Решение № 15990 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2012 г.

Решение № 15990 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 36/8.02.2012 г. по адм. д. № 1109/2011 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 04001100894/13.06.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 0486/29.09.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново в обжалваната част по ЗДДС, с която на фондация АРЕС е начислен ДДС общо в размер на 17538 лв. за данъчни периоди месец септември 2009 г., месец октомври 2009 г., месец декември 2009 г., месец май 2010 г. и месец септември 2010 г., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в размер на 17538 лв. и лихви в размер на 2213,96 лв. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Фондация "Асоциация за регионално и екологично сътрудничество", представлявано от адв. Панева, моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е приел, че в конкретния случай по отношение на процесните доставки на услуги, осъществени от Фондация"Асоциация за регионално и екологично сътрудничество"- гр. Гулянци са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл. 44, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДДС, поради което тези доставки представляват освободени такива и за тях не се начислява и не се дължи ДДС. Така постановеното решение е правилно. Съдът подробно е обсъдил предоставените от фондацията услуги на Община Петрич, Община Земен, Община-Сливница и Община-Бобошево във връзка с реализиране от тях на проекти по ОПАК, по Програма за развитие на селските райони, като обосновано е приел, че така извършваните услуги са в рамките на регламентираната дейност на фондацията и във връзка с постигане на целите, които са заложени в устава на Фондация АРЕС. Подробно е обосновал и извода си, че начинът по който извършването на тези услуги са били възложени на фондацията означава, че тези доставки в никакъв случай не водят до нарушаване правилата на конкуренцията. В решението детайлно са анализирани изискванията на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС за признаване на доставките за освободени и съдът е достигнал до правилен извод, че са налице изискванията на текста от закона за признаване, че доставката е с нестопански характер и поради това е освободена по силата на закона от облагане с данък върху добавената стойност. Неоснователно в жалбата се поддържа, че процесните доставки следва да са облагаеми на общо основание, тъй като можело да бъдат осъществени от всяко едно друго физическо или юридическо лице - търговец. При другите субекти дейността се извършва с цел печалба, каквато цел в случая сдружението с нестопанска цел няма. По чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС доставката трябва да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. В случая е налице втората хипотеза доставката е за постигане на поставените от сдружението цели и съдът законосъобразно е отменил акта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,