Решение № 9884 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2017 г.

Решение № 9884 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12305/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 1469/14.09.2017 г., постановено по адм. д. № 337/2017 г. от Административния съд-Б. в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на М. Щ. А. обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 28.03.14 г. до 27.01.15 г. във връзка с бездействието на ответника да осигури нормални битови условия, при които ищецът е излежавал присъдата си, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 13.02.17 г. до окончателното му изплащане. Решението се обжалва и в частта, в която се отказва присъждане на юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - М. Щ. А. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна. Жалбата е подадена в законоустановения срок. По основателността й съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.03.14 г. -27.01.15 г., изразяващи се в нечовешко отношение, вследствие лошите битови условия в затвора, в резултат на бездействието на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на минимална жилищна площ от 4 кв. м. в спалните помещения, в които е бил настанен, пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в тях, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Претендира се и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на справка от ответника, съдът е установил, че ищецът е постъпил в З.-Б. на 28.03.14 г. и е бил настаняван в различни килии, като във всяка една от тях, на едно лице се е падало площ под 2 кв. м. Установено е, че в посочените спални помещения не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода, а за тъмната част от денонощието от 21,00 ч. до 06,00 ч., са осигурявани кофи с капаци. Съдът е установил, че през деня всички помещения са отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено помещение. Съдът е направил установявания и досежно отоплението през зимния сезон, почистването и хигиенизирането на помещенията, възможността за пране на дрехите, храната, медицинското обслужване, както и електрическото осветление в килиите. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото трима свидетели, приемайки, че те потвърждават, че през нощта лишените от свобода са облекчавали естествените си нужди в кофа, пред очите на останалите, както и че прозорците в помещенията са счупени и се слагат одеала, за да не става течение, прозорците са разположени на 2м. височина, с размера 1 м. на 0,80м., въздухът е недостатъчен, мирише неприятно. За установяване на обстановката в З.-Б., съдът се е позовал и на докладите на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания за 2012 и 2014години, съставени за няколко затвора в това число и затвора в гр. Б., които доклади са публикувани на страницата на Министерството на правосъдието. Въз основа на установеното съдът е приел, че е нарушена забраната на чл. 3 ЕКПЧ и през исковия период, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. За да формира изводите си, съдът се е позовал на критериите, изведени в юриспруденцията на ЕКПЧ по дела, в които е установено нарушение на забраната по чл. 3 ЕКПЧ, както и на национална съдебна практика по този въпрос. За да определи размера на обезщетението, съдът е взел предвид продължителността на периода, през който са били търпяни вредите, характера на вредите, като на осн. чл. 52 ЗЗД е приел, че размерът на справедливото обезщетение е 1 500 лева. Съдът е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС. Настоящият състав на касационната инстанция преценява като обосновани е правилни изводите на съда относно наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС. П. делото безспорно е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, в които е пребивавал ищецът са били пренаселени, поради което на лишеният от свобода се е полагала по-малка от минимално предвидената жилищна площ. Също така, килиите в които ищецът е пребивавал са без санитарен възел, поради което му се е налагало вечер и през нощта да използва кофи. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Основателно съдът е приел, че липсата на елементарни хигиенни и битови условия са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъжд на самото изтърпяването на наложеното наказание. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, няма тоалетен възел и течаща вода. През деня от 08.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа липсва достъп до санитарните възли. При преценката на данните по делото обаче, съдът не е отчел факта, че в З. Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. От това следва, че дискомфорта на ищеца, свързан с пренаселеността на килиите, в които е пребивавал, както и свързаният с ползването на санитарен възел, не са били с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в З. Б.. Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на неосигурените в килията санитарен възел и течаща вода, както и по-малката жилищна площ, съдът не е отчел, че се касае за исков период, който е по-кратък от една година. Този период не е с такава продължителност, за да се приеме, че преживените от ищеца негативни емоции са с висок интензитет. Въз основа на изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в килиите, в които ищецът излежава наказанието си за процесния период следва да се намали до размера на 1 100 лева, а за сумата от 400 лева, представляваща разликата между посочената сума и присъдената с решението на първоинстанционния съд, искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на твърденията в касационната жалба за неправилност на решението поради неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН за отхвърлената част от иска, следва да се посочи, че административният съд правилно се е позовал на специалния закон. Именно поради това, неоснователно се явява и искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,