Решение № 15615 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 177/2019 г.

Решение № 15615 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 177/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Абдулрахман, [гражданство], против решение № 6376/5.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8547/2018 г. по описа на Административния съд – София-град. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът не е съобразил, че в конкретния случай се касае за "субект на преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЗУБ, "действия на преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 2 от ЗУБ. При постановяване на решението, не е направен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и на събраните писмени доказателства, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Димов оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания от касационния жалбоподател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на Х. Абдулрахман, [гражданство], против Решение № 1759/18.07.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на основание за приложение на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Установено от проведеното интервю с чужденеца е, че същият е напуснал Турция в началото на месец септември 2017 г. и нелегално е преминал на българска територия с помощта на трафикант, който го е снабдил с фалшива сирийска лична карта, като целта му е била да стигне до Белгия, където живее брат му. Установено от съда е още, че жалбоподателят е мотивирал искането си за закрила със заплаха за живота му от етническо естество, тъй като е [народност], както и с обстоятелството, че го грози опасност да изтърпи петнадесетгодишна присъда. От проведеното интервю съдът е установил още, че чужденецът не е имал проблеми на религиозна основа и че не е отбил военната си служба, която в Турция е задължителна, тъй като е успявал да се укрие от властите. От приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на която органът се е позовал в мотивите на акта, съдът е установил, че [народност] език е официално разрешен на територията на Република Турция. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Абдулрахман, по смисъла на чл. 9 ЗУБ поради което е приел, че решението на административния орган е законосъобразно в тази част. Обосновал се е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Счел е, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец на основанията предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ съдът е изложил подробни мотиви, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за заплаха или опасност от преследване на лично основание, предвидени по Женевската конвенция за бежанците, съответно по чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения административният съд е приел, че постановеното решение е в съответствие с приложимия материален закон и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните намира, че решението на Административен съд – София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционния съд задълбочено е изследвал обстоятелствата относно бежанската история на Х. Абдулрахман, и е изложил обосновани, подробно мотивирани и законосъобразни изводи. След извършения подробен анализ на представените по делото доказателства и информация, обоснован и правилен е направения извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилен е направения от съда извод, че посочените от касатора твърдения за опасност от наказание поради неговата етническа принадлежност или политически убеждения са анализирани много подробно от административния орган и правилно са отхвърлени като неоснователни. Чужденецът сам заявява, че целта му е да стигне до Белгия, тъй като там живее брат му. Всичко посочено до тук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, както се посочи, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. От предоставените от органа по делото справки на дирекция " Международна дейност" на ДАБ (л. 23, л. 29, л. 65 и л. 69 от адм. дело № 8547/2018 г.) се установява липсата на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Безспорно е, че от посочените справки се установява, че има нарушения на човешките права, но същите не обосновават извод за нарушение на основните права до степен, че да представляват основание за предоставяне на международна закрила и съответно нарушаване на основни права по ЕКЗПЧОС, конкретно чл. 3, а също и принципа за обратно връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., както и чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на ЕС. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение