Решение № 141 от 3.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 42/2011 г.

Решение № 141 от 3.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 42/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Ж. А. Б. против решение № 222/29.11.2010 г. по въззивно нохд № 379/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 305, ал. 3 и чл. 107, ал. 3 НПК, за нарушение на закона поради недоказаност на умисъл за убийство и осъждане за престъпление по чл. 144 НК при липсата на доказателства, различни от установените с показанията на пострадалите, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Правят се алтернативни искания - за отмяна и оправдаване, за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за изменение и намаляване размера на наложеното наказание по чл. 115 НК, прилагане на чл. 66, ал. 1 НК и намаляване размера на присъдените обезщетения. Частните обвинители и граждански ищци В. К. Б. и Д. П. Н. чрез повереника си в писменото възражение и в съдебното заседание оспорват основателността на жалбата и мотивират липсата на касационни основания за отмяна или изменение на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав с присъда № 53/12.07.2010 г. по нохд № 449/2010 г. признал подсъдимия Ж. А. Б. за виновен в това, че на 19/20.12.2009 г.: е направил опит умишлено да умъртви В. Б. като деянието е останало недовършено по независещи от него причини. На основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б. А го осъдил на 9 години лишаване от свобода; се е заканил с убийство на Д. Н. чрез думи и действия като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. На основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. и 9 месеца лишаване от свобода.. Приложил чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените, 9 години лишаване от свобода и определил изтърпяването му при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъпленията, уважил в размер на 40 000 лева за В. Б. и в размер на 5 000 лева за Н. със законните последици. Отхвърлил за разликата до пълните предявени размери като недоказани. Приложил чл. 59, ал. 1 НК и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства, размера на дължимите разноски и държавната такса. Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав с решението по въззивно нохд № 379/2010 г. изменил присъдата само в частта по приложението на чл. 59, ал. 1 НК и потвърдил в останалата й част. Въззивният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената в първоинстанционното производство. Направил е извод, че са събрани възможните доказателствени средства и че не са нарушени правилата за проверка и оценка на доказателствения материал. По ясен начин, макар и да не е изложил подробни съображения, е изразил съгласието си с фактическите изводи и правните съображения за квалификацията на поведението на подсъдимия като е приел за законосъобразно приложението на материалния закон в съответствие с конкретното обективирано поведение - чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Изложил е съображения за неоснователността на възраженията, обосноваващи искането за намаляване на размера на наказанията и на присъдените обезщетения. Отговорил е на доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона по начин и със съдържание според изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, защото не са кредитирани показанията на свидетелите Ем. М., Г. Ш. и В. Б., опровергаващи показанията на св. Н. по обвинението по чл. 144 НК. От съдържанието на мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и потвърдени с въззивното решение, следва, че свидетелите, разпитани по делото, включително и посочените в жалбата, не само са изброени като име, но е извършен подробен и задълбочен анализ както и съображения защо и за кои обстоятелства ги възприема изцяло. Мотивиран е отказът да бъдат възприети обясненията на подсъдимия и то не само защото са вътрешно противоречиви, но и защото изцяло за относимите към предмета на доказване обстоятелства са изолирани от останалия доказателствен материал и съответстват по своето съдържание единствено на възприетата от него позиция на оспорване на авторството. С показанията на св. Б. и св. Ш. последователно, ясно и безпротиворечиво е установено поведението на подсъдимия в техния дом и по отношение на свидетелката Н. преди установените действия по обвинението по чл. 115 НК - употребил алкохол, значително повлиян, ядосан на комшийките Н. и Б., чиито имена споменавал, наричал ги "гюбрета", "и всички гюбрета на кюфтета", "посегнал на Д. " пред дома на двамата свидетели, което наложило да се намесят. Показанията на тези свидетели в посочения смисъл са потвърдени и от служителите на полицията, изпратени за оказване на помощ. Или обобщено, въззивният съд правилно е определил като вярна оценката на целия доказателствен материал, защото е извършена по начина, предписан в чл. 107, ал. 3 НПК, макар и да не е изложил подробни съображения. В показанията на свидетеля М. не се съдържат данни за относими към предмета на доказване обстоятелства. Установява само, че подсъдимият не е злоупотребявал с алкохол, никога не е бил агресивен в негово присъствие след като "употребяваше чаша-две". Независимо дали поначало са достоверни, те не са относими към конкретно установената фактическа обстановка за състоянието и поведението на подсъдимия, а освен това са и в противоречие с обясненията на подсъдимия, както и със заключението на вещите лица, изготвили неоспорената от страните и приета от съда комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, че "боледува от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредната употреба на алкохол с дългогодишна давност, осъзнавана от него и налична по време на инкриминираното деяние, без да е повлияло върху способностите му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си". От изложеното следва, че показанията на посочените свидетели не са останали без оценка, както и че те са взети предвид наред с показанията на св. Н. за предварителни действия и поведение на подсъдимия, насочени към живота и здравето й, както и че установеното от нея и св. Б. не е израз на преднамереност и желание да му отмъстят или да му причинят неприятности заради различията в мотивите за взаимоотношенията помежду им. Неоснователно е и възражението, че инстанциите по същество са извели неверен извод за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 115 НК. От приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, следва, че след като е напуснал дома на свидетелите Ш. и Б. и е било осуетено продължението на конфликта със св. Н. подсъдимият е отишъл до дома си, взел е брадвата, установена като оръдие на престъплението по отношение на св. Б., облякъл си е връхна дреха с качулка, която е сложил на главата си, разкъсал оградната мрежа на двора и проникнал в жилището на свидетелките. Насочил е ударите си към св. Б., която се е намирала в близост и не е могла да го разпознае първоначално, ударил я в областта на врата, като е продължил да псува, след което нанесъл втори удар в гърба и трети върху бедрото на десния крак, след което св. Н. е успяла да изтръгне брадвата от ръцете му и да го изблъска навън. Заключението на вещото лице съдебен медик е правилно интерпретирано, а оценката му е направена наред с показанията на свидетелите и с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства. Установеният механизъм - наранявания чрез притискане или удар с малка сила и е в резултат от действието на брадва с острата част като ударите са нанесени през дрехи, с които е била облечена св. Б., не изключва умисъла за убийство. Оръдието на престъплението е от вида, с което може да се причини смърт, а местата, в които е констатирано нараняване - врата и горната част на гърба, са области, в които има важни органи, тъкани и големи кръвоносни съдове и тяхното засягане би имало неблагоприятен, дори фатален изход, за организма. Верни са изводите, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, т. е. в стадия на опита, поради намесата на св. Н., която се е появила в момент, когато подсъдимият е бил вдигнал брадвата с ръце, а пострадалата се е намирала на пода. Обстоятелството, че е могъл и с предишните си действия, но не е нанесъл силни удари, не е основание за извод, че липсва умисъл за убийство. Той е имал съзнанието за всички елементи от състава на престъплението и от значение е какво е направил към момента, а не какво е могъл, но не е направил, за да причини смъртоносни наранявания. Безспорен факт е, че намесата на св. Н. е причината да преустанови действията си, да напусне дома като захвърли брадвата и направи опит да се укрие, за което се съдържат данни и в показанията на свидетелите Б., К., Г. Основателни са доводите, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. По повод частната жалба против определението за мярката за неотклонение е следвало да се произнесе. Такова задължение има като инстанция по същество и след постановяване на съдебния акт. Нарушението обаче няма характер на касационно основание от предвидените в чл. 348, ал. 2 НПК, защото не е съществено. По делото не се установява да са настъпили нови обстоятелства, налагащи замяната с по-лека мярка за неотклонение, а с потвърждаването на осъдителния съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, правата на подсъдимия не са нарушени. Не е съществено и допуснатото нарушение от въззивния съд като не е отговорил на възражението за неправилен отказ на първоинстанционния съд да приеме отвода на прокурора С. На основанието по чл. 47, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 2 НПК в последното съдебно заседание на първоинстанционния съд - 12.07.2010 г., по искане на подсъдимия и защитника са разпитани свидетелите Б. Б. - брат и Бл. Б. -снаха. Установили, че в блока, в който живеят в [населено място] (подсъдимият живее с майки си св. Л. Б. в [населено място], където е мястото на извършване на престъпленията), е живяла тъщата на прокурора С. и до смъртта й /преди повече от пет години/ с нея са имали битови конфликти, както и че по повод на някои от тях за решаването им се е намесвал прокурора, "който сигурно е бил там на гости". По съображения, че се касае за отдалечени във времето инцидентни срещи, при това без присъствието и участието на подсъдимия, че е бил наблюдаващ прокурор без да е направено възражение по отношение на извършените от него процесуални действия съдът е отказал да приеме наличието на основания за отвод поради безпристрастност. Този извод не е произволен и е мотивиран. Изведен е от данните по делото, че прокурорът през различните фази на процеса е спазвал стриктно процесуалните си задължения, предвидени в НПК, и с действията си не е нарушил някое от предвидените в НПК процесуални права на подсъдимия. Обвинителният акт, който е изготвил, съдържа фактическа обстановка, която е установена въз основа на подробния разпит на всички свидетели, писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица, чиито експертизи са били необходими съгласно чл. 144 НПК. Провеждането на разпитите на подсъдимия и свидетелите, чиито показания имат най-голямо значение за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, е при участието на подсъдимия и неговия защитник и при липса на констатация за противоречия или съмнение за манипулирането им на досъдебното производство от наблюдаващия прокурор. Всичко това, както и верните фактически и правни изводи, които са основание за осъждането на подсъдимия, не могат да обосноват извод за наличието на основания за отвод, а отказът да бъде приет-за съществено нарушаване на права. Няма данни по делото прокурорът да е изразил предубеждение относно виновността на подсъдимия преди да е събран доказателствения материал, нито да е демонстрирал негативно лично отношение към него или към семейството му. Поради това и независимо, че въззивният съд не е отговорил на възражението, нарушението не е съществено и не води непременно до отмяна на обжалвания съдебен акт. Основателно се поддържа, че наложеното наказание за престъплението по чл. 115 НК е явно несправедливо. Законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките наказанието да бъде определено под предвидения минимум при условията на чл. 58, б. А НК. Изброил е индивидуализиращите обстоятелства, които е определил като смекчаващи и е приел, че предходното осъждане поради настъпилата реабилитация по право не следва да се отразява върху изводите за обществената опасност на подсъдимия, но не е отчел степента на осъществяване на деянието, психическото му здраве, подбудите, отношенията му с пострадалата. Както тези, така и обстоятелствата, установяващи личност с добра характеристика, трудова ангажираност не са оценени с техния действителен смисъл и значение, поради което и обществената опасност както на личността, така и на конкретно извършеното, са определени в по-висока степен от действителната. Справедливо и в съответствие с извършеното е наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, в който смисъл решението следва да бъде изменено. По отношение на наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК настоящият състав също намира, че е определено в несправедлив размер. Взети са предвид индивидуализиращите обстоятелства, данни за които се съдържат в доказателствения материал, но въззивният съд като е потвърдил решението за наличието на предпоставките по чл. 54 НК, е надценил тяхната тежест във вреда на подсъдимия и е приел, че определено при превес на отегчаващите обстоятелства е съответно на извършеното. Този извод следва от установеното за конкретното му поведение, за състоянието и психическото му здраве, за взаимоотношенията със свидетелката Н., за подбудите. Цялостната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства налага извода, че справедливо и съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК е наказание в размер на 1 г. лишаване от свобода. Изложеното по-горе за необходимостта да се измени решението на въззивния съд налага изменение и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК. Наложеното общо наказание следва да се намали на 5 години лишаване от свобода, а изтърпяването му - при предпоставките по чл. 61 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС - в затворническо общежитие при общ първоначален режим. Основателни са възраженията, че обезщетенията по предявените граждански искове са постановени в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Правилно инстанциите по същество са приели, че са налице предпоставките за гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД. Установени са действителни неимуществени вреди, които са претърпели пострадалите Н. и Б. от противоправното поведение на подсъдимия. Неговата гражданска отговорност обаче следва да е относима към действително извършеното и последиците. Определянето на обезщетение в размер на 40 000 лева за Б. и на 5 000 лева за Н. е израз на неправилна оценка на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на необходимото обезщетение в съответствие с действително претърпените болки и страдания, поради което са определени в завишен размер в нарушение на принципа за справедливост според чл. 52 ЗЗД. В съответствие с извършеното и действителните неимуществени вреди е обезщетение в размер на 10 000 лева за Б. и на 2 000 лева за Н. В този смисъл решението в гражданската му част следва да бъде изменено като се намали и общия размер на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданските искове на 720 лева, вместо определения размер 1 800 лева. Подсъдимият следва да заплати и направените от частните обвинители и граждански ищци разноски за процесуалния им представител по повод касационната жалба в размер на по 450 лева за всеки един, платени съгласно договора за правна защита и съдействие. Предвид изложеното и съгласно чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение