Решение № 1316 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2007 г.
ВКСII гражданско отделение20.02.2009 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Е. от гр. В.за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 21.04.2006 г. постановено по гр. д. № 20054100501043/2005 г. на Окръжен съд - Велико Търново.
Мотиви
Решение № 1316 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 231, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по молба на Д. Д. Е. от гр. В.за отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2006 г. постановено по гр. д. № 20054100501043/2005 г.на Окръжен съд - Велико Търново. В молбата за отмяна се твърди, че представените доказателства-три броя нотариално заверени пълномощни са от съществено значение за спора между страните, тъй като с тях са й предоставени допълнителни права извън делегираните й такива като"началник клон" на "С"ЕАД. Ответникът по молбата за отмяна "С" ЕАД е на становище, че същата е неоснователна и моли да се отхвърли. Ответникът по молбата за отмяна "С" ЕАД, клон Г. О. не взима становище. Върховният касационен съд, състав на II го, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Молбата за отмяна разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че Д. Д. Е. не е получила добросъвестно по смисъла на чл. 271, ал. 1 от КТ командировъчните пари в размер на 2 418,35 лв., тъй като се е разпоредила да й бъдат изплатени от клона, който е управлявала със съзнанието, че не й се следват, поради неизпълнение на изискванията за одобряване и изплащането им. Отчитайки характера на командировъчните пари с оглед Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, както и § 1 и 2 от ДПЗР, а именно, че те не се включват в трудовото възнаграждение съдът е извършил прихващане с тази сума от присъдената на ищцата сума по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В настоящия случай представените писмени доказателства-три броя нотариално заверени пълномощни от 28.07.2000 г., 20.11.2000 г. и 19.03.2002 г. нямат тези характеристики. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, поради известността на местонахождението им- в държане на Е., а не поради процесуална небрежност, молителката е могла да ги представи при разглеждане на спора от съда по същество, поради което те не могат да се третират за такива, които поради обективна невъзможност не са могли да бъдат представени пред този съд. От друга страна при известност на решаващия съд за тях те не биха променили извода му за основателността на възражението за прихващане, тъй като са неотносими както към фактическата, така и към правната страна на спора. Фактически молителката не се позовава на основанията за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК, а прави общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното от нея решение, процесуалния ред за които е изчерпан. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното обжалване, а не по извън инстанционния ред за контрол на влезли в сила решения по чл. 231 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 234, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, Второ отделение