Решение № 176 от 6.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 343/2014 г.

Решение № 176 от 6.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 343/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия М. Г.. Обжалва се въззивна присъда № 6 от 21.01.14 г., постановена по ВНОХД № 826/13 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Със същата е отменена присъда № 475 от 24.10.13 г. по НОХД № 403/12 г. на РС - гр. Червен бряг. Вместо нея съдът е признал подсъдимия Г. за виновен и го осъдил за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно се иска да се измени съдебния акт, като се премине към друг вид наказание - пробация и се намали по размер лишаването от правоуправление на МПС до предвидения в закона минимум. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по посочените в основания и доводи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С първоинстанционната присъда Г. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК. По протест с въззивната присъда е отменен изцяло актът на районния съд. Вместо това, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.06.11 г., около 06.00 часа, в [населено място], управлявал л. а. м. "марка", с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,61 промила, установена по надлежен ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Свидетелските показания на полицейските служители Х., Б., Р. и Н. не са противоречиви по отношение на основните факти, подлежащи на доказване във връзка с повдигнатото спрямо Г. обвинение. Те са упражнили правомощията си по сигнал за движещи се екстремно със свистене на гуми коли по улиците на града. Свидетелите са последователни, че по-късно на посочените в присъдата време и място подсъдимият и свидетелят В. /осъден за същото престъпление с присъда № 223 от 23.08.12 г. по НОХД № 312/11 г. на РС - гр. Червен бряг/ са спрени за проверка по пътя от полигона извън [населено място] към града. Двамата се управлявали МПС. Проверени са за алкохол, като е установено наличието на алкохол в посоченото количество в кръвта на Г.. Тези свидетелски показания са оборили защитната версия на подсъдимия и свидетелите В. и Т. Т., че колите не са били в движение. Провеждането на очна ставка между подсъдимия и свидетелите и между последните, не е била необходима, тъй като свидетелят В. е бил заинтересован с оглед воденото срещу него наказателно производство по същия случай, а Т. не е присъствал при установяване на деянието. По същите причини съдът е дал вяра на свидетелските показания на полицейските служители. Наложените на Г. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС не са явно несправедливи. В жалбата е посочено чистото съдебно минало на подсъдимия и "липсата на други заведени дела". Видно от мотивите, окръжният съд е взел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на жалбоподателя и младата му възраст. Същите е съпоставил с концентрацията на алкохол в кръвта и екстремното шофиране. Липсата на други заведени дела, не може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелства предвид, че е дължимо поведение. Наложените наказания са съобразени с целите по чл. 36 НПК и преди всичко с ръста и динамиката на този вид престъпления по транспорта. Във връзка с посоченото, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,