Решение № 170 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 507/2013 г.

Решение № 170 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 507/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура и жалба от повереника на частните обвинители К. А. Л. и К. С. Л., и двете против въззивно решение № 7/28.01.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 438/2012 г., с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия Г. С. У. поради прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК, чиято отмяна се претендира. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Частните обвинители, лично и чрез повереника си, също поддържат доводите и исканията, изтъкнати в касационната им жалба. Защитниците на подсъдимия представят писмено възражение и пледират за отхвърляне на протеста и жалбата като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 38/17.09.2012 г., постановена по НОХД № 368/2012 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. У. за виновен в това, че на 8.04.2012 г., на четвъртокласен път между село Ч. и село У., при управление на л. а. "Х. С." с ДК [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 132, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. К. Л., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. В тежест на подсъдимия е присъдил заплащането на направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343а, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, приемайки че същото е в причинна връзка само с допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като го е оправдал по първоначалното по-тежко обвинение и връзката му с останалите инкриминирани нарушения по ЗДвП. На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наказанието от 1 г. лишаване от свобода за срок от 3 години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационният протест и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Доводите, застъпени в касационния протест и в касационната жалба на частните обвинители са идентични, поради което и следва да бъдат разгледани заедно. По същество те се свеждат до несъгласие с извършената от въззивната инстанция преценка, че целите на генералната превенция могат да бъдат постигнати чрез института на условното осъждане. В тази връзка се твърди, че високата степен на обществена опасност на деянието, обоснована от проявената самонадеяност на подсъдимия, който като млад водач с малък стаж управлявал МПС със скорост, значително превишаваща максимално допустимата за пътния участък и причинения от него тежък резултат - смъртта на 20 годишен младеж в разцвета на силите си, както и големия дял на този вид престъпления, осъществявани в страната, довело до завишаване на санкциите по основния състав по чл. 343, ал. 1 от НК (изм. от 8.09.2012 г.), са налагали той да изтърпи ефективно наложеното му наказание. ВКС намира изтъкнатите доводи за неоснователни. Поначало, обществена опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността за дееца. От материалите по делото е видно, че всичко това е отчетено при индивидуализацията на наказанието, отмерено на 1 г. лишаване от свобода, вкл. след преквалификацията по привилегирования състав на чл. 343а, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1 от НК и прилагането на чл. 58а, ал. 1 от НК. В този аспект, опасното шофиране от младия водач с незначителен стаж като такъв, довело до тежкия резултат, е обусловило налагането на наказание от 18 месеца лишаване от свобода (при липса на минимум и максимум от 4 години), което е било редуцирано с 1/3 до размера от 1 г. лишаване от свобода. По повод приложението на чл. 66 от НК задачата на съда е да констатира дали "целите на наказанието (вкл. изтъкнатата по чл. 36, ал. 1, т. 3 от НК) и преди всичко поправянето на осъдения" могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е нужно същият да бъде отделян от семейната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 1 г. лишаване от свобода. Правилно в тази връзка е оценена ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия с оглед неговото чисто съдебно минало, критично отношение и млада възраст, които надделяват над необходимостта превъзпитанието му за извършеното от него престъпление, при което е починал негов другар съотборник, да бъде обслужено в затворническа среда и не обуславят отдаването на приоритет на генералната превенция. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК с отлагане на изтърпяването за срок от 3 години, което заедно с по-дългия срок от 2 години и 6 месеца лишаване от правоуправление, е достатъчно строго наказание с оглед конкретните обстоятелства по делото. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение