Решение № 3104 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2014 г.

Решение № 3104 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, против решение № 2904/15.11.2013 г. по адм. дело № 1635/2013 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че таксата за водовземане за водата от язовир "Ясна поляна" трябва да се определя на база отнетия обем вода, а не на базата на реално ползвания обем вода, от който да се изключат водите, ползвани за технологични нужди. Ответникът по жалбата - директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район - Варна, редовно призован, не се представлява. В писмено становище, представено от гл. юрисконсулт Деница Гроздева, оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава становище, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че таксата за водовземане от повърхностни води се определя на база отнетия воден обем, представляващ цялото количество иззета вода. В нормативната уредба няма понятие, наречено "технологични нужди", нито за тяхното изключване от общото количество на водата. Поради това счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неправилно е становището на жалбоподателя, че в определения воден обем следва да се включат само реално ползваните количества вода, а не отнетият воден обем. Затова съдът правилно е извел извода, че таксата включва цялото количество иззета вода, което използва водоснабдителното предприятие. При издаването на АУПДВ е спазен материалният закон, както и процедурата по издаването му. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административния съд - Варна, е оспорен по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 42/04.04.2013 г., издаден от директора на Басейновата дирекция за Черноморски район - Варна. Съдът не е уважил направените възражения за неправилно приложение на закона при изчисляването на дължимата такса и за допуснати нарушения в процедурата по издаването на акта и е отхвърлил жалбата. Приел е, че таксата е определена правилно и тя включва не само реално ползвания обем вода от абонатите, а цялото количество иззета вода, която ползва водоснабдителното дружество. Разликата между ползваното от абонатите количество и иззетото количество от дружеството от водоизточника се заплаща от него на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за водите. Приел е за неоснователни възраженията за неспазена процедура по издаване на акта. В административната преписка се съдържат доказателства, че жалбоподателят е бил запознат с констатациите на проверяващите органи и при проверките е присъствал представител на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател е ползвал води за питейно-битови нужди през ревизирания период 2007-2011 г. въз основа на разрешение за водоползване № 0309 от 26.05.2004 г. Представените по делото писмени доказателства установяват общото количество на ползвания обем вода от язовир "Ясна поляна" за периода. Съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата такса за водоползване, и правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) определя, че таксата за водовземане се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Понятието "отнет обем вода" включва цялото количество вода, което дружеството черпи от водоизточника, без законът да прави разлика дали водата се подава до абонатите за питейни нужди, или ще се ползва за технологичния процес по пречистване на водата, протичащ в дружеството. По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, което означава, че и в таксата за водовземане следва да се включи цялото количество вода. Не намира опора твърдението на касационния жалбоподател и в Тарифата за таксите за правото на правото на водоползване и/или ползване на воден обект (отм.), която при изчисляване на таксата включва като компонент "размер на ползвания годишен воден обем". Правилно е възражението на ответника, че нормативната уредба не съдържа определение на понятието "води за технологични нужди", нито пък за тяхното изключване от дължимата такса. Противно на твърденията в касационната жалба, нормативната уредба на материята цели заплащане на цялото ползвано количество вода от водоизточника. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, то ще означава, че за водите, които той ползва за "технологични нужди", няма да дължи такса. А това са води - публична държавна собственост, които той безспорно ползва за осъществяване на дейността си в технологичния цикъл по пречистване на водите в станцията. Правилни са изводите на съда и относно липсата на нарушения при констатирането на ползваното количество вода и при съставянето на АУПДВ, които се споделят напълно от касационната инстанция. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,