Решение № 13050 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2015 г.

Решение № 13050 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) срещу решение № 580 от 21.07.2015 г., постановено по административно дело № 43/2015 г. от Административен съд С.- област, с което са отменени негови заповеди № ЗЦУ 1639/19.12.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и № 1233/19.12.2014 г. за прекратяване на служебно правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваните от него пред първоинстанционния съд заповеди бъдат отменени. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретни доводи са развити в подкрепа на доводите за необоснованост и неправилно приложение на закона. Ответникът по касационната жалба - С. М. У., лично и чрез процесуален представител, както и в представени по делото писмени отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт за налагане на дисциплинарно наказание е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при допуснати нарушения на предвидената от закона изисквания за форма на акта, довели до неправилно приложение на материалния закон. При това приема, че незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обуславя и незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител. Страните не спорят, че актът е постановен от компетентен орган и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила за издаването му. Не спорен и фактът на извършените нарушения от страна на държавния служител У., като в решението си съдът подробно механизмът на извършването им. За да отмени заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и последващата заповед за прекратяване на служебното правоотношение първоинстанционният съд приема, че заповедта не е мотивирана в частта й относно вида на наложеното дисциплинарно наказание. Този извод е изведен въз основа на това, че в заповедта липсват доводи за тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за институцията или за гражданите, отсъства анализ на обстоятелствата, при които е допуснато нарушението - натовареност на служителя, отсъствие поради временна неработоспособност, включително здравословното състояние на служителя, както и оценка на цялостното служебно поведение на У., която е дългогодишен служител на НАП и липсата на наложени предходни дисциплинарни наказания. Освен това в обжалваното решение е прието, че в обжалваната пред него заповед не е обоснован размерът на наложеното наказание. При това съдът намира, че в конкретния случай освен, че актът не е мотивиран, липсва изложение в тази насока и в подготвителен документ, тъй като в случая дисциплинарния съвет не е достигнал до решение по смисъла на чл. 96, ал. 3 ЗДСл - т. е. такова, взето с мнозинство от 2/3 от членовете му. Прието е, че при липсата на решение на дисциплинарния съвет дисциплинарнонаказващия орган не може да се позовава на становището му и е следвало да изложи самостоятелни мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това в решението е прието, че обжалваната заповед е немотивирана по отношение спазването на изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, което нарушение съдът приема за съществено, като водещо както до необоснованост на наложеното наказание по вид, при несъобразяване на обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител, което от своя страна води до незаконосъобразност и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с У. на това основание. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните факти, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Страните не спорят относно факта на извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна на У., като съдът въз основа на събраните в хода доказателства е установил по безспорен начин, че в случая държавният служител е извършил нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Настоящият състав намира, че обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че актът е постановен от компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Правилно, въз основа на събраните доказателства АССо приема, че в случая заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не е изложил мотиви обосноваващи изводите му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателката. При безспорно установения факт на липсата на постановено решение в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от дисциплинарния съвет правилно и обосновано е прието, че в случая дисциплинарнонаказващия орган е следвало да изложи собствени конкретни мотиви обосноваващи извода му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Обосновано в обжалваното решение е прието, че доколкото в случая на проведеното си заседание на 02.12.2014 г. трима от членовете на дисциплинарния съвет са предложили налагане на наказание "понижение в по-долен ранг" за срок от една година, а останалите четирима са предложили налагане на наказание "уволнение" не може да се приеме, че позоваването на това решение на помощния орган може да замести мотивите за налагане на конкретното наказание от дисциплинарнонаказващия орган. Правилен е и изводът, че при това е налице нарушение на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, тъй като при определяне на вида на наложеното наказание не са обсъдени и съответно съобразени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като и цялостното му служебно поведение. С оглед на това обоснован и законосъобразен е и изводът, че в случая това нарушение е съществено и е довело и до материална незаконосъобразност, както на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, така и на тази, с която поради това е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, при което правилно и двете обжалвани заповеди са отменени като незаконосъобразни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение