad 330-15ICH, както и че по веригата на доставката е налице значително нарастване на цената, установено в доклада на ОЛАФ. Тези данни сами по себе си не изчерпват преценката за икономичност, но представляват съществена отправна точка при съпоставката с изискванията на възложителя и предложеното от втория кандидат решение. В случая изводът на органа не е основан единствено на абстрактна съпоставка със свободния пазар, а и на реално подадено конкурентно предложение по същата процедура. Особено значение в спора има въпросът относно 10-годишната гаранционна поддръжка. Гаранционният срок е бил включен като самостоятелен показател в методиката за оценка и е имал отражение върху комплексната оценка на офертите. Това обаче не означава, че всеки по-дълъг гаранционен срок обосновава съществено по-висока цена. При преценката на този довод съдът е съобразил както възраженията на бенефициера за значението на дългосрочната поддръжка, така и заключението по комплексната техническа и икономическа експертиза относно обичайните гаранционни срокове, експлоатационния живот на подобен вид техника и разходите по поддръжка. При съвкупната им преценка съдът е приел, че наличието на 120-месечна гаранционна поддръжка представлява елемент от качеството на офертата, но по делото не е установено този елемент да обуславя такава стойност на доставката, която да оправдае значителното отклонение в цената спрямо алтернативното предложение и спрямо данните за стойността на хардуерната конфигурация. Дори да се приеме в полза на бенефициера, че по-дългият гаранционен срок има определена икономическа стойност и следва да бъде отчетен, тази стойност очевидно не е от такъв мащаб, че да обясни и оправдае установеното значително отклонение в цената. Следователно 10-годишният гаранционен срок представлява релевантен фактор, който следва да бъде отчетен, но при съвкупната преценка на доказателствата не обосновава икономическа оправданост на по-високата цена. При това положение гаранционният срок, макар и оценяван в процедурата като показател за качество, не може самостоятелно да обоснове значително по-висока цена. Съдът е преценил като неоснователно и възражението, че при преценката за икономичност следва решаващо да се отчетат бъдещи разходи по нова процедура, ново криптиране, инсталиране, брандиране, транспорт и евентуално прекъсване на услугите. Такива съображения поначало могат да бъдат относими, но в случая те са развити като защитна теза, без по делото да е проведено доказване, позволяващо те да бъдат количествено съпоставени с установеното значително ценово отклонение. Поради това тези твърдения не са достатъчни да разколебаят извода за липса на икономическа оправданост на по-високата цена. Неоснователно според съда е и възражението, че административният орган неправилно е свел предмета на доставката до стандартен лаптоп Lenovo с външен четец и смарт карта. Вярно е, че след приемането на повторната техническа експертиза не може да се приеме, че системата изобщо не притежава допълнителна защитна функционалност. Повторната експертиза установява наличие на специализирани програмни модули, библиотеки и конфигурации, свързани с удостоверяване, управление на ключове и изграждане на защитена връзка. Тези констатации обаче касаят самото наличие на конкретни софтуерни модули и механизми за удостоверяване и криптиране, но не съдържат оценка относно стойността на тези елементи като част от цената на доставката. Следователно заключението по повторната техническа експертиза не е достатъчно да обори установеното по делото значително ценово отклонение, нито от него може да се направи извод, че установените технически характеристики водят до икономически обосновано увеличение на цената спрямо алтернативното предложение, разгледано в рамките на процедурата. Повторната техническа експертиза не съдържа констатации и относно гаранционния срок като икономически фактор, поради което не разколебава изводите на съда, формирани по този въпрос въз основа на останалите доказателства. По отношение на принципа на ефикасност съдът също е приел, че е налице нарушение, но не поради липса на каквато и да е функционалност на доставените устройства. От двете съдебни експертизи се установява, че системата функционира и че е осигурена определена защитена комуникация. Спорният въпрос обаче не е дали изобщо е налице работеща система, а дали е доказано, че именно срещу използвания ресурс с по-висока цена е постигнат такъв по-добър резултат, който да оправдае разликата в цената спрямо наличната алтернатива. В тази насока повторната техническа експертиза установява наличие на конкретни софтуерни модули и механизми, но не съдържа извод, че тази функционалност представлява такова техническо преимущество спрямо другото предложено решение, което да обосновава съществено по-високата цена. Следователно по делото не е установено най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатия резултат. По горните съображения съдът е приел, че е доказано нарушение на принципите на икономичност и ефикасност, съставляващо нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Правилна е и правната квалификация на нарушението като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. По отношение на размера на финансовата корекция съдът е преценил, че естеството и тежестта на нарушението оправдават определяне на финансова корекция в максимален размер от 100 %. Относно основата на корекцията съдът е отбелязал, че нарушението засяга стойността на доставката по договора като цяло, а не отделни негови елементи, поради което не е налице възможност да се отдели незасегната част от разходите. Крайният извод на съда е, че не се установяват основания за незаконосъобразност на акта за финансовата корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са спазени задължителните указания, дадени с Решение № 12927 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 11414/2025 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и заключенията на комплексната техническа и икономическа експертиза и повторната техническа експертиза, изяснил е по безспорен начин относимите факти и обстоятелства и е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт. Въз основа на доказателствата по делото съдът е обосновал правилен извод за допуснато нарушение на принципите на икономичност и ефикасност по чл. 33, § 1, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 като проявление на принципа на добро финансово управление по чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Нарушаването на който и да било от посочените принципи представлява самостоятелно основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Релевантни за мотивиране на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ са само факти и направени въз основа на тях изводи, засягащи: 1. използване на ресурсите за осъществяване на дейностите по проекта своевременно, в подходящото количество и качество и на най-добра цена (принцип на икономичност) и 2. постигане на най-добро съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите (принцип за ефикасност). Въпросът дали има съмнения за измама чрез изкуствена стокова верига за прехвърляне на собствеността върху активите е неотносим към състава на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, поради което няма да бъде обсъждан от касационната инстанция (в този смисъл Решение № 7011 от 7.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2024 г., VII о.). Проследявайки установените факти и относимостта им към всяка от двете хипотези, а именно: принципа на икономичност и принципа на ефикасност, административният орган и съдът обосновано са мотивирали извод за допусната нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Относно нарушението на принципа на икономичност: Правилен е изводът на съда, че е допуснато нарушение на принципа за икономичност. При новото разглеждане на делото съдът обосновано е съсредоточил преценката на приложението на материалния закон върху Договор № BG16RFOP002-1.001-0490/Su-01 от 21.12.2018 г., сключен със „СММ 97“ ООД по ОП № 2 с предмет „Доставка на специализирани мобилни компютърни устройства – 150 броя и сървър – 1 брой“. Именно по този договор е определена финансовата корекция. Отделно от него, по същия проект е сключен Договор № BG16RFOP002-1.001-0490/Se-01 от 07.12.2018 г. с „Лион Технолоджис“ ООД по ОП № 1 с предмет „Внедряване на специализиран софтуер – Високотехнологична мултимедийна платформа за онлайн психологически консултации, уебинари и професионални видео обучения“. Съдът правилно е отбелязал, че разграничаването на предмета на двете обособени позиции е от съществено значение, защото част от функционалността, установена в съдебната фаза посредством експертизите, е свързана с работата на цялостната проектна среда, а не единствено с хардуерната доставка. А в случая предметът на поръчката по процесната обособена позиция е само доставка на хардуер. Отчитайки разграничението между предмета на двете обособени позиции и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е мотивирал правилен извод, че бенефициерът не доказва, че по-високата цена на процесните активи се дължи на такова доказано преимущество в качеството, сигурността, гаранционното обслужване или функционалността, което да оправдае значителната разлика в стойността. Съдът обосновано е приел, че предложената от изпълнителя 10-годишната гаранционна поддръжка не оправдава значителното отклонение в цената. Експертната оценка в административното производство и комплексната техническа и икономическа съдебна експертиза са категорични, че доставените специализирани мобилни устройства попадат в ІV категория данъчни амортизируеми активи съгласно чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗКПО (категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони). Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗКПО годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават 50 % за ІV категория, т.е. крайното амортизиране на актива настъпва за 2 години. Вещото лице по комплексната техническа и икономическа съдебна експертиза посочва, че при така установените правила за данъчна амортизация за 10-годишен период би се стигнало до пълна данъчна амортизация на компютърното устройство пет пъти. Относно реалното ползване на актива вещото лице уточнява, че според неговия опит средният живот на хардуера на процесните мобилни компютри е 5-6 години. Между петата и десетата година голяма част от възникналите повреди са в модулите с по-кратък технологичен живот, а именно твърди дискове и оперативна памет. По тази причина производителите на компютърна техника конструктивно са предвидили лесна замяна на тези модули. Извършеното от вещото лице проучване на пазара на такива модули показва, че цените на твърдите дискове и памет спадат трайно. Към момента на изготвяне на заключението средните цени за крайни клиенти на вградените в процесните компютърни устройства хард дискове са около 85 лв. без ДДС, а цените на вградените модули за оперативна памет за около 60 лв. без ДДС. Вещото лице допълва, че при невъзможност или при икономическа неизгодност да бъдат ремонтирани обичайната практика е да бъдат заменяни с по-нов модел, тъй като следващите модели превъзхождат по качества при същата себестойност. В същата насока е и експертната оценка от административното производство. В нея експертът посочва, че 10-годишен гаранционен срок на мобилно устройство е нереалистичен, тъй като един лаптоп е механично и морално остарял на петата година и не подлежи на възстановяване. Правилно съдът е установил, че повторната съдебна експертиза не засяга икономическата страна на спора, включително не разграничава стойността на закупения софтуер и хардуер, а те са предмет на две различни обособени позиции, поради което не може да разколебае горния извод. Правилно също така съдът е подчертал, че необоснованото значително отклонение в цената се проявява не само при сравнение с пазарната стойност на много близки или еднакви на доставените по проекта устройства, а и при сравнение с другата подадена оферта, т.е. при сравнение с реална оферта на друг икономически оператор, проявил интерес да изпълни същата поръчка. Сравнението с втората подадена оферта е от съществено значение, тъй като в чл. 33, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 е използвано понятието „най-добра цена“, без това понятие да е дефинирано като тъждествено на понятието „пазарна цена“. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че административният орган не е извършил сравнение на параметрите на двете оферти, а е основал изцяло констатациите си на пазарната цена на активите. В обстоятелствената част на административния акт има данни за параметрите на двете оферти и сравнение между тях в частта за цената (л. 2, втори абзац и л. 17, втори абзац от акта), продължителността на срока на гаранционна поддръжка (л. 13, последен абзац) и условието за снабдяване на преносимите компютри с устройство за криптиране на данни в реално време (л. 14, втори абзац, л. 16, втори абзац и л. 17, втори абзац). Цитираното от касационния жалбоподател решение на Съда на Европейския съюз по дело С-142/12 касае понятието „пазарна цена“ за целите на облагането с ДДС - по смисъла на чл. 72 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което е неотносимо към настоящия спор и не следва да бъде обсъждано. Относно нарушението на принципа на ефикасност: Правилен е изводът на съда, че е допуснато нарушение на принципа за ефикасност. От бенефициера не е доказано, че е постигнал най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. При внезапната проверка, извършена на 11.03.2021 г. съвместно с Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ на МВР (АФКОС), на декларираното място на изпълнение на проекта (гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160, ет. 2) не е открит представител на бенефициера и не е осигурен достъп до закупеното по проекта оборудване. Във връзка с дадени обяснения на представител на бенефициера е извършена проверка на офиса на доставчика на оборудването. Проверката установява, че на 19.07.2021 г. 72 устройства (мобилни компютри, опаковани заедно с криптиращи устройства) от общо закупените 150 се съхраняват в офиса на доставчика, т.е. активите не само не притежават техническо преимущество, обосноваващо разходване на ресурси в по-висок размер, но и значителна част от активите не се ползват за дейности по проекта и следователно нямат принос за постигане на целите му. Правилен е изводът на съда, че нарушението на посочените принципи осъществява състава на нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 на Наредбата за посочване на нередности. За тази нередност е предвиден размер на корекцията 100 %, като в съответствие с принципа на пропорционалност той може да бъде намален на 25, 10 или 5 %, когато естеството и тежестта на нарушението не оправдават определяне на по-висок размер. В случая става въпрос за съществено отклонение от спазването на принципа на икономичност и принципа на ефикасност, поради което предвид тежестта на нарушението съдът правилно е преценил, че определянето на финансова корекция в максималния размер от 100 % върху допустимите разходи по засегнатия договор е законосъобразно. Правилна е също така преценката на съда, че не може да се разграничи незасегната от нарушението част от договора по процесната обособена позиция, поради което като основа на корекцията административният орган законосъобразно е определил цялата стойност на допустимите разходи от ЕСИФ по процесната доставка. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на нередността при правилна правна квалификация на основанието и правилно определен размер на ставката и основата на корекцията. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева). Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение