Решение № 5368 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2014 г.

Решение № 5368 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Михаил Христов Маринов срещу Решение № 76 от 08.08.2014 г., постановено по адм. дело № 67/2013 г. от Административен съд Ловеч. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Министерство на финансите, чрез пълномощника юрк. Манолова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозираното писмено възражение. Така релевираните доводи се поддържат и лично от пълномощника в с. з. пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд Ловеч е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. При постановяване на решението, съдът е съобразил определение от 30.06.2014 по адм. дело № 7835/2014 г. на ВАС и при обсъждане на основателността на жалбата е преценил конституирането на страните и конкретно ответника, посочен от жалбоподателя. Съгласно чл. 205 от АПК и чл. 2, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие" надлежен ответник в производството е Областна дирекция "Земеделие", а не Министерство на финансите. Поради това, Министерство на финансите не може да бъде ответник по предявения иск, а подаването на молбата срещу ненадлежен ответник води до неоснователност на иска. Както се посочи, съгл. чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическо лице, представлявано от органа, от чието незаконосъобразно действие / бездействие или акт са причинени вреди. Исковете по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, а във вр. с чл. 144 от АПК и съгласно субсидиарно приложимите разпоредби на ГПК. В производството по чл. 203 и сл. от АПК изрично е посочен обекта, срещу когото се насочва иска - ю. л., представлявано от органа във връзка с поведението на който са вредите. B исковата молба до административния съд ищецът е посочил като ответник по иска по чл. 1, aл. 1 oт Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Министерството на финансите. Претендирал е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., кoитo вреди ca мy били причинени oт началника на Общинска служба земеделие - гр. Ловеч чрез незаконосъобразен отказ да му бъдат издадени ксерокопия на искани oт ищеца документи. В административния процес служебното начало не включва изискване съдът да напътства ищеца срещу кого да насочи претенцията си. В случая правилно е прието, че се касае за ненадлежно насочена претенция, поради което изводите на съда за неоснователност на това основание са правилни. Пасивно легитимиран ответник no искове зa обезщетение за вреди нa граждани е държавният орган, oт чийтo действия, бездействия и незаконни актове са причинени вреди. Длъжностните лица в Министерството на финансите нямат качеството на органи или служители в органите на поземлената собственост, за дa носят отговорност за това, че не са предоставили документи на ищеца с цел копиране. Въпреки че само на основание на гореизложеното предявения иск за обезвреда правилно е бил отхвърлен, административният съд допълнително е обсъдил и материалните предпоставки, свързани с отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. Мотивирано и при анализ нa фактическия състав на чл. 1 oт ЗOДOB, незаконосъобразен aкт, действие или бездействие нa административния орган или длъжностно лице при или no повод на извършване нa административна дейност, вреди и причинна връзка между акта, действието или бездействието и вредите, съдът е приел, че тези предпоставки не са осъществени. B конкретния случай не се откриват незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, които да противоречат на нормативен акт или да не са предвидени в него., т. е да е било налице задължение за органа да извърши определено действие, което същият да не е сторил. Обосновано ответникът по касационната жалба твърди, че в настоящия случай дори не е налице противоправно бездействие от страна на служителите в Общинска служби "Земеделие" - Ловеч. C писмо с изх. № РД-05-214/23.08.2011 г. до ищеца началникът на ОСЗ To e уведомил, че изисканите документи могат да бъдат издадени, след като Маринов подаде заявление no образец и заплати следващата се такса no чл. 3, an. 1 oт Тарифата за таксите, събирана oт органите на поземлената собственост. Съгласно цитираната разпоредба, за издаване на препис oт решение на поземлената комисия или на общинската служба no земеделие се събират следните такси: за един имoт - 1,50 лв.; от 2 до 4 имота - 2 лв.; над 4 имота - 2,50 лв. Услугата включва изготвяне на един брой препис oт решение no чл. 18ж, aл. 1, чл. 27, 27а и 42 от Правилника за прилагане на Закона за собственосгга и ползването на земеделските земи (ПП3СП33), както и на препис oт решение no чл. 13, ал. 5 и чл. 14, ал. б oт Закона за възстановяване на собствеността върку горите и земите oт горския фoнд (ЗВСГЗГФ) по искане на заявителя. Така, предвид нормативно уредения ред зa снабдяване с преписи на документи, е необходимо да бъдат заплатени таксите по Тарифата. Правилно съдът е костатирал, че това е указано в писмото дo Маринов и не може да се приеме за незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла на чл. 203 от АПК. Незаконосъобразно действие на администрацията е тoвa фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея, а в случая това не е налице. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е аргументирал защо кредитира заключението oт допуснатата съдебно-медицинска експертиза, oт която е установено, че липсва причинната връзка между твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на началника на ОСЗ - гр. Ловеч и настъпилия спрямо Маринов вредоносен резултат - заболяване oт Паркинсонова болест. Становището на назначеното oт съда вещо лице, че еднократно насгьпил стресов инцидент, без значение неговия интензитет, не може да предизвика появата на болесгга, не е оспорено oт ищеца, поради което и административният съд правилно е възприел и обсъдил заключението заедно с всички други доказателства no делото. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение