Решение № 3808 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2011 г.

Решение № 3808 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново против решение № 141 от 31.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1099/2010 г. С обжалваното решение по жалба на "Ти пи Кон " ООД е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 060991000005355 от 12.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 494/06.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски, направени по делото в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация. Иска се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС; съдът не е преценил обективно фактите, установени от документите в данъчната преписка; съдът е изопачил фактическата обстановка. Ответникът в касационното производство - "Ти Пи Кон " ООД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки, които поддържа и в съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил акт за дерегистрация, индивидуализиран по-горе, с който на осн. чл. 106, ал. 2, т. 2, б."б" вр. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на "Ти Пи Кон" ЕООД. Фактическите основания за издаването на акта са, че в хода на извършена проверка, регистрираното лице не може да бъде открито на адреса му за кореспонденция, съвпадащ с този по чл. 8 по реда на ДОПК. Актът за дерегистрация е потвърден при обжалването му по административен ред на същите фактически и правни основания. Съдът е отменил акта за дерегистрация приемайки, че обстоятелствата по чл. 176, ал. 1 от ЗДДС не са доказани в нарочно развитата процедура за тяхната проверка. Този извод е обоснован с обстоятелството, че след възлагането на проверката от органите по приходите, последните не са извършили посещения на адреса на дружеството, а са взели предвид информацията от протоколи за посещение на адрес, изготвени в друга предходна процедура. Съдът е приел също така, че изготвените протоколи, в хода на предходна проверка за връчване на ИПОД, които са с разлика едни от друг-10 дни, не доказват трайно отсъствие на жалбоподателя от адреса. Съдът е приел за установено, че в периода, в който са изготвени тези протоколи, лицето е била на медицински изследвания в София, които е квалифицирал като непредвидими обстоятелства, които лицето не е могло да предвиди, за да вземе мерки и да не възпрепятства дейността на органите по приходите. Съдът е приел, че хипотезата на чл. 176 от ЗДДС изисква да се установи, че лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес след многократни посещения при условията на системност и продължителност, което в конкретния случай не е сторено от органите на НАП. Съдът е преценил като ирелевантно за спора обстоятелството на колко дружества е законен представител управителя на процесното дружество. Решението на административния съд е правилно, макар и част от съображенията, изложени от административния съд да не се споделят от настоящия съдебен състав. Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че обстоятелствата по чл. 176, т. 1 от ЗДДС трябва да бъдат доказани в нарочно развита процедура за тяхната проверка. В ЗДДС и ППЗДДС не е регламентирана специална процедура, която органът по приходите трябва да следва преди издаване на акта за дерегистрация, което е по инициатива на органа по приходите. При липсата на подобна нарочна регламентация обстоятелството по чл. 176, т. 1 от ЗДДС може да бъде установено от органа по приходите в хода на всяка една проверка, извършвана от него на данъчния субект относно спазването от последния на данъчното и осигурителното законодателство. По аргумент от чл. 110, ал. 4 изр. първо от ДОПК проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Тези съображения отнесени към настоящия казус водят до извода, че протоколите за посещение на адреса на "Ти Пи Кон" ЕООД от 10.09.2010 г. и от 20.09.2010 г., макар и изготвени преди резолюцията за извършване на проверка № 1016737/07.10.2010 г. за наличие или липса на основание за дерегистрация на дружеството по ЗДДС са годни доказателства за обстоятелствата по чл. 176, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай обаче, тези протоколи не са достатъчни доказателства, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба от закона. От доказателствата, събрани в хода на съдебното обжалване е установено, че през периода, в който са извършвани проверките на данъчния субект, удостоверени с посочените протоколи, жалбоподателят е бил на медицински изследвания в София. Неоснователно е възражението на касатора, че в разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС законодателят не е визирал като елемент от фактическия състав констатиране на "системност и продължителност" при отсъствието на представляващ или упълномощено от дружеството лице на адреса му за кореспонденция. Предпоставката за "системност и продължителност" не е посочена изрично в разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от ГПК, но тя се извежда от използваното в нея съставно глаголно сказуемо "не може да бъде". Ако законодателят е искал да каже, че достатъчни за служебната дерегистрация на данъчния субект са еднократното неоткриване на адреса му или както е в настоящия случай, двукратното му неоткриване в рамките на един и същи месечен период, то би използвал израза "не е открит..." Използваният израз "не може да бъде открито" означава, че от страна на органа по приходите са положени усилия и са предприети допустимите законоустановени действия от тяхна страна, но въпреки положените усилия лицето не е открито на адреса му за кореспонденция. В конкретния случай, извършените от органа по приходите действия не могат да се преценят като достатъчни за обективното установяване на присъствието, респективно отсъствието от декларирания адрес за кореспонденция на жалбоподателя. От друга страна, както вече ВАС е имал повод да посочи в решенията си ( решение № 6984 от 27.05.09 г. по адм. д. № 1165/09 г. и решение № 6221 от 04.05.2011 г. по адм. д. № 12695/2010 г.), когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да го остави в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но по делото липсват данни такива да са направени, поради което не се и присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд