Решение № 2325 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите против решение 5960/22.05.2024 г. по адм.д. 3360/2022 г. описа на Административен съд София- град. Иска се отмяна на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата и необосновано касационни основание по чл.20 т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се разноски, съобразно представен списък на разноските за всички съдебни инстанции. Ответната страна И. Д. И., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне на съдебното решение в сила. Поддържа, че претендираните неимуществени вреди са доказани с гласни доказателства, събрани при първото разглеждане на делото. Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Съобразно представеното заключение, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение 5960/22.05.2024 г. по адм.д. 3360/2022 г. описа на Административен съд - София - град Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на И. Д. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лв. Със съдебното решение, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ НАП е осъдена да заплати на И. Д. И. сумата от 20 лв., както и 600 лв. адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова. На основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ И. Д. И. е осъден да заплати на НАП сумата от 50 лв. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл. 82, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП като администратор на лични данни не е изпълнила задължения по чл. 59 ал.1 от Закона за защита на личните данни / ЗЗЛД/ по чл.24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска, чрез бездействие, не е изпълнил по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. Посочил, че от ищеца е представена извадка от SMS със съдържание НАП: По заявка номер 5838 ИМА неправомерно разкрити лични данни , но не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка. Приел, че НАП не оспорва факта, че по отношение на ищеца са налице неправомерно разкрити лични данни. Констатирал, че не са представени доказателства кои лични данни са достъпени. По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е приел, че са доказани, с позоваване на т.6 от решение по дело С-340/2021г. на СЕС. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно разпределена доказателствена тежест в съответствие с решение по С-340/21, но е необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено след отменително решение 3078/ 01.04.2022 г. по адм.д. 11282/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради неправилно определено правно основание на предявения иск и са дадени указания, че спорът е по чл. 82, пар. 3 от Регламента, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С определение от 19.01.2024 г. на страните е съобщен проекто-доклад по делото, разпределена е доказателствената тежест, като на ищеца е указано, че следва да докаже настъпването на неимуществените вреди и в какво конкретно се изразява нарушението на ответника да изпълни задължения, произтичащи от ОРЗД, както и да установи пряко причинно-следствена връзка между заявеното нарушение на ответника и неимуществените вреди. Със същото определение съдът е указал на ответника да докаже спазването на чл. 24 и чл. 32 от Регламента за приложени конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с рисковете, както и че тези мерки з сигурност по чл.32 от Регламента са подходящи. От НАП са представени "Политика по защита на личните данни в НАП", указания за работа с информация, версия 3.0, съобразно Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, "Политика по информационна сигурност на НАП, версия 3.0 от 2016 г., Инструкция 2/ 8.05.3029 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри, Методика за оценка на риска и др. Ищецът не е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди, както при първото разглеждане на делото, така и в производството, по което е постановено решението, предмет на касационната проверка от настоящата инстанция. Съобразно т.6 от решението по дело С-340/2021г. на СЕС чл. 82, пар.1 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва , вследствие нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни то трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Във връзка с разпределената доказателствена тежест, ищецът е представил копие на съобщение от телефон, в отговор на изпратена заявка до НАП с текст НАП: По заявка номер 5838 ИМА неправомерно разкрити лични данни" В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Липсват и доказателства какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни. В допълнение следва да се посочи, че от страна на НАП е създадена възможност да бъде направена конкретна справка от всеки гражданин по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпените лични данни, от която възможност ищецът не се е възползвал и не е представил доказателства за извършване на подобна справка. Доводите на първоинстанционния съд, че от страна на ответника НАП не се оспорва факта, че по отношение на ищеца са налице неправомерно разкрити лични данни, не се основава на фактите по делото. В действителност, още с отговора си от 15.06.2020г. при първото разглеждане на делото НАП оспорва това обстоятелство, с позицията, че ищецът не се е възползвал от създадената от страна на НАП възможност да с провери и установи от всеки гражданин за наличието или липсата на неоторизиран достъп до негов лични данни. Поради процесуалното бездействието на ищеца И. И. делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства дали той е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно негови лични данни са разкрити. Недоказани са и изпитвани от него опасения от възможна злоупотреба с личните му данни. Поради изложеното касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищеца, както и не са доказани заявените опасения от възможна злоупотреба с негови лични данни. Като е уважил иска и присъдил обезщетение за 500 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на ищеца държавна такса в размер на 20 лв. и адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции - по настоящето адм.д. 9674/2024г. по описа на ВАС, по адм.д. 11254/2019г. по описа на АССГ, по адм.д. 11282/2020г. по описа на ВАС и по адм.д. 3360/2022г. по описа на АССГ - общо в размер на 400 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и държавна такса за касационно производство в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение