Решение № 8825 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12559/2010 г.

Решение № 8825 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12559/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Маруан Райян, с деклариран адрес в гр. София, ул. "Босилеградска", бл. 1А, ет. 1 срещу заповед № ЗДМ 837/6.11.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за прилагане на принудителна административна мярка "експулсиране", на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при противоречие с материалноправните разпоредби и се иска нейната отмяна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: С оспорената заповед № ЗДМ 837/6.11.2009 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приложил принудителна административна мярка "експулсиране" на чужденецът Маруан Райян, роден в гр. Бейрут, Ливан. Заповедта е издадена по предложение № Х11639 от 5.11.2009 г., приобщено към индивидуалния административен акт. В предложението е посочено, че лицето е извършило умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от 3 години. По делото е безспорен фактът, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. трето, във вр. с ал. 1 от НК и същият е признат за виновен, видно от протокол по НОХД № И-3722/2009 г. на Софийския районен съд. За такова престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години. По релевантните за спора факти не се спори в производството. Съгласно одобреното от съда споразумение по наказателното дело, на Раян е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Правното основание, на което е издадена оспорваната заповед, е чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно тези разпоредби експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Преценката за наличието на заплахата и за нейната сериозност принадлежи на компетентните органи, между които, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е и директорът на Дирекция "Миграция". Т. е. този орган следва да прецени дали лицето създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, с оглед на материалната му компетентност, и въз основа на това да наложи принудителната мярка "експулсиране". За да се приложи предвидената в нормата принудителна административна мярка следва да са налице кумулативно следните предпоставки: лицето да е чужденец, присъствието му да е сериозна заплаха, която да е насочена към националната сигурност или обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ, в заповедта за прилагане на мярката "експулсиране" не се посочват фактическите основания за налагането й. Това законодателно решение е обусловено от необходимостта да се защити специфична за националната сигурност или за обществения ред информация. То обаче не означава, че на съда не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. При спазване на Закона за защита на класифицираната информация и при запазване интереса на националната сигурност или на обществения ред, свързани с природата и източниците на информацията, компетентният орган може да ангажира доказателства с оглед съдебната проверка за законосъобразността на приложената мярка. Това гарантира и правото на ефективна съдебна защита. В случая нито в предложението до административния орган, нито в каквито и да било други материали по административната преписка, предоставена на съда, са посочени фактически основания, от които по безспорен начин може да се направи извод, че Маруан Райян представлява сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. В заповедта и в предложението до административния орган е посочено единствено, че чужденецът е осъден за умишлено престъпление от общ характер, поради което следва, че именно този факт, сам по себе си, обосновава твърдението на органа, че адресатът представлява сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Това обстоятелство е основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за отказ за издаване на виза и влизане в страната. Същият факт е основание и за забрана за влизане - чл. 42з, ал. 1 от този закон, както и основание за отнемане на правото на пребиваване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Този факт би могъл, при определени обстоятелства, да обоснове и преценката на административния орган за сериозната заплаха, която чужденецът представлява за националната сигурност или за обществения ред. Но за да е законосъобразна тази преценка е необходимо органът да изложи мотиви, от които да е видно, че именно личното поведението на ответника представлява заплаха. Сам по себе си актът на извършено престъпление и изтърпяно за него наказание не означава автоматично, че лицето е сериозна заплаха. Законодателят е предоставил на административния орган възможността да прецени, чрез анализ на всички релевантни факти, личното поведение на чужденеца представлява ли заплаха и каква за националната сигурност, респективно за обществения ред. Но тази преценка следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши контрол за законосъобразност на наложената мярка. В случая органът не е посочил с какво поведението на Райян представлява заплаха. Липсата на мотиви досежно тези основни елементи от хипотезата на правната норма не дават възможност на съда да извърши проверка за съответствие на фактическите и правни основания за издаването на акта с изискванията на закона, т. е. не може да извърши проверка за законосъобразността на приложената принудителна административна мярка, за съответствието й с целта и материалните разпоредби на закона. Непосочването на правното основание за издаване на конкретен акт със съответно съдържание винаги е съществено нарушение и прави акта незаконосъобразен. Посочването на правното основание е важно освен с оглед преценката за законосъобразност, която съдът следва да направи, и с оглед реализирането на правото на защита на чужденеца. Това налага оспорваната заповед да бъде отменена. Тъй като въпросът представлява ли жалбоподателят сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред е предоставен на преценката на административния орган, съдът следва да изпрати преписката на директора на Дирекция "Миграция" за ново произнасяне съобразно изложените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд,