Решение № 6674 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2009 г.

Решение № 6674 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Любчо Здравков Аронов, от гр. София, срещу Решение № 5 от 26.01.2009 г. по адм. д. № 2402/2008 г. на Административен съд - София-град (АССГ). По наведени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на Девето Районно полицейско управление (РПУ), при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител юрк. Койчев, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд е правилно и не страда от релевираните касационни пороци. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Любчо Здравков Аронов, срещу мълчалив отказ на началника на Девето РПУ - СДВР да се произнесе по заявлението му с вх. № 5784/26.02.2008 г. за връщане на отнето късоцевно оръжие с боеприпаси и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. По изложени оплаквания за непроизнасяне в срок от страна на компетентния орган, при наличие на регламентираните в закона материалноправни предпоставки за издаване на облагоприятстващ административен акт, се претендира отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен. С атакуваното решение, състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Аронов срещу мълчаливия отказ на началника на Девето РПУ за продължаване на срока на издаденото му разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че с оглед ангажираните писмени доказателства за образувано срещу заявителя досъдебно производство пред ОСлС - Бургас за извършено умишлено престъпление от общ характер, е налице правоизключващо обстоятелство досежно възможността за извършване на дейности под режима на специалния ЗКВВООБ. Решението е не правилно. Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ и Правилникът за неговото приложение. С нормите на чл. 16 от ЗКВВООБ и чл. 40 - чл. 44 от ППЗКВВООБ са регламентирани условията, при които се издават разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси на юридически лица и търговци (чл. 40 ППЗКВВООБ), независимо от целите, за които ще се използват (чл. 5 от ЗКВВООБ). А според тестът на чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години и след изтичането му могат да бъдат подновени при същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. В контекста на предписанията на цитираната нормативна уредба, законодателят е предоставил на административния орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже разрешение за осъществяване на контролирана дейност. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на специфичните изисквания за издаване на разрешение, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 3 от ППЗКВВООБ органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма, съобразявайки мотивите с условията на раздел II-ри, глава III-та от същия. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, началникът на Девето РПУ - СДВР е бил длъжен изрично да се произнесе в нормативно определения срок по така внесеното искане за продължаване срока на разрешение за дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ. Последният не съдържа правило, което да урежда възможността за бездействие на задължения субект в установения срок. При липса на норма в специалния закон, изключваща приложението на общото административнопроцесуално правило в случаите, когато задължените субекти по чл. 44, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 6, т. 1 от ППЗКВВООБ, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ, не се произнесат в срока по чл. 3 от ППЗКВВООБ по подадено заявление за подновяване на разрешение, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да отхвърли като неоснователната жалбата на Любчо Аронов срещу мълчалив отказ на началника на Девето РПУ - СДВР за продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, решаващият съд е издирвал мотивите за бездействието на органа и е обсъждал вариант за отказ в контекста на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с 12, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗКВВООБ. В хипотезите на този закон обаче мотивите на издателя на административния акт не могат да бъдат заместени с твърдения на страните или презумпции на съда, т. к. с оглед спецификата на регламентираните дейности, изискването за мотивиране е условие за законосъобразността му. В контекста на изложеното и след като законът изисква изрично произнасяне на административния орган (чл. 7, ал. 9, вр. с ал. 1, вр. с чл. 12 и чл. 16 от ЗКВВООБ), мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се явява незаконосъобразен административен акт. Само на това основание обжалваният отказ е следвало да бъде отменен. Предметното естество на оспорения акт не е позволявало съдът да реши делото по същество, поради което преписката е следвало да се върне на компетентния административен орган за мотивирано произнасяне по направеното искане. Когато административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, съдът като отмени акта следва да му върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 173, ал. 2, вр. с ал. 1 от АПК. Органът е оторизиран да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. В нарушение на императивните законови предписания АССГ е разгледал отказа по същество, макар и да е изложил обосновани изводи относно наличието на юридически факт, съставляващ отрицателна материалноправна предпоставка относно възможността за удовлетворяване на искането. Констатираният порок на съдебното решение налага неговата отмяна и отмяна на оспорения отказ, след което преписката следва да бъде върната за началника на Девето РПУ - СДВР за ново произнасяне по искането на Любчо Здравков Аронов, обективирано в молбата с № 5784/26.02.2008 г. За прецизност следва да бъде отбелязано, че процесната молба има за предмет връщане на отнето късоцевно оръжие с боеприпаси поради отпадане на причините за изземването му и продължаване срока на притежаваното разрешение с. С, № 0175921 за носене и употреба на огнестрелно оръжие (л. 15). Видно от находящо се на л. 16 от делото искане с вх. № К-459/29.02.2008 г. Аронов е депозирал и самостоятелна претенция за снабдяване с разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. В тази връзка с писмо № 7258/9.04.2008 г. е уведомен, че въз основа на данните за заведено срещу него следствено дело № 1343/98 г. се отпочва процедура за издаване на отказ. Заявлението от 29.02.2008 г. съставлява основание за провеждане на самостоятелно административно производство - Арг.: чл. 9 от АПК, вр. с чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ, различно от образуваното по молбата с № 5784/26.02.2008 г. такова. Доколкото обаче сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 3 от ППЗКВВООБ за оспорване бездействието на органа по искането с вх. № К-459/29.02.2008 г. са изтекли, след получаване на преписката началникът на Девето РПУ дължи изрично произнасяне единствено по молбата за връщане на отнетото оръжие и продължаване срока на разрешителното. Следва да се отчете, че влязлата в сила заповед № 64/19.02.2007 г. (л. 9) за отнемане на издаденото в полза на Аронов разрешение с. С, № 0175921 за носене и употреба на огнестрелно оръжие, има правопрекратяващо действие по отношение учреденото субективно материално право за извършване на описаните дейности, поради което адресатът не би могъл да черпи права от този акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,