Решение № 4829 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15699/2009 г.
ВАСII отделение13.04.2010 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 289/3.11.2009 г. постановено по адм. дело № 465/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4829 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15699/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по молба, с характер на касационна жалба, от Валентин Димитров Велчев, от гр. Харманли, против Решение № 289/03.11.2009 г. по адм. дело № 465/2009 г. на Административен съд-Хасково, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - Началника на РДНСК - Хасково, чрез пълномощника си - юрисконсулт Диляна Николова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Хасково е отхвърлил жалбата на Валентин Димитров Велчев против Заповед № ДК-02-Х-13/22.07.2009 г. на Началника на РДНСК - Хасково, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", в поземлен имот № 77181.24.454, в м."Старите лозя", землището на гр. Харманли, с извършител жалбоподателя. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и с приложимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, за наличието на незаконен строеж, изграден от касатора след 2006 г. и за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК-Хасково, с която е наредено премахването му, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По делото е установено, че изграденият в ПИ № 77181.24.454 от плана за земеразделяне на гр. Харманли, м."Старите лозя", строеж "Пристройка към съществуваща жилищна сграда" от гаражен етаж и три надземни нива-два жилищни етажа и панорамна кула, във вид на груб строеж, отговаря на изискванията на "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За същият, съгласно извършената проверка от длъжностни лица по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и съставен от тях Констативен акт № 141-Х-19/10.07.2009 г., няма издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Строежът не е сред визираните в чл. 147, ал. 1, т. 1-12 от ЗУТ и в чл. 151, ал. 1, т. 1-8 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Поради това изводите на съда, че изграденият от касатора строеж е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са законосъобразни и обосновани. С оглед момента на изграждането му, свързан със закупуването на имота през 2006 г., правилни са и другите изводи на съда, че за него са неприложими разпоредбата на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, касаеща "търпимите строежи", както и разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, за узаконяването му, в срок до 25.01.2004 г. Касаторът, въпреки указанията за това, не е оборил с нищо констатациите на административния орган по съставения Констативен акт и не е ангажирал доказателства за наличието на строителни книжа за строежа. Поради това изводите на съда за наличието на незаконен строеж и за законосъобразност на заповедта са правилни. В касационната жалба липсват конкретни отменителни основания, по смисъла на чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Поради това и на основание чл. 218, ал. 2 от ЗУТ, касационният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение