Решение № 8808 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е три касационните жалби срещу решение 931 от 12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на Административен съд София област (АССО), трети състав. Първият касационен жалбоподател - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кантарев оспорва решението в частта с която е намален размера на наложената имуществена санкция наложена на Блимус ЕООД във връзка с установено нарушение по чл. 31 ЗЗК като неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АССО, за да намали наложената санкция е съобразил единствено продължителността на нарушението, но не и неговия характер. Също така не бил съобразил липсата на информация за размера на причинените вреди в резултат на извършеното нарушението вреди, както и предприемане на мерки за ограничаване на вредните последици, което било отегчаващо обстоятелство. Претендира отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Вторият касационен жалбоподател С. И. К., чрез процесуалните си представители адвокати Славов, Стефанова и Недева изразяват становище за неправилност на решението, в неблагоприятната за лицето част, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно изразява становище, че не е осигурена възможност за участие в процедурата пред КЗК. Посочва, че Индустриал Комерс Ко ЕАД не е проявил инициатива и никога не е възнамерявал да сключи договор с Cadillac Europe, GmbH, въпреки, че не е съществувала формална пречка за това. Твърди, че не става ясно от решението на АССО, в какво се изразява извършеното нарушение по ЗЗК, след като било безспорно, че тя не е узнала, използвала или предоставила на Блимус ЕООД неправомерно търговска или друга защитена от закон тайна, като не е било извършено и нарушение по чл. 237 от Търговския закон (ТЗ). Също така посочва нарушение на принципа non bis in idem, предвид влязло в сила решение 5652/31.05.2023 г., постановено по адм. дело 121/2022 г., по описа на ВАС. По-натам твърди, че няма сигурност, че Индустриал Комерс Ко ЕАД са щели да бъдат избрани за партньор, както и че Cadillac Europe, GmbH е взел самостоятелно своето решение информирано, без да е било подведено или заблудено. Посочва, че Cadillac Europe, GmbH и Индустриал Комерс Ко ЕАД не са конкуренти, с оглед на сегментиране на пазара на автомобили и в частност при сравнение между марките Кадилак и Хюндай, потвърдено и от СТЕ, приета по делото и навлизането на марката автомобили Дженезис след 2021 г. Обоснова, че липса договор за дистрибуция между Хюндай Мотор Къмпани и Индустриал Комерс Ко ЕАД. Твърди, че Cadillac Europe, GmbH нямат интерес към българския и европейския пазар. Сочи, че в бизнес плана на Индустриал Комерс Ко ЕАД не е предвидено търговия с луксозни автомобили, каквито са Кадилак. Твърди, че С. К. не е била собственик на Блимус ЕООД. Обосновава също така, че не е определен правилно процесния период спрямо нея. Посочва, че Индустриал Комерс Ко ЕАД не може да има никакви претенции към С. К. за неизвършване на конкурентна дейност след 02.08.2018 г., когато тя е освободена от последната заема длъжност в дружеството, като в периода 08.05.2018 г. до 21.06.2018 г. са осъществени само десетина обменени електронни съобщения и 2 телефонни разговора, които са били общи без конкретика. Също така сочи, че тя е потърсена в лично качество от представители на Cadillac Europe, GmbH, а не поради заеманата от нея длъжност в Индустриал Комерс Ко ЕАД. Посочва, че не е осъществена вреда на Индустриал Комерс Ко ЕАД, поради липсата на реално и хипотетична възможност за сключването на договор между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Cadillac Europe, GmbH. Оспорва размера на наложената санкция, поради обстоятелството, че извършеното нарушение е леко, еднократно деяние, под 1 година, като С. К. не е извличала ползи от него. Претендира отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. На 08.03.2024 г. е представено искане за отправяне на преюдициално запитване. Третият касационен жалбоподател А. Г. В., чрез процесуалния си представител адвокат Славов, изразява становище за неправилност на решението в неблагоприятната за лицето част, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно посочва, че не е ясно в какво точно се изразява извършената от А. В. нелоялна конкуренция. Твърди, че Индустриал Комерс Ко ЕАД не е проявил инициатива и никога не е възнамерявал да сключи договор с Cadillac Europe, GmbH, въпреки, че не е съществувала формална пречка за това. Също така посочва нарушение на принципа non bis in idem, предвид влязло в сила решение 5652/31.05.2023 г., постановено по адм. дело 121/2022 г., по описа на ВАС. Посочва, че той не имал никакви договорни или фактически отношения, нито с че Индустриал Комерс Ко ЕАД, нито с Витоша Ауто ЕООД. Също така посочва, че липса сигурност, че Индустриал Комерс Ко ЕАД са щели да бъдат избрани за партньор, като Cadillac Europe, GmbH, ясно разграничавал двете български дружества. Също така А. В. е работил само по изпълнение на договора, а не и по встъпване в него. Посочва, че Cadillac Europe, GmbH и Индустриал Комерс Ко ЕАД не са конкуренти, с оглед на сегментиране на пазара на автомобили и в частност при сравнение между марките Кадилак и Хюндай, потвърдено и от СТЕ, приета по делото и навлизането на марката автомобили Дженезис след 2021 г. Обоснова, че липса договор за дистрибуция между Хюндай Мотор Къмпани и Индустриал Комерс Ко ЕАД. Твърди, че Cadillac Europe, GmbH нямат интерес към българския и европейския пазар. Сочи, че в бизнес плана на Индустриал Комерс Ко ЕАД не е предвидено търговия с луксозни автомобили, каквито са Кадилак. Твърди, че С. К. не е била собственик на Блимус ЕООД. Обосновава също така, че не е определен правилно процесния период спрямо него. Сочи, че нито КЗК, нито АССО коя нормативна разпоредба или коя обичайна търговска практика е нарушена чрез посочените действия, извършвани от него. Твърди, че регистрацията на посочените домейни, не е спомогнала за това, Cadillac Europe, GmbH да сключи договор с Блимус ЕООД. Твърди, че подписаната декларация от 18.09.2018 г. касае само и единствено С. К., но не и него. Посочва, че не е осъществена вреда на Индустриал Комерс Ко ЕАД, поради липсата на реално и хипотетична възможност за сключването на договор между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Cadillac Europe, GmbH. Оспорва размера на наложената санкция, поради обстоятелството, че извършеното нарушение е леко, под 1 година, като активно е съдействал на Комисията по време на разследването. Претендира отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. На 17.06.2024 г. е подадена молба с която се твърди, че правото на участие на лицето в процеса е било нарушено, тъй като не е бил редовно призован и се иска да се отмени хода по същество и да се насрочи заседание, за което да бъде редовно призован, като иска и отвод на целия състав. Ответникът Индустриал Комерс Ко ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Байчев, изразява становище за неоснователност на касационните жалби на С. И. К. и А. Г. В. и за основателност на касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира разноски за производството. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията и за неоснователност на касационните жалба на С. К. и на А. В.. Касационна жалба е подадена и от Блимус ЕООД, чрез адвокат Славов, но в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г. процесуалния представил на дружеството е представил извлечение от Търговския регистър за актуално състояние и удостоверение с изх. 20240513122918 от 13.05.2024 г. от което е видно, че Блимус ЕООД е заличен в Агенцията по вписванията по удостоверение от 13.05.2024 г., а заличаването е от дата 24.04.2024 г., поради прекратяване на дружеството, което е негов едноличен собственик и липсва правоприемство. Поради това с протоколно определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Блимус ЕООД и е прекратено по отношение касационната жалба на Блимус ЕООД адм. дело 11904/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Относно молбата от страна на А. В. с твърдение за нередовно призоваване, поради което правото му на участие е било нарушено, следва да се има предвид, че съгласно приобщена по делото призовка на страница 266 по делото, е видно, че адреса на лицето е посетено на 30.05, 01.06.2024 г., 03.06.2024 г. и 04.06.2024 г., като то не е открито на него, поради което е и извършена процедура по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, чрез залепване на уведомление. За цялостен и пълен анализ на процесуалното поведение на лицето, следва да се има предвид и предходни призовавания за открито съдебни заседание, в това число призоваването за откритото съдебно заседание на 14.05.2024 г. /л. 243 по делото/, когато лицето отново не е било намерено на адрес. Това процесуално поведение следва да се разглежда в цялостния контекст на съдебното производство и създаването на възможност на лицето да претендира последваща отмяна на настоящото решение, именно използвайки формални способи за неполучаване лично на призовките. Също така следва да се вземе предвид и установеното за безспорно по преписка обстоятелство, че двамата касационни жалбоподатели С. К. и А. В. живеят на съпружески начала, като първата е била редовно призована и се е явила лично и представлявана от адвокати по време на откритото съдебно заседание на 11.06.2024 г. Относно представените доказателства, следва да се посочи, че касов бон и извлечение от банковата сметка, не са достатъчни доказателствени средства, за да бъде прието, че лицето реално се е намирало извън страната, но дори и да е било така, това не променя гореизложените съображения за недобросъвестното му процесуално поведение. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение. С касационната жалба на С. К. е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси: 1. Трябва ли гарантираният в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem да се тълкува в смисъл, че допуска един и същ орган на държава членка да наложи глоба за нарушение на право на закрила конкуренцията в положение като разглежданото в случая, при което по отношение на същото юридическо лице и физически лица вече окончателно са наложени имуществена санкция и административната глоба по една и съща правна уредба, с оглед на същите факти, доколкото не е изпълнен критерият за идентичност на защитения правен интерес, поради това че двете процедури са образувани по жалби на две отделни юридически лица, но имащи свързаност помежду им? 2. Спазен ли е гарантираният в чл. 52, пар. 1 от Хартата принцип на пропорционалност в случай като настоящия, при който един и същ орган на държава членка в две самостоятелни производства, водени на едно и също правно основание, е наложил две отделни за всяко от производствата имуществена санкция и глоби за нарушение на правно на закрила конкуренцията по отношение на същото юридическо лице и физически лица, с оглед на същите факти по жалби на две отделни юридически лица, които имат свързаност помежду си? Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС тъй като, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /виж СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията / Франция (Précompte mobilier), C-416/17, ECLI: EU: C: 2018: 811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI: EU: C: 1982: 335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI: EU: C: 2015: 565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI: EU: C: 2016: 603/. Посочените в чл. 267, ал. 3 от ДФЕС юрисдикции /тези, чиито решения не подлежат на обжалване/ имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото /виж СЕС, решение от 15 март 2017, Aquino, C-3/16, ECLI: EU: C: 2017: 209/. При все това следва да бъде отбелязано, че когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС /виж СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI: EU: C: 1982: 335/. Така посочено се свърза с логиката на теорията за ясния акт, според която е ясно, че не необходимо тълкуване на разпоредбата. Следва да се отбележи, обаче, че така посочената теория е ограничена от СЕС, като той се е опитал да постави граници при нейното прилагане, а именно, че преди националните съдии да стигат до нейното прилагане, следва да бъдат взети предвид характеристиките на съюзното право. Тези характеристики са свързани с многообразието на езиковите версии, които са еднакво автентични, автономията на понятията във връзка с националното право, необходимостта да се тълкува всяка разпоредба в нейния контекст, а именно на съвкупността от разпоредби, в които е включена и в светлина на всички принципи на правото на Съюза, неговите цели и неговото развитие. Така по приложението на тази теория, СЕС се е ограничил до това да припомня на запитващата юрисдикция тази съдебна практика, като се е ограничавал до формулата, че правилното прилагане на съюзното право трябва да е толкова очевидно, че да не оставя място за разумно съмнение /виж Заключение на генералния адвокат Dбmaso Ruiz-Jarabo Colomer представено на 30 юни 2005 по дело C-461/03, Gaston Schul Douane-expediteur, ECLI: EU: C: 2005: 415, т. 48-53; СЕО, Решение от 17 май 2001, TNT Traco, C-340/99, ECLI: EU: C: 2001: 281, т. 35 и СЕО, Решение от 30 септември 2003, Köbler, C-224/01, ECLI: EU: C: 2003: 513, т. 118/. Отчитайки така посоченото, настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза именно на достатъчно ясна концепция за приложението на принципа non bis in idem. В това число, следва да се отбележи, че този принцип е основен принцип на правото на Съюза, който понастоящем е закрепен в член 50 от Хартата (виж решение на СЕС от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft Mьnchen по дело C 435/22 PPU, EU: C: 2022: 852, т. 64 и цитираната съдебна практика). Безспорно този общ принцип намира своето приложение в прилагането на конкурентното право като цяло и в това число и в приложението на разпоредбите уреждащи нелоялната конкуренция визирана в чл. 29-37е от ЗЗК. За пълнота на изложението следва да се каже, че разбирането за приложението на принципа за налагането на две санкции (глоби) за нарушение на правилата на конкуренцията е възприет от Съда на Европейския съюз (СЕС) като институция и по-конкретно от Първоинстанционния съд (ПИС) по дело LVM през 1999 г. (виж. решение на ПИС от 20 април 1999 г., LVM / Комисията, T-305/94, T-306/94, T-307/94, от T-313/94 до T-316/94, T-318/94, T-325/94, T-328/94, T-329/94 и T-335/94, т. 96). В този смисъл в т. 338 по дело Aalborg Portland са припомнени трите условия, подлежащи на оценка по приложението на принципа non bis in idem, а именно идентичност на фактите, извършителя и защитения правен интерес. (виж решение на Съда на Европейските общности от 7 януари 2004 г. Aalborg Portland и други / Комисията, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, ECLI: EU: C: 2004: 6). Това разбиране следва да бъде доуточнено с оглед последната практика на СЕС, според която условията са две, а именно от една страна да има предходно окончателно решение (условието "bis") и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието "idem") (виж Решение на СЕС от 22 март 2022 г., bpost, C 117/20, EU: C: 2022: 202, т. 28). Що се отнася по-специално до условието "idem", съгласно него е забранено едно лице да бъде преследвано или наказвано повече от един път за едно и също нарушение. Като релевантен критерий, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице. Забранено е налагането за същото деяние на няколко санкции с наказателноправен характер в резултат на различни производства, водени с тези цели. (виж решение на СЕС от 23 март 2023 г. Generalstaatsanwaltschaft Bamberg, C-365/21, ECLI: EU: C: 2023: 236, т. 35). В допълнение фактите следва да са идентични, а не просто сходни. Идентичността на фактите се разбира като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, произтичащи от събития, които по същество са едни и същи, тъй като се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството (виж решение на СЕС от 23 март 2023 г. Dual Prod по дело C-412/21 ECLI: EU: C: 2023: 234, т. 52). Що се отнася до условието "bis", следва да се има предвид, че за да може да се приеме, че със съдебния акт има окончателно произнасяне по деянието, предмет на второ производство, е необходимо не само този акт да е станал окончателен, но и да е бил постановен след преценка на делото по същество. Именно поради това концепцията за non bis in idem е достатъчно ясно и не буди никакво съмнение за правилното й приложение, отговорът на поставените въпроси в искането предполага произнасяне по фактите относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по защита на конкуренцията. което освен, че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Още повече, че преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на фактически въпроси, повдигнати по главното производство. В случая искането до съда се основава именно на твърдяно от касационния жалбоподател неправилно приложение на принципа non bis in idem от страна на административния орган и първоинстанционния съд, което следва да се извършва съобразно обстоятелствата за всеки отделен случай. Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Предвид посоченото искането за отправяне на преюдициално запитване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба на КЗК е недопустима, а касационните жалби на С. И. К. и А. Г. В. са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователна по следните съображения: Относно недопустимостта на касационната жалба на КЗК, следва да се отбележи, че с влизане в сила на протоколното определение с което е прието и неоспорено заличаването на дружеството Блимус ЕООД поради прекратяване на дружеството, негов едноличен собственик без правоприемство, въпросното дружеството е неправосубектно, поради това възраженията във връзка с наложената санкция спрямо него се явяват предявени срещу заличено търговско дружество и като такива са недопустими. Следва да се отбележи, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, независимо към кой момент на висящото производство, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, тъй като престава да съществува в правния мир. Относно неоснователността на касационните жалби на С. И. К. и А. Г. В.: Настоящото производство е поредно, по жалбите на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. срещу решение 1331/12.12.2019 г., по преписка КЗК-744/2019 г. е било образувано адм. дело 31/2020 г., по описа на АССО, по което с решение 811/03.08.2020 г. оспореното решение на КЗК е изцяло отменено. С решение 5674/12.05.2021 по адм. дело 12854/2020 г. по описа на ВАС, решението на АССО е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО с указания да се изложат решаващи съображения по материалната законосъобразност на оспореното решение на КЗК и за съответствието му с целта на закона. Така се е стигнало до оспореното пред настоящата инстанция решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. Със своето решение, първоинстанционния съд е отхвърлил жалбите на "Блимус" ЕООД, С. К. и А. В., срещу решение 1331 от 12.12.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-744/2019 г., съответно, в частта по т. 1, с която е установено извършено от страна на "Блимус" ЕООД нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията и на това дружество е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева; в частта по т. 3, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на конкуренцията от страна на С. К. и е наложена на това лице глоба в размер на 20 000 лева; в частта по т. 4, с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на конкуренцията от страна на А. В. и е наложена на това лице глоба в размер на 10 000 лева; в частта по т. 5, с която на "Блимус" ЕООД, С. К. и А. В. и е отменил решение 1331 от 12.12.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-744/2019г., в частта по т. 2 от диспозитива на решението, в частта на последната, с която на "Блимус" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер над 3 000 /три хиляди/ лева - за разликата от 3 000 /три хиляди/ лева до 10 000 /десет хиляди/ лева и отхвърлил жалбата на "Блимус" ЕООД, в останалата й част срещу решението в частта на диспозитива по т. 2, с която е установено извършено нарушение по чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията от страна на "Блимус" ЕООД. За да постанови това решението АССО е изпълнил задължителните указания дадени с предходно цитираното решение на ВАС и е съобразил относимите за конкретния спор факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. В това число е приел, че страната С. К. е била надлежно уведомена за насроченото на 12.12.2019 г. открито заседание на Комисията, като не е съществувала пречка пред процесуалния представил да осъществи защитата на страната. Относно материалната законосъобразност на решението е приел, че независимо от установеното сегментиране на пазара на продаваните автомобили, установено с приетата комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза, следва да се отчете обстоятелството, че С. К. в качеството си на член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Индустриал Комерс Ко ЕАД и от името на това дружество е създала между него и Cadillac Europe преддоговорни отношения за сключването на договор за дистрибуция на леки автомобили от портфолиото на последното. При това са били уточнени и конкретни параметри и уговорки с цел бъдещо сключване на договор за дистрибуция. Поради това е установена идентична стопанска дейност между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Блимус ЕООД и са били фактически конкуренти по едно и също правоотношение за дистрибуция на продуктовата гама на Cadillac Europe. Установил е, че процесният период по отношение на Блимус ЕООД е от датата на регистрацията му в търговския регистър 03.10.2018 г., а относно физическите лица от първото извършено от всяко от тях действие, в това число е отбелязано, че първоначалния контакт с Cadillac Europe е осъществен от С. К. и поради това процесния период за двете физически лица предхожда процесния период за предприятието. Установено е, че в резултат на развитието и сериозното напредване на проведените преговори и след учредяването на Блимус ЕООД между същото и Cadillac Europe е сключено споразумение със срок до края на месец август 2019 г. за доставяне, внос и дистрибуция на автомобили Кадилак, Шевролет, Камаро и Корвет. Също така е установено, че С. К. е водила преговорите не от свое лично име, а от името и за сметка на Индустриал Комерс Ко ЕАД, в качеството й на член на Съвета на директорите и единствен негов изпълнител директор, като до 21.06.2018 г. цялата кореспонденция е водена от и до служебния имейл на К. в Индустриал Комерс Ко ЕАД [електронна поща]/. След 25.06.2018 г. К. започва да изпраща изходящите си имейли до Cadillac Europe от имейл адрес [електронна поща]/. След това следват срещи на живо и още разменена кореспонденция, по време на която К. се представя като собственик на Блимус ЕООД, което е и довело до подписването на договор за дистрибуция между Блимус ЕООД и Cadillac Europe, като това е увредило Индустриал Комерс Ко ЕАД, тъй като са били прекратени развитите преддоговорни отношения. Относно поведение на А. В., са взети предвид обстоятелствата по регистрация на домейни blimus.bg и кадилак.bg , сключването на договори за консултантски услуги и извършването на работа във връзка с изпълнението на сключеното между Cadillac Europe и Блимус ЕООД споразумение за дистрибуторство. Взето е предвид, че регистрацията на домейните и сключването на консултантските договори са осъществени /без последния консултантски договор/ в период от време, когато текат активни преговори между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Cadillac Europe, водени от С. К.. Същевременно е установено, че А. В. е бил информиран от С. К. за съдържанието и преддоговорен процес между Индустриал Комерс Ко ЕАД и Cadillac Europe. Поради това първоинстанционният съд е обосновал извод, че В. е бил детайлно информиран за преддоговорния процес, като през това време е подготвял създаването на новото дружество с което да бъде сключен договора за дистрибуция. Взето е предвид и становището на В., че е търсил капитализация на установените контакти с Кадилак и личната свързаност между него и С. К.. За определяне размера на санкцията взето предвид личното участие и значението на оказаното съдействие за извършеното нарушение, негативното въздействие върху конкуренцията и планирането и целенасочеността на деянието. Така постановеното решение е правилно. Относно възражението на С. К., че не й е осигурена възможност за участие в процедурата пред КЗК и по-конкретно в открито съдебно заседание. Следва да се посочи, че това е поредно възражение за липса на надлежно уведомяване или невъзможност за явяване на заседание, на което се позовават ответниците пред КЗК. За правилната преценка на тези обстоятелства, следва да се вземе предвид, че всяка една от страните в производството е имала многобройни възможности да представи своите възражения във връзка с установеното нарушение, което е видно и от множеството представени становища по преписката включително и дните преди откритото съдебно заседание. Също така съгласно обстоятелствата по преписката самата С. К. не е представила надлежни доказателства за невъзможността да се яви лично в откритото съдебно заседание, както и невъзможност своевременно да ангажира процесуално представителство от друг адвокат, с оглед обстоятелството, че призоваването е извършено повече от 7 дни преди датата на заседанието. Поради това възражението на касационния жалбоподател е неоснователно и правилно е прието, че са изпълнени предпоставките на чл. 94, ал. 5, във връзка с чл. 55 ЗЗК, във вр. чл. 34, ал. 3 АПК, тъй като на страната е дадена възможност да изрази становище по събраните доказателства и по предявените искания. Относно релевираните възражения за нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящата инстанция намира за установено следното: Относно приложението на принципа ne bis in idem в конкурентното право и изведените по-горе стандарти, следва да се има предвид, че в настоящият случай условието idem не e изпълненo и поради това не е приложим принципът. Това се налага поради обстоятелството, че няма защита на един и същи правен интерес по условието "idem". Що се отнася до липсата на правен интерес, следва да се има предвид, че "Витоша Ауто" ЕООД и "Индустриал Комерс Ко" ЕАД са част от една и съща икономическа група /съгласно установеното и в Решение 5652 от 31.05.2023 г. по адм. дело 121/2022 г., по описа на ВАС/, като този факт не се оспорва пред настоящата инстанция. Също така необходимо е да бъде обърнато внимание на спецификата на българското национално законодателство и приложимата в тази връзка съдебна практика по тълкуване на нормите уреждащи нелоялната конкуренция. Законодателят е предвидил, че за да бъде установено нарушение на разпоредбите на чл. 29 и сл. от ЗЗК, изследването на засегнатия съответен пазар е ограничено само по отношение на конкретния конкурент подал искането. Поради това, ако от едно поведение биват засегнати повече от едно лице, независимо дали са част от една и съща икономическа група, и искане пред КЗК бъде предявено от едно от увредените лица, то ще бъде установено само спрямо него нарушение, но по отношение на другите КЗК и съдебната практика не изискват да се прави анализ дали са засегнати от противоправното поведение. С оглед на което, ако бъде ограничена възможността за последващо сезиране на КЗК за налагане на санкция спрямо извършеното нарушение с едно действие по отношение на другите засегнати лица, то би се нарушил принципа на защита на правата и интересите на лицата. Още повече, решенията на КЗК не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на друг конкурент на нарушителя, различен от този, по което искане е образуваното производството пред КЗК, чиито интереси също може да са засегнати от поведението на ответниците, и спрямо който на общо основание може да се изследва дали и доколко в негов ущърб е получено необосновано конкурентно предимство в резултат на нелоялни действия от конкурента и лицата, които са му съдействали за това. Поради това посочения принцип не е нарушен. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. По отношение на първият елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, безспорно КЗК и АССО са установили, че дружествата Индустриал Комерс Ко ЕАД и Блимус ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗК, извършващи стопанска дейност. В конкретно Индустриал Комерс Ко ЕАД осъществява от 2017 г. на територията на страната дейност по внос, търговско представителство, търговия/продажба и сервизно обслужване на автомобили с марка Хюндай, включително търговия с резервни части за тях. От своя страна Блимус ЕООД осъществява внос и търговия с автомобили и по-конкретно с марки Кадилак и Шевролет Камаро и Корвет/ на територията на страната. Относно спорното между страните обстоятелство, дали двете предприятия са конкуренти, които осъществяват своята пазарна дейност на един и същ продуктов пазар, АССО е съобразил и предписанията на ВАС, които установявания за задължителни и за настоящата инстанция, в това число е съобразено правилно, че предметът на производството не налага по-тясно сегментиране на съответния пазар, защото автомобилният пазар в България е динамичен, силно конкурентен, продуктовата гама, която се предлага, е изключително широка, и това допълнително засилва конкуренцията между отделните участници, границите между отделните сегменти са размити от различни фактори (цена, вид и количество на допълнителни екстри, вкл. ABS, въздушни възглавници, централно заключване и др.) и клиентът избира своята кола за задоволяване на конкретните си потребности, прилагайки комбинация от параметри (марка, модел, допълнително оборудване, цена, сервизно обслужване, предлагано от фирмата-дистрибутор и др./ и че не съществуват пречки пред клиента в неговия избор на автомобил, което му позволява лесно да смени своя доставчик. Съобразено е и обстоятелството, че няма формални пречки да Индустриал Комерс Ко ЕАД да сключи договор с Кадилак Европа, стига да удовлетворява изискванията на производителя и че от значение в контекста на установяване на наличието или не на отношенията на конкуренция на съответния пазар между страните в настоящото производство е и обстоятелството, че както предмет на преговорите между Кадилак и "Индустриал Комерс Ко" ЕАД, така и впоследствие на сключения между Кадилак и "Блимус" ЕООД договор за дистрибуция и на конкретни продажби, реализирани от "Блимус", са и други модели от портфолиото на Кадилак под марка Шевролет - Камаро/Корвет. В допълнение следва да се посочи, че С. К. е потърсена на нейния служебен имейл свързан с представителството на Хюндай в България а именно Индустриал Комерс Ко ЕАД и възприемана като законен представител на същото това предприятие от страна на Кадилак /стр. 3 от папка 2.3, отговор на въпрос 3.4/. Тоест за Кадилак това не само не е представлявало проблем, а са потърсили именно лице свързано с представителството на Хюндай в България за подписването на евентуален договор за дистрибуция. По-конкретно следва да се посочи, че обективно и от внимателния прочит и анализ на отговорите на Кадилак, следва да се направи заключението, че дружеството Кадилак е възприемало двете спорещи предприятия - "Индустриал Комерс Ко" ЕАД и "Блимус" ЕООД, като взаимозаменяеми, поради това, че и двете са могли да развият дистрибуцията на портфолиото на Кадилак. В допълнение относно установеното от АССО, наличие на фактическа конкуренция, следва да се посочи, че правния режим на защита на конкуренцията изхожда от анализ на реалните процеси и събития на пазара, а не от строго формалния им прочит, поради това следва да се съобразява и възможността за потенциална конкуренция на съответния пазар, когато бариерите за навлизане на него не представляват пречка. Именно през тази призма следва също да се посочи, че поради наличието на опит на Индустриал Комерс Ко ЕАД да предлага и луксозни автомобили /в това число, в близкото минало Grandeur, а известно време след подписването на договора с Блимус ЕООД и Genesis/. В допълнение, в конкретния случай, с оглед спецификата на фактите и обстоятелствата, не следва да се разглежда дали обикновения потребител възприема предлаганата продуктова гама леки автомобили от Индустриал Комерс Ко ЕАД и Кадилак, Европа като взаимозаменяеми, а дали Кадилак Европа възприема Индустриал Комерс Ко ЕАД и Блимус ЕООД, като взаимозаменяеми, поради това, че могат да внасят и дистрибутират продуктовата гама на това дружество на съответния пазар на леки автомобили, което правилно е установено, че е налице, именно с оглед първоначалния контакт от страна на Кадилак с Индустриал Комерс Ко ЕАД. Това обстоятелство допълнително следва да се вземе в предвид, в подкрепа на изложените вече мотиви на АССО за осъществяването на стопанската дейност на двете предприятия на един и същ релевантен продуктов пазар. ВАС е последователен в решенията си, че в производствата по глава VII от ЗЗК, КЗК не извършва подробен анализ на съответния пазар, за разлика от антитръстовите производства и производствата по концентрация и че за целите на проучването по глава VII от ЗЗК не е необходимо дефиниране на пазара и на всички участници в него, а установяването на осъществяване аналогична стопанска дейност, както и конкурентни отношения. В този смисъл е трайната практика на ВАС, така напр. в решение 12458 от 8.10.2020 г. по адм. д. 14645/2019 г., решение 1082 от 29.01.2015 г. по адм. д. 4734/2014 г., за сегментиране- чл. 15 ЗЗК- решение 16335 от 9.12.2013 г. по адм. д. 2485/2013 г., за сегментиране- чл. 21 ЗЗК- и определяне на съответния продуктов пазар решение 9429 от 17.07.2017 г. по адм. д. 3847/2017 г., всички на ІV отд. на ВАС. Поради това дори не е било необходимо да се анализира детайлно с комплексна икономическа и техническа експертиза сегментирането на пазара. Също така двете предприятия осъществяват своята стопанка дейност на територията на цялата страна като географски пазар и правилно е прието, че са конкуренти на един и същ релевантен пазар /приеман като продуктов и географски/. На следващото място, относно втория елемент на фактическия състав от нормата визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, а именно действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, и с оглед възраженията за липса на яснота в какво се изразява нелоялната конкуренция, настоящия състав намира за извършено такова действие от страна на "Блимус" ЕООД със съдействието на физическите лица С. К. и А. В. във връзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 ЗЗК. На първо място е необходимо да бъде посочено, че съгласно установените факти, комуникацията между представител на Кадилак (Cadillac Europe GmbH) и С. К. е започнала на 08.05.2018 г. и е водена на служебната й електронна поща [електронна поща], като към онзи момент е била член на Съвета на директорите на "Индустриал Комерс Ко" ЕАД и е продължила на същия имейл адрес до нейното освобождаване от длъжност на 21.06.2018 г. От следващите разменени съобщение се установява, че вече К. преговаря от името на дружеството "Индустриал Комерс Ко" ЕАД, като на 25.06.2018 г. имейлите вече се изпращат от имейл адреса [електронна поща]. Предоставената от Cadillac Europe информация, че на 31 август 2018 г. в Цюрих е проведена среща между представители на Кадилак и С. К. на която е представила "Блимус" ЕООД, а себе си - като член на ръководния екип на "Блимус" ЕООД, заедно с А. В., и че по време на тази среща С. К., като представител на "Блимус" ЕООД, и представители на Cadillac Europe обсъждат потенциален договор между "Блимус" ЕООД и Cadillac Europe за дистрибуция на автомобили от портфолиото на Кадилак и определени автомобили от марката "Шевролет" на територията на Република България. В последваща кореспонденция по имейл и телефон Cadillac Europe и "Блимус" ЕООД обсъждат и договарят различни аспекти на отношенията си, а на 1 ноември 2018 г. подписват споразумение за дистрибуция, поради това се доказва и реалния интерес на Кадилак към българския и европейския пазар и това възражение е неоснователно. "Блимус" ЕООД е регистрирано на 26.09.2018 г. и вписано на 03.10.2018 г., като действителен собственик на капитала заявено на Кадилак е посочено лицето С. К., което е видно от доказателствата по преписката, касаещи актуалното състояние на "Саут Ист Юръп Девелопмънтс" ЛЛС едноличен собственик на капитала на "Блимус" ЕООД, като С. К. е притежател на 100 % от него /съгласно анекс 4 към договора за дистрибуция л. 29 от папка 2.3/. Поради това не следва дори да се разглежда реално кой е действителния собственик, след като с този анекс е допълнително убедено дружеството Кадилак за подписването на договора за дистрибуция. При все това от отговорите на Кадилак е видно, че собственика на Блимус ЕООД, Н. П. не е участвал в нито един момент в преговорите и поръчката на автомобили, а единствено С. К. и в последствие и А. В.. На следващо място, относно А. В. е установено, че той е подпомагал С. К. в изготвянето на част от имейлите, негов имейл е предоставен за контакт и е подпомагал дейността извършваната от името на С. К.. Също така А. В. е бил в трудови отношения с "Индустриал Комерс" ЕООД до 09.10.2017 г., като е подписал декларацията за неизвършване на конкурентна дейност за срок от 1 година след напускане на дружеството, но преди изтичането на този срок, а именно на 07.06.2018 г. е сключен договор за консултантски услуги към Н. П. (бъдещ управител на "Блимус" ЕООД) и е извършвал комуникация с Кадилак. Поради тези обстоятелства, правилно КЗК е установила нарушение на правилата на конкуренцията и в частност на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, поради действия от страна на "Блимус" ЕООД свързани с възползване от фактически отношения, контакти и информация за водените преговори с потенциални търговски партньори на Индустриал Комерс Ко ЕООД. За това свидетелства обстоятелството, че месец и половина след осъществения първоначален контакт между К. и представителя на Кадилак кореспонденцията е прехвърлена на друга поща завършваща на наименованието, което е използвано за регистриране на интернет страница и което в последствие ще бъде фирмата на дружеството. Поради гореизложеното правилно от КЗК, потвърдено от АССО, е установен и началния период спрямо всяко едно от физическите лица. Неоснователно е възражението, че липсва инициатива от страна на Индустриал Комерс Ко ЕАД да сключи договор с Кадилак, точно обратното инициатива е била водена през цялото време от С. К., до момента да представянето от нейна страна на новоучреденото дружества, с твърдения за еднолична собственост на капитал пред Кадилак, която свързаност е довела и до подписването на договора за дистрибуция. На следващо място неоснователно и възражението, че КЗК е установила нарушение по чл. 273 ТЗ, а ценените факти и обстоятелства са разгледани през призмата на това, че са използвани фактически отношения, контакти и информация за водените преговори с потенциални търговски партньори на Индустриал Комерс Ко ЕООД, за подписване на договор с друго предприятие нарочно създадено с конкретна цел за дистрибуторски договор с Кадилак. Именно с оглед на тези съображения е изпълнен и третия елемент от фактическия състав на нормата регулираща общата забрана за нелоялна конкуренция визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, а именно, че е налице уреждане на интересите на конкурент и неоснователност на възраженията в тази им част, поради факта, че е лишен от възможност за сключване на договор за дистрибуция с Кадилак и оглед изрично заявеното от представител на визираното дружество, че е осъществил първоначален контакт със г-жа К., в качеството й на представител на Индустриал Комерс Ко ЕООД. Следва да се посочи, че дори и да не беше сключен договор за дистрибуция между "Блимус" ЕООД и Кадилак, а именно от 01.11.2018 г., подобно поведение би представлявало нарушение на нормалната конкурентна среда и правилата регулиращи лоялната конкуренция на един свободен пазар и нормална игра на предприятията, тъй като чрез своето поведение двете физически лица нарочно са създали ново дружество с единствената цел да бъдат пренасочена комуникацията и евентуалното подписване на договор за дистрибуция от старото дружество към тях като еднолични собственици с оглед реализирането на максимална печалба. Поради това правилно е установено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на Блимус ЕООД и извършено нарушение чрез съдействие по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК за осъщественото от Блимус ЕООД нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция от страна на С. К. и А. В. са напълно обосновани. Относно размера на наложените глоби. Наложената санкция от страна на КЗК е законосъобразно, като правилно АССО е съобразил негативното въздействие върху конкуренцията и делът на личното участие, респективно значението на оказаното от всяко едно от физическите лица съдействие за извършване на нарушението, което се изразява във създаването на едно ново дружество с единствената цел да бъде подписан договор с Кадилак, Европа, използвайки предишни фактически отношения, контакти и вече развили се преддоговорни отношения и нарочно представяйки новото дружество, обосновавайки го въз основа на лично участие в него, в това число и притежание на еднолична собственост. По-конкретно С. К. е действала целенасочено при оказаното съдействие на Блимус ЕООД. При предоставяне и използването на информация, контакти и фактически отношения, придобити с оглед качеството й на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на искателя и водените преговори от името на Индустриал Комерс Ко ЕАД, пренасочване на Кадилак от Индустриал Комерс Ко ЕАД към Блимус ЕООД. С. К. действа с ясното съзнание, че с поведението си облагодетелства новорегистрираното дружество Блимус ЕООД, което осъществява конкурентна дейност за сметка на искателя, по отношение на когото преговорите се преустановяват. Същевременно в рамките на изследвания период същата има и управителни функции в Индустриал Комерс Ко ЕАД с произтичащите от това задължения за работа в интерес на дружеството, което представлява и управлява и които предвид установената фактическа обстановка нарушава. Относно А. В., се установява поведение свързано със създаването, старта и организирането на дейността и позициониране на ответното дружество на автомобилния пазар на територията на страната като дистрибутор на автомобили (Кадилак/Шевролет). Става въпрос за конкретни действия, които и сами по себе си и в съчетание с поведението на С. К. съдействат на Блимус ЕООД по описания недобросъвестен начин да стартира и осъществява търговската си дейност като официален дистрибутор на Кадилак на територията на страната, пренасочвайки Кадилак към ответното дружество и измествайки конкуренти предприятия и преди всичко това на искателя в производството. С оглед характера и степента на нарушението и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание на физическите лица е законосъобразно, обосновано и справедливо. Решението е правилно и следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК като се препрати към мотивите на административния съд, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на настоящото производство, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да бъдат оставени без уважение. Претенцията на ответника по жалбите, за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 12000 (дванадесет хиляди) лева, с оглед на надлежно представен списък по чл. 80 ГПК и реалност на извършеното плащане, съгласно фактура и банкова извлечение /стр. 309-313/ което се явява съответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,