Решение № 1675 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2011 г.

Решение № 1675 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Борислав Найденов срещу решение № 213/11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 881/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 160901750/21.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 227/07.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" за разликата над 224 158,19 лв. до пълния размер от 270 273,60 лв., ведно с прилежащите лихви - частично по фактури № 2112/5.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г., издадени от "Автобусни превози - Септември" ЕООД. В касационната жалба изрично се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на закона и необоснованост, но в същото време се съдържат оплаквания и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се твърди, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Според касатора от доказателствата по делото се установява, че процесните СМР са извършени към месец май 2008 г. и към тази дата възникват условия да бъде признат приход, поради което и датата на възникване на данъчното събитие е тази, а не посочените във фактурите - месеците февруари и юли 2009 г., когато е издаден акт, обр. 15. Освен това касаторът се позовава и на възприетото в решението на решаващия орган по повод административното обжалване на ревизионния акт, тъй като не е спазен от ревизирания субект на срока, предвиден в чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Бобев я оспорва. ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Борислав Найденов обжалва решението в частта, в която жалбата й против РА № 160901750/21.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 227/7.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит за сумата 224 158,19 лв. с лихвите - частично по фактури № 2112/5.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г., издадени от "Автобусни превози - Септември" ЕООД и лихви. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил възражението му, че в ревизионния акт липсват мотиви, което е в противоречие с императивната норма на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, както и е цитирал становища от доктрината и възприетото в ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС. Според касатора съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е приел, че данъчното събитие не е възникнало към датите на издадените фактури - чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Бобев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив и за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева". Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни поради следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. За да отмени частично РА № 160901750/21.01.2010 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" за разликата над 224 158,19 лв. до пълния размер от 270 273,60 лв., ведно с прилежащите лихви - частично по фактури № 2112/5.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г., издадени от "Автобусни превози - Септември" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е налице реалност на доставките на транспортни услуги и на арматура. За да направи този си извод съдът се е съобразил с протокол № 1/3.02.2009 г., позиция 18 - транспортни услуги - превоз с камион. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е неправилно. По време на ревизията при извършена насрещна проверка на "Варко" ЕОД, който е сочен за действителния изпълнител на услугите по процесните фактури е установено, че не разполага с техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Видно от сключения с Община - Белово концесионен договор от 14.08.2003 г. ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" се е задължила да извърши инвестиции в курортния комплекс "Топлата вода" на стойност не по-малко от 999 650 лв. в тригодишен срок, т. е. до 1.09.2006 г. Няма спор по делото и е декларирано в хода на ревизията от "Автобусни превози - Септември", който съгласно договор от 5.01.2006 г. с концесионера се е задължил да извърши СМР до края на юни 2009 г., че процесните СМР не са извършени от този изпълнител, а от подизпълнител "Варко" ЕООД. За последния ревизията е установила, че не разполага с техническа, материална и кадрова обезпеченост за доставките на СМР по реконструкция на плувен комплекс - на основния басейн и и изграждане на нов атракционен басейн. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са извършени транспортните услуги, посочени в двете фактури, издадени от "Автобусни превози - Септември" ЕООД на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева", както и за доставката на арматура. Съдът е приел, че посочените доставки са реални с оглед представените в хода на съдебното производство доказателства, които отговаряли на отразеното в Протоколи към процесните фактури и количествено-стойностни сметки. Не са обсъдени обаче конкретните доказателства, които са довели до този извод на съда. Съдът не е мотивирал защо приема, че е налице данъчно събитие за транспортните услуги и доставката на арматура и по какъв начин ги е свързал с Акт, обр. 15 от 14.04.2009 г. Като е постановил отмяна на ревизионния акт частично по двете фактури № 2112/5.02.2009 г. относно транспортни услуги № 2352/29.07.2009 г. относно доставка на арматура, издадени от "Автобусни превози - Септември" ЕООД първоинстанционният съд е постановил неправилно решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да делото в тази му част да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши преценка на всички доказателства по делото, да извърши отграничение кои доказателства са представени по време на ревизията и кои в съдебното производство и да изложи мотиви защо цени едни, а други - не. След извършване на цялостна и съвкупна преценка на доказателствата да изложи мотиви за доказана или не реалност на процесните доставки - транспортни услуги и доставка на арматура. По касационната жаба на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева". В тази част решението на съда също е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че неоснователно този касатор твърди, че ревизионният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в частност, че в него липсват мотиви. Правилно съдът е приел, че мотивите се съдържат в ревизионния доклад и че фактическите основания и правните изводи в него представляват мотиви на ревизионния акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, а и разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК регламентира, че ревизионният доклад представлява неразделна част от ревизионния акт. По същество: В голямата си част мотивите на съдебното решение представляват преповтаряне констатациите на ревизионния акт и не може ясно и категорично да се отделят самостоятелно мотивите на съда. Последните трябва да са ясни и конкретни, вследствие на извършена преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Съдът подробно е описал какви доказателства са представени в хода на ревизията и в съдебното производство, но не е направил обстойна преценка на тези доказателства. Като се има предвид усложнената фактическа обстановка по делото, съдът е следвало да извърши преценка на доказателствата с оглед безспорно установеното, че ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" е концесионер на курортен комплекс "Топлата вода" и предвид сключените договори с "Автобусни превози - Септември" ЕООД, а последният и с "Варко" ЕООД, който от данните по делото също е използвал подизпълнители. Съдът е следвало хронологически да провери и прецени доказателствата и твърденията на страните по повод тези договори, за да може да изведе категоричен извод за реалност, респ. нереалност на доставките по процесните фактури - № 2112/5.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г. Съдът е изложил противоречиви мотиви при преценката за кадровата обезпеченост на доставките от "Варко" ЕООД. Не е дал ясен отговор на спорния въпрос защо приема, че СМР са завършени в цялост към месец април 2009 г., а не към месец май 2008 г., каквито са констатациите в ревизионния акт (ревизионния доклад) и твърденията в касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В тази връзка съдът е следвало да извърши и преценка на доказателствата и тяхната относимост към СС-11 "Договори за строителство". С помощта на вещо лице съдът следва категорично да установи степента на завършеност на процесните СМР с оглед констатациите на приходните органи, че всички СКМР са извършени в цялост към месец май 2008 г. Предвид изложеното по-горе и в тази обжалвана част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото и в тази част да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Разноски не се присъжда с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,