Решение № 3579 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2018 г.

Решение № 3579 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Стоев, представляван от своя баща и законен представител А. Стоев, като правоприемник на починалия касатор Е. Тодорова, против решение № 787 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 25/2017 г. на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата на Е. Тодорова, против Решение № 387/21.12.2016 г. на Общински съвет /ОбС/-С., взето по т. 5 от Протокол № 17, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Общински съвет - С., редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител - адв. Георгиев, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С Решение № 387/21.12.2016 г. О.-С. е отменил предходно свое решение № 869/25.06.2014 г., поради отпадане на условията за настаняване във ведомствено общинско жилище на Е. Тодорова и е упълномощил кмета на община С. да отправи предизвестие до Тодорова за едностранно прекратяване на договора за наем на общински жилищен имот от 15.07.2014 г. с това лице. По жалба на Е. Тодорова срещу това решение на ОбС - С. е прието от съда, че същото е законосъобразно, тъй като действително е налице промяна в условията за настаняване на Е. Тодорова в процесното общинско жилище, тъй като вече не е административен ръководител - председател на РС-С., в каквото качество й е предоставено това жилище за ползване под наем през 2014 г. Позовава се на разпоредбите на чл. 45 а, ал. 2 ЗОС, вр. с чл. 34 а, ал. 1 и 2 от приетата Наредба № 7 на О.-С. за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, в ред. към датата на издаване на оспореното решение и чл. 8, ал. 6 от сключения договор за наем с Е. Тодорова, съгласно които ОбС - С. разполага с правомощието да отмени предходното си решение от 2014 г., поради промяна в условията за настаняване на оспорващата. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспореното решение на О.-С. съдържа две разпореждания, първото от които засяга влязъл в сила административен акт, каквото е Решение № 869/25.06.2014 г. на О.-С., с което на процесното жилище е придаден статут на ведомствено и като такова е предоставено за ползване под наем на Е. Тодорова - адм. ръководител на РС-С.. По делото няма данни това решение на ОбС да е оспорено пред съд. При това положение същото може да бъде отменено от органа, който го е издал, само и единствено на основанията и по реда на чл. 99 и сл. АПК, чрез възобновяване на административното производство. В случая няма данни ответникът - О.-С. да е процедирал по реда на чл. 99 и сл. АПК за да постанови отмяната на свое Решение № 869/25.06.2014 г. Поради това същият не е имал компетентността да постанови отмяната му на други, извън посочения ред и основание по АПК за това. Такава компетентност не произтича и от цитираните в оспорения акт разпоредби от ЗОС и чл. 34 а, ал. 1 и 2 НУРУРОбЖФ на О.-С.. При липса на компетентност у органа за отмяна на свое предходно, влязло в сила решение на О.-С., оспореното решение по т. 1, с което е разпоредена такава отмяна се явява нищожно и като такова е следвало да бъде обявено за нищожно. При нищожност на разпореждането по т. 1, нищожно е и разпореждането по т. 2 от оспореното решение, с което е упълномощен кмета на общината да отправи едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем от 15.07.2014 г. с Е. Тодорова. Като не е съобразил изложеното и е извел други правни изводи за валидност и законосъобразност на оспореното решение на О.-С. като цяло, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата бъде уважена като се обяви нищожността на Решение № 387/21.12.2016 г. на О.-С.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение