Решение № 3441 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13202/2020 г.

Решение № 3441 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13202/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. и "Тити-99" ЕООД, представлявани от процесуалния им представител адв. В. С., срещу решение № 551 от 26 октомври 2020 година, постановено по адм. дело № 111/2020 година по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-06-14/07 януари 2020 година на кмета на община Димитровград и са осъдени да заплатят на община Димитровград сума в размер на 100. 00 (сто) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта на кмета на община Димитровград да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Димитровград не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като прецени служебно валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на М. Д. и "Тити-99" ЕООД, срещу заповед № РД-06-14/07 януари 2020 година на кмета на община Димитровград, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Сграда за битови услуги с идентификатор 68669.ЗЗ. 621. 1, курортна туристическа сграда с идентификатор 68669.ЗЗ. 621. 2, курортна туристическа сграда с идентификатор 68669.ЗЗ. 621. 3 и курортна туристическа сграда с идентификатор 68669.ЗЗ. 621. 4", находящи се в поземлен имот с идентификатор 68669.33. 621, местността "Мерите", землище на село Сталево, община Димитровград, от собственика и извършителя на строежа М. Д. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Д. и "Тити-99" ЕООД срещу административния акт. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на "Тити-99" ЕООД, като жалбоподател. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и жалбоподателят, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересувани страни в съдебното производство. В случая "Тити-99" ЕООД, въпреки че е собственик на разпоредените за премахване със заповедта постройки, не разполага с активна процесуална легитимация за оспорването й, тъй като не е неин адресат. Наличието на правен интерес от оспорване на всеки административен акт е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. За да е налице такъв интерес, оспорващият трябва да докаже, че актът засяга пряко и непосредствено правната му сфера, като създава задължения или засяга негови права. Такова засягане е налице в случай, че оспорващият е адресат на акта и спрямо него възникват разпоредените права и задължения. Оспорващият следва да разполага с активна процесуална легитимация от подаване на оспорването до приключване на съдебното производство. В случая предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като М. Д. е посочен в нея за адресат на административния акт. Страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи са административният орган и лицата, адресати на заповедта, които съгласно § 3 от Наредба № 13/23 юли 2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол, са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая, както се посочи по-горе, адресат на заповедта е М. Д. като извършител на констатирания незаконен строеж, поради което само това лице е засегнато от разпоредените с акта задължения. Други лица, не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването. Обстоятелството, че в заповедта неправилно Д. е посочен и като собственик на сградите не променя горния извод, че "Тити-99" ЕООД, въпреки че е собственик на разпоредените за премахване със заповедта постройки, не разполага с активна процесуална легитимация за оспорването й, тъй като не е неин адресат. Поради това решението, по отношение на "Тити-99" ЕООД, ще следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. В останалата му част, решението е правилно. От данните по делото се установява, че в периода след 2009 година в поземлен имот с идентификатор 68669.33. 621 по КК на село Сталево са били изградени сграда за битови услуги с идентификатор 68669.33. 621. 1 с площ от 102 кв. м. и 3 броя курортни туристически сгради – бунгало, с идентификатори 68669.33. 621. 2, 68669.33. 621. 3 и 68669.33. 621. 4, всяка от тях с площ от 15. 0 кв. м. Установено е, че същите са разположени около намиращият се в ПИ с идентификатор 68669.33. 598 язовир, който е предоставен от община Димитровград на концесионера "Тити-99" ЕООД с договор за концесия от 30 декември 2009 година. За посочения поземлен имот няма приет и одобрен подробен устройствен план. Установено е също така, че за осъщественото строителство изцяло липсват строителни книжа, не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид правилно приетите от съда, а и от административния орган данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Като изграден след 2009 година, строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Дори да се приеме, че строежът е изпълнен в периода 1998-1999 година, съгласно представената нотариално заверена изрична декларация на трима декларатори, то приложимата в случая би била хипотезата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Предпоставките за приложението й са: наличие на незаконен строеж, започнат след 30 юни 1998 година; неузаконен до влизане в сила на този закон; допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон; декларация от собствениците на строежа пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, които предпоставки следва да са в условията на кумулативност. В случая част от тези предпоставки не са налице – строежът не съответства на подробния устройствен план и не е бил деклариран от собственика му в посочения срок, а това означава, че строежът не е търпим и подлежи на премахване като незаконен. Представената данъчна декларация, с която сградите са декларирани пред община Димитровград, е подадена през 2018 година, далеч след визирания в разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ срок. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите. Тя е допълнение към § 16 от ПР на ЗУТ, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежите за търпими. Този нов период включва строежи, извършени в периода от 01 юли 1998 година до 31 март 2001 година, като отново касае допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени строежите, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В този смисъл е и основното оплакване в касационната жалба, на което и първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано, а изводите му се споделят от настоящия касационен състав. Липсата на данни за декларирането на строежа пред одобряващите органи в посочения срок и несъответствието му с предвижданията на плана, обосновават недопустимост на сградите и неприложимост на института на търпимост за същите. Ето защо същите подлежат на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Следва да бъде споделен изводът на съда, че констатираното разминаване между съдържанието на констативния акт и заповедта за премахване на незаконните строежи в случая не представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което само на това основание да води до незаконосъобразност на административния акт. Това е така, тъй като заповедите за премахване на незаконно строителство имат за цел отстраняването на незаконния строеж, независимо от неговата собственост. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчен на жалбоподателите по законоустановения ред, като последните са упражнили правото си да направят възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част подлежи на премахване и къде се намира. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Д. срещу заповед № РД-06-14/07 януари 2020 година на кмета на община Димитровград. Решението в посочената част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което ще следва да бъде оставено в сила По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение,