Решение № 9598 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2011 г.

Решение № 9598 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Златислав Любомиров Томов от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Станимиров, обжалва решението, постановено по адм. дело № 1577/2006 г. по описа на СГС. Излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на публичните вземания, определени с административния акт. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени акт - ППСПДВ № 144/10.05.2005 г. Претендира заплащане на разноските, направени и пред двете съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба - Началник Митница Югозападна, последната като правоприемник на Митница Калотина и Директор на Агенция "Митници" - не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП София, чрез мл. юрск. Крумова, взема становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Златислав Томов срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 144/10.05.2005 г. на Началник на Митница Калотина, сега Митница Югозападна, СГС е приел, че са налице законовите предпоставки за издаване на ППСПДВ, с което за Томов са определени публични вземания - мито в размер на 498 лв. и ДДС в размер на 967 лв., ведно с лихвите върху тях, за неизпълнение на изисквания при ползване на митнически режим "транзит", учреден при въвеждане в страна на лек автомобил "Фолксваген" съгласно ТЕАД № 5300/Тв-4461/18.03.2010 г. Неизпълнението се състояло в непредставяне на автомобила пред определеното митническо учреждение - Митница Пловдив, в дадения срок - до 28.03.2000 г., при което на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 възниква вносно митническо задължение. Не е приел за основателно направеното възражение за изтекла давност, тъй като предвиденият 5-годишен срок в чл. 140, ал. 1 ДПК отм. е започнал да тече на 1.01.2001 г. като година, следваща тази, в която е трябвало да се плати публичното задължение, и не е изтекъл към 10.05.2005 г., когато е издадено ППСПДВ. Изводите на съда досежно законосъобразността на издаденото ППСПДВ, предвид наличието на предпоставките за възникване на вносно митническо задължение поради неизпълнение на задължение по учредения за въведения лек автомобил на територията на РБ митнически режим "транзит", са обосновани и законосъобразни. Пред първата инстанция е направено възражение за изтекла погасителна давност на определените с ППСПДВ № 144 публични задължения. Такава давност не е била изтекла към момента на приключване на устните състезания пред СГС, в който смисъл изводите на съда са правилни. Възражението за изтекла давност се поддържа и в касационната жалба. При проверка материалната законосъобразност на решението на това основание касационният съд, на основание чл. 228 вр. с чл. 144 АПК и чл. 235, ал. 3 и чл. 147 ГПК, вземайки предвид и фактите, настъпили към момента на съдебното заседание в касационната инстанция, които са от значение за спорното право, намира, че към 05.06.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност и по отношение на определените с процесното ППСПДВ, в тежест на касатора, публични задължения за мито, ДДС и лихви върху тях. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 140 от ДПК отм., действаща при възникване на спорните данъчни задължения, с изтичане на 10-годишен давностен срок (започващ да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е възникнало и е следвало да се плати публичното задължение), освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Сега действащата разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е с аналогично съдържание. Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за публичните задълженията за ДДС, мито и лихви за период 2000 г. давностният срок е започнал да тече съответно на 1.01.2001 г. и е изтекъл към 1.01.2011 г. В случая, по силата на чл. 199, ал. 3 ЗМ, вносното митническо задължение възниква към момента на отклоняване от митнически надзор или момента на неизпълнение на задължението за представяне на автомобила по учредения митнически режим, т. е. след 28.03.2000 г. Поради обжалването ППСПДВ не е влязло в сила, а предвид направеното възражение за изтекла давност и изтеклия давностен срок, определените с ППСПДВ № 144 публични задължения са вече погасени по давност. Ето защо към момента на касационната проверка административният акт, с който са определени за внасяне погасени по давност публични вземания, се явява незаконосъобразен. Такова е и решението на СГС, с което е потвърден незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение на СГС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени и обжалваното ППСПДВ. В тежест на бюджета на ответната по касация страна са направените разноски от касатора и пред двете съдебни инстанции, но само за един адвокат, или общо 915 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,