Решение № 13150 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. М. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Чечов, срещу решение 28095 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело 5063/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2731/27.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на председателя на ДАБ да бъде отменено. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ при МСРБ), чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Дирекция Социално подпомагане - Красно село, изразява становище, че в интерес на жалбоподателя, който е непълнолетен, е да получи закрила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МСРБ, с което на жалбоподателя Я. М. А., непридружен непълнолетен, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила и конкретно на процедурата, уредена в чл. 25 ЗУБ, при съблюдаване на изискванията на чл. 25а, ал. 2 от същия закон. Изводът на административния съд за съответствие на обжалваното решение на председателя на ДАБ с приложимите материалноправни разпоредби също е правилен и се споделя от настоящата инстнация. От проведеното на 21.11.2024 г. интервю с лицето, търсещо закрила, и от останалите писмени доказателства се установява, че Я. А., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, напуска страната по произход доброволно и след кратък престой в Турция, пристига нелегално в България. Родителите, братята и сестрите му остават в Сирия, където живеят и другите му роднини. Непълнолетния чужденец е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], а по религиозни убеждения- [вероизповедание]. Същият не е преследван заради своята раса, етническа принадлежност, религиозни и политически убеждения, не се установява и реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание и екзекуция. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 8, ал. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени и не са налице основания за предоставяне на гражданина на Сирия търсената международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на административния съд, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по- горе текстове за предоставяне на бежански статут. Липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което решаващият съд правилно приема, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени. Изводът на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ също се споделя от настоящата инстанция изцяло. След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката на дирекция Международна дейност" на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че касаторът не е принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл съдът правилно се позовава на решение на СЕС по дело С-465/2007 г. относно тълкуването на чл. 15 б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Тези изводи се подкрепят и от представената пред настоящата касационна инстанция справка за актуалната обществено- политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход, не би било свързано с неблагоприятни последици. В този смисъл са и данните за голям брой сирийски граждани, която се завръщат в родината си от Турция. Освен това, както се установява от справка МД-02-572/22.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност , преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници, освен в ситуации на национално извънредно положение, което прави опасенията на лицето, търсещо закрила, че при връщане в страната на произход, ще подлежи на задължителна военна служба, неоснователни. Същевременно, както първоинстанционният съд правилно отбелязва, събраните по делото доказателства не разкриват наличие на други причини от хуманитарен характер, поради което изискванията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на лицето на хуманитарен статут също не са изпълнени. Не са налице и основанията за прилагане на принципа non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), според който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая не са установени фактически обстоятелства, които да водя до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Заключението на административния съд, че при издаване на решението на председателя на ДАБ е извършен цялостен анализ на всички фактори, относими към преценката за висшия интерес на делото по чл. 6а ЗУБ, също се споделя от настоящата инстанция. Правилно е отбелязано, че като непридружен непълнолетен чужденецът попада в категорията на уязвими лица по чл. 30а ЗУБ, поради което при преценката на най- добрия интерес на детето са взети предвид всички обстоятелства, посочени в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Подробно са обсъдени физическите, психическите и емоционалните потребности на детето и неговите желания, отчетени са възрастта, пола, обстоятелствата, изложени в бежанската история на лицето, направен е анализ на способността на родителите да се грижат за детето и са взети предвид последиците, които ще настъпят за детето, ако същото се установи извън родината си в чужда етническа, езикова и културна среда, без семейство и близки. На тази база е направен правилният извод, че в най-добър интерес на детето ще бъде то да се завърне в Сирия, където се намира семейството му. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,