Решение № 9 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 945/2006 г.

Решение № 9 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 945/2006 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба от "Ч" Е. чрез управителя на дружеството Я. К. П. В. за тълкуване на влязлото в сила решение № 1089/07 от 20.11.2007 г. по гр. д. № 945/06 г. на ВКС, състав на IV г. о. С него след частична отмяна на решението на Софийски апелативен съд, постановено на 11.03.2005 г. по гр. д. № 1347/02 г., е постановено друго, с което лицата по чл. 2 ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС в с. Г., представлявани от пълномощниците Г. А. Г., Н. Ц. Т. и П. А. П. са осъдени да заплатят на "Ч" Е. сумата 50 000 лв., представляваща част от сумата 466 294 лв., с която се е увеличила стойността на обект ВЕЦ Г. Д. вследствие извършени подобрения и на основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС е признато правото на "Ч" Е. да задържи имота до заплащане на тази сума. Молителят твърди, че диспозитивът в частта, с която е признато право на задържане, се нуждае от тълкуване, тъй като предвид посочването на двете суми - присъдената съобразно предявения частичен иск от 50 000 лв. и увеличената стойност на имота 4nbsp; 294 лв., не било ясно до заплащането на коя сума молителят може да упражни правото да задържи имота. Ответната страна чрез своя процесуален представител адв. Ч счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за тълкуване на решението, взе предвид следното: Молителят в настоящото производство е предявил против лицата по чл. 2. ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на прекратеното ТКЗС в с. Г. установителен иск за собственост на обект ВЕЦ Г. Д., обективно съединен при условията на евентуалност с предявен като частичен иск за заплащане на сумата 50 000 лв. за подобренията, направени в този имот и признаване право на задържане до тяхното изплащане. С решението, чието тълкуване се иска, частичният иск е уважен изцяло до размера на сумата, за която е бил предявен и на молителя е признато право да задържи имота. Така постановеното решение не е неясно и не се нуждае от тълкуване. Предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираното парично вземане, на която част съответствува и предметът на решението. Когато е уважен такъв иск, силата на пресъдено нещо се разпростира само върху съдебно предявената част от вземането. За остатъка от вземането, което не е предмет на спора, решението не формира сила на пресъдено нещо и за него може да се предяви нов иск. Правото на задържане има акцесорен характер и обезпечава вземането на добросъвестния владелец и приравнения на него подобрител на чужд имот за подобренията, които е направил. То може да бъде предявено чрез иск или чрез възражение. Признатото право на задържане, предявено чрез иск, обезпечава размера на присъденото със съдебното решение вземане за подобрения, независимо дали искът е бил предявен за цялото вземане или като частичен. По изложените съображения молбата за тълкуване на решението следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът