Решение № 6451 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2010 г.

Решение № 6451 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Младост" при Столична община, срещу решение от 15.06.2010 г. по адм. дело № 1062/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отменена негова заповед № РД-64-32/24.11.2004 г. за определяне като изцяло застроена площта от 2 500 кв. м. на имот пл. № 134, кв. 4 по плана на НПЗ "Изток", кв. "Горубляне" на гр. София и наместо това същата площ е определена като незастроена. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно приложение на приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът Манол Миланов Цветанов, чрез процесуалния си представител адвокат Нина Седефова моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалбата на Манол Миланов Цветанов срещу заповед № РД-64-32/24.11.2004 г. на кмета на район "Младост" при Столична община, след отмяната на първоначално постановеното по нея решение от 2.02.2007 г. по адм. дело № 950/2005 г. на СГС, АО и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съгласно решение № 6091/14.06.2007 г. на Върховния административен съд, IV отделение постановено по кас. дело № 3927/2007 г. При новото разглеждане на делото са съобразени дадените указания за изясняване на спора от фактическа страна, като са приобщени включително заключенията по допълнително допуснатите съдебно - технически експертизи. Но независимо от данните по последните, съдът е приел процесната заповед за незаконосъобразна, най - вече с оглед направените констатации, че в площта на имота не попадат изградени подземни комуникации, противно на отразеното в акта на помощен орган, одобрен с обжалваната заповед. Въз основа приложените по делото доказателства, в т. ч. и заключенията по допуснатите при новото разглеждане на делото, съдебно-технически експертизи, съдът е установил, че целият имот с обща площ от 2 500 кв. м. е отреден съгласно действащия регулационен план "За ЗЕПЕ", като върху него са реализирани съответно асфалтирана площадка, заемаща част с площ 210 кв. м., паркинг с площ 940 кв. м. и зелена площ от 1350 кв. м. При посочените данни и независимо от установеното, че площта не е засегната от осъществени подземни комуникации, решаващият състав на СГС, без да излага конкретни мотиви и без да обсъди наведените от представителя на административния орган доводи за наличието на осъществени в имота благоустройствени мероприятия, част от застрояването на имота в изпълнение на регулационното предвиждане, е приел жалбата за основателна, при което отменил обжалваната заповед и решил спора по същество, определяйки цялата площ на имота като незастроена. Така постановеното решение е неправилно. Определянето на застроената част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й - от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. Другояче казано по реда на посочения текст се определя от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, като процедурата е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В този смисъл, относимо е само дали и върху каква част от процесния имот е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ППЗСПЗЗ. В случая от данните по делото е видно, че възприетите от съда като свободни от застрояване части от имота са асфалтирана площадка, паркинг и зелени площи. Този извод кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства, в т. ч. и допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза, прието по делото в открито съдебно заседание на 19.05.2010 г., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Следва да се отбележи, че имота в цялост е отреден за изграждането на "ЗЕПЕ" /Завод за електронни преобразователи/, което по естеството и характера си включва асфалтиране на площадки, осъществяване на паркинг и зелени площи, като част от двора на предприятието и с характера на строителни дейности и елементи на инфраструктурата по смисъла на § 1в ДР ЗСПЗЗ. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поради това решението ще следва да се отмени и при условията на чл. 227, ал. 1 АПК спорът да се реши по същество. След като от доказателствата по делото е установено, че върху имота са реализирани строителни дейности и елементи на инфраструктурата, обхващащи неговата площ изцяло, правилно целият имот е определен като застроен от техническата служба. Като е утвърдил решението й кметът е постановил законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, IV-то отделение