Решение № 24 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2023 г.

Решение № 24 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2023 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез упълномощения гл. юрк. Е. Егов, срещу Решение № 76/31.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2070/2022 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 213-ФК/18.11.2022 г. на "Ойл стейшън" ЕООД - запечатване на търговски обект – бензиностанция "Ойл стейшън", находящ се в с. Комунари, местност "Край село" и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се възражения относно извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира присъждане на направените разноски. Ответникът "Ойл стейшън" ЕООД, [ЕИК], не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е била ЗНПАМ № 213-ФК/18.11.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" бензиностанция "Ойл стейшън", находящ се в с. Комунари, местност "Край село", стопанисван от "Ойл стейшън" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 5 (пет) дни. Фактическо основание за издаване на заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 23.10.2022 г., при която е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде по изградената дистанционна връзка с НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за зареждане на течни горива. В обекта е въведена в експлоатация електрона система с фискална памет /ЕСФП/, модел "DFS-Q7S-KL" и ФПр "DATECS FP-2000", с индивидуален номер DT795725 и индивидуален номер на ФП 02795725, с регистрационен номер в НАП 4411739/12.03.2020 г. и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП тип "Site sentinel-X". След извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че за извършена на 04.08.2022 г. доставка на 956, 65 литра дизелово гориво е имало подадено в 19: 25: 40 ч. съобщение от нивомерната измервателна система, но не е въведен документ за доставката. За да отмени процесната ЗНПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че административният орган не се е съобразил с регламентираното изключение в разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 на с. р. - получател по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в процесния обект. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според която данните по ал. 10 на чл. 118 ЗДДС не се подават от получателя на доставки, които е отчел като получени чрез електронната система с фискална памет, поради което е направил извод, че жалбоподателят няма задължение след подаване на данни от нивомерната система, да подава данните и за документа на доставката. Прието е, че в случая не е извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите. От извършената от органите по приходите проверка на обекта е установено, че дружеството подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите, но за извършена доставка на 04.08.2022 г. на 956, 65 литра дизел е пропуснало да подаде данни само за документа за доставка. Както е отбелязано в обжалваното решение, в административната преписка е наличен издаден служебен бон с дата 04.08.2022 г. от ЕСПФ на търговеца, от който е видно, че полученото гориво е отчетено във фискалната памет на устройството и е подадена информация за това до НАП, т. е. не е налице неотчетена доставка на гориво, но е пропуснато да се посочи номер на акцизен данъчен документ, какъвто е представен при извършената проверка. Следователно изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ е правилен. Макар и да е допусната неточност при изпълнението на задължението за отчитане чрез ЕСФП, то нарушението е довършено и налагането на ПАМ в този случай би имало характер на санкция, което не е целта на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН. Решението е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,