Решение № 13810 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2019 г.

Решение № 13810 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за финансов надзор (КФН) против решение № 7709/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8002/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което Комисията за финансов надзор е осъдена да заплати на Застрахователно дружество "Евроинс" АД, сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № Р-10-109 от 12.02.2016 г., издадено от зам. председателя на КФН, отменено с влязло в сила на 4.06.2018 г. решение № 3743 от 4.06.2018 г. по кнахд № 4037/2018 г. на АССГ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.06.2018 г до окончателното й заплащане. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, КФН е осъдена за заплати на застрахователното дружество и сумата от 325 лв. представляващи разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи за липса на елементите от фактическия състав за реализиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което съдът да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЗД "Евроинс" АД в писмени бележки изразява становище за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в законна сила на 4.06.2018 г. съдебно решение № 3743 от 4.06.2018 г. по кнахд № 4037/2018 г. на АССГ, е отменено Наказателно постановление № Р-10-109 от 12.02.2016 г., издадено от зам. председателя на КФН, с което на ЗД "Евроинс" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 8а, ал. 4 във връзка чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 27 във връзка с чл. 68, ал. 5 от Кодекса на застраховането (отм.);. С процесната пред АССГ искова молба като доказателства пред съда са представени фактури, дневни извлечения от банковата сметка, детайли за транзакции и договор за правна защита и съдействие от 2.11.2017 г., сключен между ЗД "Евроинс" АД и адвокатско дружество "З. Василева и Т. Янкова" за процесуалното представителство пред касационната инстанция по анхд № 6762/2016 г на СРС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Комисията за финансов надзор е осъдена да заплати на ЗД "Евроинс" АД, сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на Наказателно постановление, отменено с решение на АССГ и КФН е осъдена да заплати на застрахователното дружество 325 лв. представляващи разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен. Съдът е приел, че искът е доказан по основание и размер. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № Р-10-109 от 12.02.2016 г., издадено от зам. председателя на КФН, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС производство и това пред Административен съд София-град, се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства осъществено процесуално представителство. В хода на производството по ЗОДОВ са представени банкови извлечения, детайли за транзакция и фактури. Видно от датите на последните още при разглеждане на делото пред АССГ образувано по касационна жалба срещу решение на СРС са осъществени плащания към адвокатското дружество. От уведомително писмо (л. 56 от адм. д. № 8002/2018 г. по описа на АССГ) става ясно, че с преводно нареждане от 15.03.2018 г. е извършено плащане в размер на 2 640 лв. по 5 броя фактури една, от които е фактура № 25 от 7.03.2018 г. с предмет процесуално представителство пред касационна инстанция АССГ по анхд № 6762/2016 г на СРС за сумата от 360 лв. Ангажираните доказателства безспорно установяват отрицателното изменение на патримониума на ищеца и същият е увреден. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед изхода на спора, правилно съдът присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в производство по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представените по делото доказателства за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, ответникът по касационната жалба е заплатил сума в размер на 480 лева в брой, която сума следва да му бъде присъдена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение