Решение № 10063 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2010 г.

Решение № 10063 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Бургас моли да бъде отменено Решение № 1259/16.12.2009 г. по адм. д. № 335/2008 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен и изменен РА № 1606/27.11.2007 г., поправен с РА № 800554/28.01.2008 г. на ТД - Бургас, частично потвърден с Решение № РД-10-46/01.02.2008 г. на директора на ДОУИ - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е отменен и изменен с обжалваното решение, като му бъдат присъдени разноски. Моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от ЕТ "Бург-ойл-Владимир Петров" против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в останалата обжалвана част, като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли първата касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 1606/27.11.2007 г. на ТД - Бургас в частта, с която е определен данък върху добавената стойност за периода м. 12.2004 г. в размер 244 799,87 лв. с лихви, като е определил задължение по ЗДДС (отм.) за периода в размер 63 834,76 лв. с лихви. Със същото решение съдът е отменил РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за м. 12.2004 г. в размер 178 363,58 лв. и 59 400,57 лв. лихви, вноски за ДОО за периода м. 6 - 12.2004 г. в размер 3480 лв. с 2060,60 лв. лихви, вноски за НЗОК за 2004 г. в размер 720 лв. с 240,55 лв. лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите по ДОПК. Съдът е приел, че с нот. акт № 190/15.12.2004 г. ЕТ "Бург ойл-Владимир Петров" продал урегулиран имот с построения в него пететажен хотел на "Булинвест" ЕООД с управител и собственик Николай Петров - син на Владимир Петров за 552 034,11 лв. В РА на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 20, т. 3 ЗДДС (отм.) за свързани лица е доначислен ДДС върху стойността на ДМА от 1 738 410 лв. по оценка от 1.7.2004 г. на лицензирани оценители, която е приета за пазарна цена, възложена от търговеца, определен е дължим ДДС 347 682, от които внесени 93 106 лв., изчислени върху стойността на хотела - 456 530 лв., и е определен ДДС за внасяне 254 576 лв. с лихви. При обжалването по административен ред е намалена стойността на платените местен данък и нотариална такса при изповядване на сделката в размер 9776,13 лв. от стойността на определеният за внасяне ДДС на основание чл. 56, ал. 1 ЗДДС (отм.) и е определен ДДС за внасяне 244 799,87 лв. По нот. акт № 190/15.12.2004 г. продаденият имот включва дворно място от 2534 кв. м. на стойност 34 470 лв. и хотел с 568 кв. м. застроена площ и 2534 кв. м. разгърната площ за 465 530 лв., общо 500 000 лв. Съдът е приел, че оценката от 1.07.2004 г. е само за хотела без терена, от което е направил извод, че цената на продаваната земя в нотариалния акт не се оспорва от органите по приходите. Оценката е изработена като е определена цената по метода на чистата възстановителна стойност, метод на капитализиране на очакваните чисти парични потоци и метода на дисконтираната /ликвидна/ пазарна стойност и от тези три определени стойности е определена претеглена справедлива цена на актива в размер 1 738 410 лв. Съдът е приел, че така определената оценка не е изработена по методите в чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) и Наредба № 5/26.02./1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ. Вещото лице в пет заключения е определило пазарна цена на хотела в размер 876 764 лв. и на терена в размер 386 064 лв. по метода на сравнимите неконтролируеми цени, по представените от ДОУИ - Бургас три нотариални акта за извършени сделки с хотели в к-с "Слънчев бряг". Дало е заключение също, предвид учредените договорни ипотеки върху имота, че не е в състояние да определи стойността на имота към момента на изповядване на процесната сделка. Съдът е приел, че определената цена от вещото лице по останалите два метода не отговаря на изискванията на Наредба № 5/1999 г. и е възприел като меродавна оценката по метода на сравнимите неконтролируеми цени. Приел е, че при цена на сделката за хотела 876 764 лв. дължимият ДДС е в размер 175 352,80 лв., от който следва да се спаднат вече платените 93 106 лв. и остават 82 246,80 лв. На основание чл. 56, ал. 1 ЗДДС начисленият данък следва да бъде намален с дължимите местен данък - 17 535,28 лв. и нотариална такса - 876,76 лв. и остава ДДС за внасяне 63 834,76 лв. с 23 833,36 лв. лихви. В частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) съдът е приел, че е определен данък 178 363,58 лв. с 59 400,57 лв. лихви. В РА е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 1, т. 13 ЗКПО (отм.), приходи, произтичащи от сделки по Глава първа, раздел IV, във връзка с чл. 13 и 14 ЗКПО (отм.). Търговецът е осчетоводил фактура № 62 - за продажба на хотел за 465 530 лв. с ДДС и фактура № 63 - за продажба на хотелско оборудване за 86 504,11 лв. с ДДС - общо осчетоводени приходи от продажба на ДМА за 552 034,11 лв. Сделката е между свързани лица по § 1, т. 3 ЗКПО (отм.) и с РА е увеличен финансовия резултат с 1 268 211,20 лв., представляваща разлика между осчетоводените приходи 552 034,11 лв. и пазарната цена на продадените ДМА по оценка от 1.07.2004 г. на хотела 1 738 410 лв. и оборудването за 81 835,35 лв. - общо 1 820 245,35 лв. По РА е увеличен финансовия резултат и с 1 280 288,48 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 19а ЗКПО (отм.) - балансова стойност на актива, а по чл. 23, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) финансовия резултат се намалява с данъчната балансова стойност на актива. Съдът е описал изчисленията на дължимия данък по РА и е приел, че правилно е увеличен финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с чл. 13 и 14 ЗКПО(отм.), но неправилно е определена сумата на увеличението. Предвид определената справедлива пазарна цена на хотела от 876 764 лв. и цена на обзавеждането 81 835,35 лв., пазарната цена на хотела с обзавеждането е 958 599,35 лв. От нея е спаднал признатите приходи за 552 034,11 лв. и е получил 406 565,24 лв., с които е приел, че следва да се увеличи финансовия резултат на това основание. Приел е за правилно и второто основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 19а ЗКПО (отм.) с балансовата стойност на актива, направил е съответни изчисления и е достигнал до извод, че финансовият резултат след преобразуването за данъчни цели е в размер 10 449,68 лв., пренесени загуби от минали години в същия размер и краен финансов резултат 0 лв. За 2004 г. са определени допълнителни вноски за ДОО и ЗО, поради увеличението на финансовия резултат, за които съдът е приел, че не се дължат, тъй като при финансов резултат 0 и вноските за ДОО и ЗО не са дължими. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството по чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с чл. 13 и 14 ЗКПО (отм.) с приходите, представляващи разлика между пазарната цена на продадените активи и осчетоводените приходи, и по чл. 23, ал. 2, т. 19а ЗКПО (отм.) с балансовата стойност на продадените активи. По второто увеличение страните не спорят нито по основание, нито по размер. Правилно съдът е приел, че оценката от 1.07.2004 г. не е изработена по методите в чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) и в Наредба № 5/26.02./1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ. Неправилно съдът е приел, че стойността на терена не е включена в оценката от 1.07.2004 г. и поради това не се оспорва цената посочена в нотариалния акт за терена. В РА при изчисленията на осчетоводените приходи не е включена стойността на земята, като са приети осчетоводени приходи за 552 034,11 лв. която сума включва стойността на сградата и оборудването. Правилно съдът е приел за приложима определената пазарна цена от вещото лице по метода на сравними неконтролируеми цени по чл. 20, т. 5, б. "а" ЗДДС (отм.) и по § 1, т. 10 ДОПК , във връзка с § 1, т. 10 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция за 2004 г. Неправилно съдът при изчисленията си не е включил стойността на продадения заедно с хотела урегулиран имот, в който е изграден хотела, която по заключението на вещото лице е в размер 386 064 лв., а общата оценка на продадения имот е 1 262 828 лв. Към тази стойност следва да се прибави стойността на оборудването за 81 835,35 лв. и се получава стойност на продадените активи в размер 1 344 663,35 лв. От тази стойност следва да се спадне осчетоводения приход по продажбата в размер 552 034,11 лв. и се получава сумата 792 629,24 лв., с която следва да се увеличи финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Безспорните увеличения на финансовия резултат по РА са 1 280 288,48 лв. + 3788 лв. + 111 383 лв., които заедно с увеличението по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) от 792 629,24 лв. водят до общ размер на увеличенията - 2 188 088,72 лв. При финансов резултат преди данъчното преобразуване загуба - 400 115 лв., и намаления на финансовия резултат в размер 1 641 093 лв. от пренесени загуби, остава финансов резултат след данъчното преобразуване в размер 147 251,72 лв. и облагаем доход в този размер. За този годишен доход месечният доход на Петров е в размер 12 270,98 лв. В РА законосъобразно е определена допълнителна вноска за ДОО върху максимален осигурителен доход от 12 000 лв. съгласно чл. 8, т. 5 от Закона за бюджета на ДОО за 2004 г. и чл. 6, ал. 8 КСО в размер 3480 лв. Допълнителната вноска за ДОО и внесените 696 лв. - общо 4176 лв. са спаднати от облагаемия доход. С РА законосъобразно е определена допълнителна вноска за здравно осигуряване в размер 720 лв. върху осигурителен доход 12 000 лв., определени на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Допълнителната вноска за ЗО и внесените 144 лв. за здравно осигуряване - общо 864 лв. са спаднати от облагаемия доход. След като се спаднат сумите 4176 лв. и 864 лв. от облагаемия доход от 147 25172 лв. остава данъчна основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер 142 211,72 лв., за която дължимият данък е в размер 40 552,60 лв., а съответните лихви са в размер 13 582,42 лв. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер 40 552,60 лв. с 13 582,42 лв. лихви следва да бъде отменено и в тази част вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноска за ДОО 3480 лв. с лихви и вноски за здравно осигуряване в размер 720 лв. с лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В останалата част по чл. 35 ЗОДФЛ: (отм.) решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на Петров, че поради налични 4бр. вписани ипотеки върху имота, той е непродаваем освен на свързано лице и за него пазарната цена е тази, на която е сключена сделката. При определяне на пазарни цени по чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) и § 1, т. 10 ЗКПО (отм.) не е предвидено отражение на вписаните ипотеки върху пазарната цена на недвижимите имоти. По делото е установено, че ипотеките са заличени на 21.04.2005 г. и на 30.04.2005 г. и не са събрани доказателства обезпечения с тях стенд бай кредит по банкова гаранция да е бил ползван, поради което правилно съдът е приел, че е приложима определената пазарна цена по чл. 20, т. 5, б. "а" ЗДДС (отм.) и по § 1, т. 10, б. "а" ДОПК, определена по методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Неоснователен е доводът за неправилно включване в изчисленията на пазарната цена на нот. акт № 92/20.01.2005 г. за продажба на УПИ V с построения в него хотел "Карлово" - близнак на процесния хотел с еднаква застроена и разгърната площ, поради наличие в хотела на значително по-голяма от хотела пристройка. Видно от нотариалния акт хотелът с поземления имот е продаден заедно с изграждаща се пристройка със разрешение за строеж № 93/25.10.2004 г. Продажбата е извършена три месеца след издаване на разрешението за строеж и към момента на продажбата етапа на строителство на пристройката не е бил такъв, че за повлияе върху цената на имота. В частта по ЗДДС (отм.) съдът правилно е определил дължимият ДДС върху стойността на сградата предвид чл. 34 ЗДДС (отм.) в размер 175 352,80 лв., а след спадане на внесените при продажбата 93 106 лв. дължимият ДДС остава 82 246 лв. Неправилно съдът е спаднал местен данък за прехвърлянето на имота и нотариална такса в размери 17 535,28 лв. и 876,76 лв., изчислени по пазарната стойност, въпреки, че данък и такса в този размер не са платени при изповядване на сделката. Видно от нотариалния акт при изповядване на сделката е заплатена нотариална такса 465,53 лв. и е бил внесен дължимият данък, който по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ в редакцията за 2004 г. е в размер 2% върху стойността на прехвърляното имущество. При цена на прехвърляното имущество от 500 000 лв. заплатеният данък е в размер 10 000 лв. На основание чл. 56, ал. 1 ЗДДС (отм.) от дължимият данък върху добавената стойност следва да се спадне платеният местен данък и нотариална такса в общ размер 10 465,53 лв. и остава ДДС за внасяне в размер 71 780,47 лв. с 26 799,96 лв. лихви, изчислени съответно. Решението в частта, с която е изменен РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне под 71 780,47 лв. с лихви под 26 799,96 лв. следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е определен ДДС за м. 12.2004 г. за внасяне в размер 71 780,96 лв. с 26 799,96 лв. лихви. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 8920,59 лв., изчислени съразмерно на уважената част от жалбата, при изчислението на които не е включено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в пълномощното не е отбелязано договореното възнаграждение да е внесено и по делото не е доказана разноска за него. ДОУИ - Бургас има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК по делото в размер 2788,66 лв. или по компенсация следва да заплати на Петров разноски по делото в размер 6131,93 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,