Решение № 11811 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2018 г.

Решение № 11811 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Ц. Ночев е подал касационна жалба срещу решение № 3458/23.05.2018 г. по адм. дело № 11936/2017 г. по описа на Административния съд – София град, с което е бил отхвърлен предявеният от него иск против Столичната дирекция на вътрешните работи при Министерството на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 950 000 лева, ведно с мораторна лихва от 18.10.2011 г. до 14.12.2012 г. и законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното й плащане. Направени са оплаквания за нищожност и алтернативно, за недопустимост на решението или за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е да се обяви за нищожно, да се обезсили или да се отмени като неправилно с връщане на делото за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - София град е образувано по исковата молба на Ц. Ночев против Столичната дирекция на вътрешните работи, с която е предявен иск за сумата 950 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от акт за установяване на дребно хулиганство от 17.02.2011 г. на полицейски инспектор при ТП УП "Красно село" при Шесто районно полицейско управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, отменен с решение на Софийски районен съд (СРС) по НАХД № 2736/2011 г. Претендира се и присъждане на изтеклата лихва за забава върху главницата за периода 18.10.2011 г. - 14.12.2012 г. и законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното й плащане Административният съд установил, че на 17.02.2011 г. по отношение на Ц. Ночев е съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, въз основа на който е образувано НАХД № 2736/2011 г. по описа на Софийския районен съд. С протоколно определение от 18.10.2011 г. по НАХД № 2736/2011 г. по описа на Софийския районен съд Ц. Ночев бил оправдан за това, че на 15.05.2010 г., около 05.00 часа, в гр. София, ул. "Дамян Груев" и бул. "Христо Батев", извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, във видимо нетрезво състояние и е оказал съпротива на органите на властта по време на полицейска проверка, извършвана от органите на МВР. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. За да отхвърли исковата претенция, решаващият състав приел, че актът за констатиране проява на дребно хулиганство не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което съдебният акт на Софийския районен съд, с който е признато, че Ц. Ночев не е извършил административно нарушение, не поражда правото да се търси обезвреда за претърпени имуществени и неимуществени вреди при условията на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е още, че съставянето на акт за деяние, представляващо дребно хулиганство, представлява "наказателно обвинение" и с него се сезира съда, който решава по същество има ли извършено нарушение по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство, или не. Според първоинстанционният съд, в случая не е осъществена контролна дейност за проверка на законосъобразността на издаден административен акт, както неточно се твърди в исковата молба. По силата на решението, с което съдът се произнася по съставените актове за констатиране на проява на дребно хулиганство, се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето или то се освобождава от нея. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск за обезщетяване на неимуществена вреда в размер на 950 000 лева, ведно с изтеклата върху главницата лихва от 18.10.2011 г. до 14.12.2012 г. и законната лихва, считано от 14.12.2012 г. до окончателното й плащане. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция установи, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Решението не е нищожно, както бланкетно се поддържа в касационната жалба. Съдебният акт е валиден, тъй като е издаден в писмена форма, подписан е и е постановен в надлежен състав, в кръга на правораздавателната власт на съда. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на решението поради неподсъдност на спора на административния съд, който неточно определил правното основание на исковата претенция. Налице е произнасяне на смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. С определение № 46/30.06.2014 г. по адм. дело № 36/2014 г. по описа на Върховния административен съд делото е изпратено по подсъдност на Административния съд-София град, като е прието, че повдигнатият правен спор е свързан с отношения, възникнали при осъществяването на административна дейност. Административният съд законосъобразно е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществена вреда в размер на 950 000 лева. Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а не е и акт, издаден от административнонаказващ орган. Съставянето на акт за констатиране на дребно хулиганство поставя началото на производството по Указа за борба с дребното хулиганство, което завършва с решение на районния съд. Дейността на органите на Министерството на вътрешните работи се свежда до констатирането на проява на дребно хулиганство и събирането на доказателства, които се внасят за разглеждане от съда. За разлика от дейността по административно наказване по Закона за административните нарушения и наказания, възложена на административен орган, в случаите по Указа за борба с дребното хулиганство, тази дейност се осъществява от съда, който констатира наличието на административно нарушение и налага наказание на лицето, оправдава го или прекратява преписката. С оглед тези характеристики исковата претенция не попада в обхвата на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При отсъствието на сочените касационни основания решението на административния съд, с което е отхвърлен предявения от Ц. Ночев иск, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Независимо от изхода на спора на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 143 АПК. Те не предвиждат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд