Решение № 4866 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15527/2008 г.

Решение № 4866 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15527/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Барни" ООД, гр. Шумен, представлявано от управителя Валери Георгиев Балабанов, срещу Решение № 1431/29.10.2008 год. по адм. д. № 1638/2008 год. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, шести състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 270800012/25.03.08 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение № 266/6.06.08 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която е установен ДДС за внасяне за данъчен период м. 03.07 год. в размер на 1802.49 лв. и съответните лихви и е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 09.07 год. на сумата от 1802.49 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обосновано и законосъобразно данъчните органи са установили ДДС за внасяне за данъчен период м. 03.07 год. в размер на 1802.49 лв. и съответните лихви и са отказали право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 09.07 год. на сумата от 1802.49 лв. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е включил в СД за ДДС за м. 09.07 год. и в дневник за покупките за д. п. м. 09.07 год. с протокол № 1/17.09.07 год. доставка от "Ро Транс Сервис" Германия на стойност 9012.46 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1802.49 лв. Не се спори между страните и че на жалбоподателя е извършена от "Ро Транс Сървис" доставка на услуга - ремонтни услуги на стойност 4608 евро на камион с регистрационен № Н 2269 АС и ремарке с регистрационен № Н2013ЕЕ, собственост на "Барни"ООД, съгласно фактура № 12 (Р)07 от 12.03.07 год. на стойност 4608 евро. Органът по приходите е приел, че е налице доставка на услуга, данъчно събитие на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъкът е станал изискуем на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, като жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 86, ал. 1, и 2 ЗДДС, тъй като не е начислил данъка в д. п. м. 03.07 год., а в м. 09.07 год. С оглед установеното е установил ДДС за внасяне за д. п. м. 03.07 год. в размер на 1802.49 лв. и съответните лихви и е отказал право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 09.07 год. на сумата от 1802.49 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗДДС вр. чл. 8, ал. 2 ППЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга по работа върху движима вещ е на територията на държавата -членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице следните условия - получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена работата и след приключване на работата, стоките са изпратени или транспортирани от територията на държавата членка, където фактически е извършена работата. Съгласно § 1, т. 43 ДР на ДОПК "работа по стоки" е обработка, преработка или поправка на стоки. В случая с процесната фактура е документирана доставка на услуга по работа върху движима вещ - ремонт на товарен автомобил, собственост на жалбоподателя, която е извършена на територията на друга държава членка на ЕС - Германия. Мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата. В случая територията на държавата, издала идентификационния номер по ДДС на получателя - "Барни"ООД, под който му е извършена услугата е България, поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е приел, че мястото на изпълнение на доставката в настоящия случай е България, а твърденията на жалбоподателя, че неправилно е определено мястото на изпълнение на доставката са неоснователни. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗДДС данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задълженото лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Следователно, съгласно чл. 25, ал. 2 и чл. 24, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС е налице данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Не се спори между страните, че услугата е извършена през м. 03.07 год. и вещта, предмет на услугата по доставка - ремонт на товарен автомобил е транспортирана в България. Фактурата е издадена на 12.03.07 год., която дата е приета и за дата на извършване на услугата, поради което и на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС е и дата на данъчното събитие и на тази дата съгласно чл. 25, ал. 5 ЗДДС данъкът става изискуем. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя при доставката при доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка. В случая доставчикът - "Ро Транс Систем" е установен на територията на друга държава членка, не е установен и регистриран по ЗДДС в България и мястото на изпълнение на доставката на услугата е в България, поради което на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС платец на данъка по процесната фактура е жалбоподателят - получател на доставката по извършената услуга и регистрирано и данъчно задължено лице по ЗДДС. Следователно данъкът е станал изискуем от жалбоподателя. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като съгласно ал. 2 - данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В случая регистрираното лице не е начислило дължимия по процесната доставка ДДС в размер на 1802.49 лв. за м. 03.07 год., поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е коригирал СД за м. 03.07 год. и е определил за внасяне ДДС в размер на 1802.49 лв. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят с протокол № 1/17.09.07 год. е включил в дневника за покупки и СД за ДДС за м. 09.07 год. извършената доставка от "Ро Транс Сървис" по процесната фактура, издадена на 12.03.07 год. на стойност 9012.46 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1802.49 лв. Съгласно чл. 71 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от условията по т. 1 до 7, като съгласно т. 1 - притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател и съгласно т. 2 - е издало протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма. В случая, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, лицето следва да е издало протокол по чл. 117 ЗДДС и да са спазени условията на чл. 86 ЗДДС, т. е. лицето, за което данъкът е станал изискуем да го е начислило, да е включило размера на данъка при определяне на резултата за съответния период в СД за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажбите. Предвид установеното по отношение на доставката по тази фактура, данъкът е станал изискуем в м. 03.07 год. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. В случая правото на приспадане на данъчен кредит е следвало да бъде упражнено до м. 06.07 год., поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е извършил корекция на данъчната основа на получените доставки по чл. 82 ЗДДС за д. п. м. 09.07 год. в посока намаление и е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 12/3/07 от 12.03.07 год., издадена от "Ро Транс Систем". Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че неправилно е определен момента на възникване на данъчното събитие по процесната доставка. В чл. 63 ЗДДС е определен момента на възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване и изискуемостта на данъка при ВОП. Вътреобщностно придобиване обаче е налице само по отношение на доставки на стоки, не и при доставки на услуги, какъвто е настоящия случай. Дори и да се приеме, че в случая чл. 63 ЗДДС е приложим, то съгласно ал. 1 на същия, данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, т. е. съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. По отношение на изискуемостта на данъка съгласно ал. 3 - данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчно събитие съгласно ал. 1 и 2, като съгласно ал. 4, обаче, независимо от ал. 3 данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Относно изискуемостта на данъка би била приложима хипотезата на ал. 4 на чл. 63 ЗДДС, но дори и да се приеме, че е приложима ал. 3 на чл. 63 ЗДДС, данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2 е възникнало в д. п. м. 03.07 год., а фактурата е включена в СД за ДДС през м. 09.07 год. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че неправилно е определено от органа по приходите, че е следвало да начисли данъка и отрази същия в СД по ЗДДС и дневника за продажби за м. 03.07 год., тъй като не е разполагал с фактура, а е получил същата в м. 09.07 год. Към датата на издаване на фактурата доставката на услуга, по която жалбоподателят е получател е била извършена, поради и което на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25 ЗДДС същият е следвало да начисли ДДС по тази доставка в размер на 1802.49 лв., да включи данъка при определяне на резултата за д. п. м. 03.07 год. в СД за ДДС и дневника за продажби. Жалбоподателят се позовава на чл. 124, ал. 4 ЗДДС, като твърди, че цитираната разпоредба изисква налична фактура, която да бъде отразена. Съгласно чл. 124, ал. 4 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. В чл. 124 ЗДДС е уредено задължението на регистрираните лица да водят регистри - дневник за покупки и дневник за продажби - съгласно ал. 1 на чл. 124 ЗДДС, като съгласно ал. 4 е определен краен срок за отразяване на документите - не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, което в случая не е налице. Правото на приспадане на данъчен кредит от регистрирано лице може да бъде упражнено за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода - съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС, т. е. до м. 06.07 год. Предвид гореизложеното, Съдът правилно и законосъобразно е приел, че органите по приходите за д. п. м. 03.07 год. е следвало да извършат корекция на данъчната основа на получените доставки по чл. 82 ЗДДС, съответно на начисления данък на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС правилно са начислили ДДС в размер на 1802.49 лв. и са начислили лихви в размер на 226.25 лв. за периода 15.05.07 год. - 25.03.08 год. и за д. п. м. 09.07 год., вследствие на корекцията за м. 03.07 год. са извършили корекция на данъчната основа на получените доставки по чл. 82 ЗДДС в посока намаление и са отказали право на приспадане на данъчен кредит с 1802.49 лв. Предвид изложеното, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора разноски не се дължат, а ответника не е направил такива, тъй като не е представляван в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение