Решение № 10837 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2011 г.

Решение № 10837 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба, подадена от "ВЕЦ Своге" АД, гр. София против т. 2 от решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от нисконапорни ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 213,09 лв./МВтч. Образувано е и по жалба, подадена от "Никибел" ООД, гр. Котел, против т. 14 от решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от електрически централи работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт, с комбиниран цикъл - 288,04 лв./МВтч. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа мотиви, които да обосноват приетите цени, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - решението е взето без да се съобразяване със становищата на заинтересованите лица, издадено е в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Молят за отмяната на съответните точки и претендира направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби, поради което предлага да бъдат отхвърлени. По възраженията за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, съдът се е произнесъл с определение по хода на делото от 12.02.2013 г. Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането им е допустимо. За да се произнесе по същество Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Производството по издаване на обжалвания административен акт - Решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. е инициирано служебно от административния орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с оглед упражняване на правомощието й по специален закон. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г.) в срока от един месец от влизане в сила на закона, ДКЕВР определя и обявява преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МW съгласно чл. 32 от ЗЕВИ. Дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на регулаторния орган са изготвили доклад, който е представен на заинтересованите ведомства и организации за обсъждане. На проведено закрито заседание на 12.05.2011 г. ДКЕВР е обсъдила доклада относно определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, приела е същия, насрочила е открито заседание за разглеждането му и е постановила да бъдат поканени заинтересуваните страни. На 25.05.2011 г. е проведено открито заседание на ДКЕВР, на което е разгледан доклада и е насрочено закрито заседание. На проведеното на 20.06.2011 г. закрито заседание комисията е приела оспореното решение, с което е определила, считано от 1.07.2011 г. преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС. Основните фактори, използвани за определяне на нивото на цените на електрическата енергия, произведена от ВЕИ са размерът на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителни мрежи, нивото на експлоатационните разходи, капиталовите разходи, в т. ч. разходите за амортизация, определени на основата на среден полезен технико-икономически живот на активите и възвращаемостта, изчислена на базата на определената целева норма на възвращаемост и осреднените инвестиционни разходи, необходими за производство на електрическа енергия и средна годишна производителност на централите. Преференциалните цени отразяват вида на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията. При определянето на цените на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници са използвани данни от Доклада относно финансирането на възобновяемите енергийни източници в европейския енергиен пазар, публикуван на интернет страницата на Европейската комисия. В мотивите на оспореното решение изрично е посочено, че преференциалните цени за производство на електрическа енергия от ВЕИ не отчитат конкретни стойности на индивидуален инвестиционен проект, а осреднени такива на основата на официални източници, Международния опит, коригирани със специфичните за България обстоятелства. Цените са определени чрез изчисляване на настоящата стойност на финансовите потоци, получени чрез определените от Комисията осреднени необходими приходи при така описаните ценообразуващи елементи. Цените са анюитетни за периода на задължително изкупуване на електрическата енергия, като при изчисляването на настоящата стойност за дисконтов фактор е използвана определената от Комисията норма на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане. По тези мотиви е постановено оспореното решение. Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Решението в оспорената части е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад на дирекциите, протоколни решения) и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени и техните стойности. Ето защо доводите на дружествата - жалбоподатели за липса на мотиви са неоснователни. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя "ВЕЦ Своге" АД за допуснати нарушения на материалния закон. С оспореното решение в обжалваната част по т. 2 са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 213,09 лв./МВтч. и по т. 14. с която са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от електрически централи работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт, с комбиниран цикъл - 288,04 лв./МВтч. По делото са изслушани, приети и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Със заключението на ССЕ е потвърдена оспорената цена по т. 2 от решението на ДКЕВР като се потвърдени съставните части на цената на петте вида централи и сумите за техните разходи по отделните компоненти, както и относителните дялове в / до 100 % на трите основни елементи на цената - експлоатационни разходи - 9,91 % за амортизиране - 33,69 % и възвръщаемост 56 %. При преценка на даденото заключение по отношение разликата в инвестиционната стойност спрямо КВтч произведена енергия от нисконапорни руслови ВЕЦ, спрямо деривационни ВЕЦ или язовирни ВЕЦ с нетен пад до 30 м., както и има ли разлика в технологията за производство на електроенергия, в използването на турбини, режим на работа, наличие на горен и долен изравнител, обем на реализирани съоръжения, изграждане на бент, настоящият състав приема, че експертизата с нищо не променя фактическите основания за постановяване на оспореното решение, тъй като оспорената цена е определена еднаква целева стойност образуващите фактори по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ. При предвидените нови форми на регулация, не могат да се споделят доводите на жалбоподателя "ВЕЦ - Своге" АД, изведени от приложението на отменения Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Оспореното решение е прието след влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници и на основание приетата нова регулация, поради което аналогия с режима по отменения закон е необоснована. Регулаторната функция на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране във връзка с определяне на преференциални цени на които се изкупува електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници е относима към определяне на стойност на произведената стока. При определяне на преференциалната цена регулаторния орган не може да съобрази конкретния инвестиционен подход на всеки от производителите, поради което методиката за ценообразуването определя обобщени критерии, отразяващи вида на възобновяемия източник, видовете технологии, експлоатационните разходи и нормата на възвращаемост. Факта, че всяко от енергийните дружества е използвало свой собствен регулаторен подход при определяне на преференциални цени, изхождайки от своите собствени възможности свързани с индивидуално управление индивидуални инвестиционни проект, при наличието на разлика в определената от дружеството цена и тази в решението на ДКЕВР, не може да се обоснове извод, че е налице нарушение на закона. В рамките на своите правомощия ДКЕВР не определя индивидуална преференциална цена на отделния производител, а на базата на обобщени данни определя средни норми на ценообразуващите елементи в резултат на което определя цената за единица произведена стока. Неоснователни са доводите на жалбоподателя "ВЕЦ Своге" АД за липсата на съобразяване на различните стойности на ценообразуващите елементи, породени от различната хидроенергийна схема, което е довело до незаконосъобразност на обжалвания акт, както и довода, че е трябвало да има отделна точка за нисконапорните руслови ВЕЦ. Правомощие на Комисията е да определи преференциални цени, по които обществения доставчик, съответно крайния снабдители са задължени съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници да изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Тези цени не са индивидуални, а се отнасят за стоката електрическа енергия, която се произвежда от ВИ чрез конкретна технология. При ценообразуването ДКЕВР трябва да спазва критериите, предвидени в приложимия закон и да отчете в рамките на своята оперативна самостоятелност допустимия размер на инвестиционните, експлоатационни разходи и нормата на възвращаемост на капитала. В рамките на съдебния контрол, осъществяван по отношение на акт, постановен при оперативна самостоятелност, настоящият състав приема, че административния орган разполага с оперативна самостоятелност да определя стойностите на ценообразуващите елементи, като в случая са изложени мотиви, които обосновават приемането на определените параметри. В хода на административната процедура заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ, са представили становища, които са обсъдени в оспореното решение. Решението на регулаторния орган е взето след съобразяване със становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.). Следователно при постановяване на решението в оспорените части не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да го опорочават, а доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Решението в оспорените му части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Определените от ДКЕВР преференциални цени за електрическата енергия, произведена от нисконапорни ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт - 213,09 лв./МВтч и от електрически централи работещи с дървесни остатъци и др. до 5 МВт, с комбиниран цикъл - 288,04 лв./МВтч са формирани в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ и чл. 19а от НРЦЕЕ (отм.), в приложимата редакция. От изложеното следва, че определената в т. 2 и т. 14 от оспореното решение преференциална цена е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници. По този начин са осъществени и целите, предвидени в чл. 2 от ЗЕВИ. Ето защо доводите на жалбоподателите за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е законосъобразно, а жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение