Решение № 364 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2011 г.

Решение № 364 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на С. К. П. от [населено място], М. К. К. от с. гр., Е. П. Г. от с. гр., Р. Г. Д. от с. гр. и К. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 638 от 08.10.2010 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС за ревандикиране на процесния недвижим имот. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК са узнали за новото обстоятелство, от съществено значение за делото, а именно за отсъствие на компетентност на председателя на ТПК "О." да се позовава на придобивна давност, като придобивно основание на процесния недвижим имот, което изключвало възможността имота да е придобит с кратка давност. Ответникът по молбата за отмяна ТПК "О.", [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за отмяна на касационното решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Третото лице - помагач на ответника О. К., [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305 и чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията е неоснователна, по следните съображения: за да отхвърли ревандикационните искове на молителите, в качеството им на ищци по чл. 108 ЗС за ревандикиране на дворно място от 2.5 дка, представляващо част от имот с пл. № *, отреден за УПИ * от кв. * по плана на [населено място], заедно с построената върху него двуетажна масивна сграда-кожарска работилница, касационният съд е мотивирал правни изводи за отсъствие на материалноправна легитимация към момента на влизане в сила на реституционния закон - 18.11.1997 г., защото ищците не са отрекли фактът на отчуждаването на имота по чл. 39 ЗПИНМ (отм.) и са получили обезщетение, макар и в непълен размер, обсъждайки действащата към този момент разпоредба на чл. 89 ППЗПИНМ (отм.). Съобразявайки изложените твърдения в исковата молба, според които Г. [населено място], с решение от 15.08.1958 г. е открил процедура по отчуждаване на терена за производствените нужди на ТПК "О.", който го завзел и ползвал за нуждите на кооперацията, касационният съд е обсъдил като основателно и доказано възражението на ответника, позовал се на придобивна давност, като добросъвестен владелец, упражняващ владението си върху процесния имот, от момента на завземането му, макар и изплатен на ищците частично. Позоваването на молителите на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК /изм., ДВ, бр. 41/2007 г./, която норма създава правомощия на О. с. на к., като неин орган да взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, е неотносима към обсъденото от касационния съд правоотношение към минал момент, възникнало с откриване на отчуждителната процедура и завземането на имота от ответника - на правно основание - именно чл. 39 ЗПИНМ (отм.) и чл. 89 ППЗПИНМ (отм.). Нещо повече, позоваването на отсъствие на компетентност за председателя на ТПК "О.", тъй като ОС на к. не е взело решение за придобиване на недвижимия имот /съгласно чл. 15, ал. 4, т. 10 - изм. ДВ, бр. 41/2007 г./ по давност, т. е. извършените от него процесуални действия са без представителна власт не води до порок на влязлото в сила касационно решение, защото то обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба, а не по молба на противната страна - каквито са молителите. Защото от отмяната представляваният не ще има правен интерес, когато решението е благоприятно за него, какъвто е случаят. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение и