Решение № 2743 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2018 г.

Решение № 2743 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Костинброд, чрез гл. юриск. Милчев, против Решение № 99 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1063/2017 г. по описа на Административен съд-София област, с което е отменен отказа на кмета на община Костинброд да издаде удостоверение за идентичност на поземлени имоти, обективирани в писмо с рег. № ЮЛ - 8/05.10.2017 г. по заявление вх. № ЮЛ -8/4.10.2017 г. на "ЕФ БИ ТИ" АД (в несъстоятелност ), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шипка" № 18, Сладоледена къща, офис № 1. Изложени са съображения, че същото е недопустимо, тъй като е отпаднал правния интерес от водене на процеса, респ. издаване на удостоверението. Имотите за които се иска удостоверението вече са продадени на трето юридическо лице. Още към първото съдебно заседание не е бил налице правния интерес от търсената съдебна защита. Решението е недопустимо, иска неговото обезсилване и прекратяване на производството. Ответникът – "ЕФ БИ ТИ" АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и изразява становище, че фирмата е в несъстоятелност, удостоверението им е необходимо. Фактът, че междувременно имотите за които се иска удостоверение за идентичност са продадени е без значение, тъй като това са нови факти, а делото е в производство по касация и съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени в първоинстанционното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-област се е развило по повод искане на дружеството да им бъде издадено удостоверение за идентичност на имотите описани в заявлението, което заявление им е необходимо за представяне пред нотариус. Спор относно собствеността на имотите за които се иска удостоверението за идентичност няма. Постановен е изричен отказ за издаване на удостоверението като е указано на дружеството, че следва да представи комбинирана скица и че за да се издаде удостоверението дружеството следва да установи, че няма задължения по ЗМДТ към общината. Във връзка с указанията дружеството е представило комбинирана скица, като е установено, че същото има неплатени задължения към общината за такса смет и данъци за недвижими имоти. Съдът е приел, че жалбата е допустима и че исканата услуга е от категорията на техническите такива. Приел е още, че отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните данъци и такси са определени в наредба и липсва правна възможност да бъде отказана административна услуга при наличие на просрочени публични задължения, поради което е отменил изричния отказ и е върнал преписката на кмета на община Костинброд за извършване на исканата административната услуга. Решението е правилно Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че постановеното решение е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, поради това, че имотите за които е поискано удостоверението за идентичност вече са продадени на трето юридическо лице. Безпорно е, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно. В случая, тази предпоставка е била налице при подаване на жалбата против отказа да бъде издадено исканото удостоверение за идентичност на посочените в заявлението УПИ. Отказът е засегнал правото на дружеството да получи услуга, на която има право и за извършването на която е заплатил предвидената в Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени за услуги цена, поради което правният му интерес не е отпаднал с извършената в хода на съдебното производство покупко-продажба на съответния имот. Обстоятелството, че посоченото имущество е осребрено впоследствие във връзка с откритото производство по несъстоятелност на дружеството не санира незаконосъобразността на постановения отказ. Освен това съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В хода на процеса дружеството, установява наличието на правния си интерес именно с откритото производство по несъстоятелност и необходимостта от удостоверението е свързана с установяване именно на факта, че точно тези имоти са продадени. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че доводите в касационната жалба не обосновават недопустимост на постановеното съдебно решение. Ще следва на ответника да се присъдят и направените разноски по делото в размер на 500 лева. Видно от представения по делото списък, пълномощно и договор за правна помощ и фактура, разноските са доказани. Предвид гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение