Решение № 7523 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2008 г.

Решение № 7523 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Георги Димитров Георгиев е подал касационна жалба срещу решението от 26.06.2008 г. по адм. дело № 3325/2007 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отменена заповед № з7479/20.07.2007 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" за налагане на забрана за напускане на страната на малолетния Кристиан Георгиев Георгиев. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Касационна жалба срещу решението е постъпила и от името на директора на Столична дирекция "Полиция". Направено е оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменен. Ответникът Кристиан Георгиев Георгиев чрез своята майка и законна представителка Теодора Николаева Рунтова е оспорил подадените жалби и е поискал решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбите са неоснователни. Административният съд е установил, че с решение от 27.12.2005 г. по гр. дело № 2742/2005 г. по описа на Софийския районен съд бил прекратен сключения между Георги Димитров Георгиев и Теодора Николаева Рунтова граждански брак. Родителските права върху техния син Кристиан Георгиев Георгиев, роден на 25.01.1999 г., били предоставени на майката, с право на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца, от 9 часа в събота, до 20 часа в неделя, за 30 дни през лятото и по 10 дни през зимата. С молба № ДС-7151/1.06.2007 г. до директора на Столична дирекция "Полиция" Георги Димитров Георгиев заявил, че не е съгласен сина му да напуска страната и не поддържа пълномощното за извеждането на детето в чужбина, дадено по - рано на майката. С писмо от 2.06.2007 г. Теодора Рунтова била уведомена за започналото производство за налагане на ограничение за пътуване в чужбина на малолетния Кристиан Георгиев по чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност. С писмо от 2.06.2007 г. до дирекция "Социално подпомагане" - район Лозенец, началникът на сектор "Български документи за самоличност" поискал да бъде извършена проверка на случая, детето да бъде изслушано и по възможност, консултирано чрез своите родители. Резултатите от проверката били отразени в доклад на дирекция "Социално подпомагане" - район Лозенец, предоставен на Столична дирекция " Полиция ". Със заповед № з7479/20.07.2007 г., на основание чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Столична дирекция "Полиция" наложил забрана за напускане на страната на малолетния Кристиан Георгиев поради липсата на съгласие за извеждане в чужбина на неговия баща Георги Георгиев. В заповедта били обсъдени намеренията на майката да се установи в Канада заедно с детето и били изложени съображения, че ако административната мярка не бъде приложена, ще се наруши правото на Кристиан да осъществява контакт с неговия баща, а също и правото на бащата на лични контакти с детето, както е постановено със съдебното решение. Административният съд приел, че административният акт изхожда от компетентен административен орган, но при издаването му са били нарушени административнопроизводствените правила относно мотивирането на акта. Административният орган се позовал единствено на липсата на съгласие на бащата за извеждането на детето в чужбина. Липсвал анализ на нуждите и интересите на детето, не била отчетено дали те ще бъдат засегнати вследствие на забраната за напускане на страната. В заповедта на директора на Столична дирекция "Полиция" не се обсъждал представения социален доклад и направеното в него заключение, че заминаването на детето за Канада няма да му се отрази неблагоприятно. Според съда, обжалваната заповед не била съобразена и с целта на закона. Макар да разполагал с оперативна самостоятелност за вземане на решението, административният орган следвало да вземе предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност, според която правото за напускане на страната не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или правата и свободите на други граждани. Административният съд се позовал и на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детото, допускаща ограничения на правото на децата да напускат която и да е страна, когато ограниченията са предписани от закон, необходими са защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и са съвместими с другите права, признати в в конвенцията. Поради това съдът отменил оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 79, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност е диспозитивна и дава възможност на административния орган да прецени дали да наложи забрана за напускане на страната на малолетни и непълнолетни деца, чиито родители не дават съгласието си за пътуване в чужбина. Принудителната административна мярка може и да не бъде наложена, ако засяга интересите на детето в по-голяма степен от допустимото по закон. Критерият, от който следва да се ръководи административния орган в производствата по чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, е най-добрият интерес на детето. Този критерий, възприет в Конвенцията за правата на детето, а също и в Закона за закрила на детето, трябва да се прилага от органите във всички административни и съдебни производства, в рамките на които се приемат решения, въздействащи върху фактическото и правно положение на децата. Затова е неоснователно оплакването, че, обсъждайки фактите, свързани със семейната среда на детето, първоинстанционният съд е излязъл от правомощията си и се е занимал с въпроси от сферата на целесъобразността. Административният орган и съдът са длъжни да събират доказателства за всички относими по случая обстоятелства, които обосновават извода, че решението е взето в интерес на детето. В разглеждания казус родителите на детето са разведени, поради което местоживеенето на малолетното дете съвпада с това на родителя, на когото са предоставени родителските права. Налагането на ограничение за излизане в чужбина на малолетния Кристиан фактически ограничава и правото на майката, която може да пътува свободно само без детето. Подобно разрешение обаче би се явило в нарушение на моралното и законово задължение на майката да живее заедно с детето и да полага непрекъснати грижи за него. При положение, че родителят, който упражнява родителските права, желае да се установи в чужбина, естествено е да го последва и малолетното дете. Този житейски случай, който, впрочем, е често срещан, поражда конфликт на интереси между самите родители, а също и между детето и родителя, с когото то не живее, така че е нужен индивидуален подход, обвързан главно с потребностите на детето. Изпълнението на съдебното решение, определящо режима на лични отношения, не може да е решаващ мотив в полза на налагането на забрана за напускане на страната, тъй като във всички случаи промяната на местоживеенето на детето и единия родител ще създаде препятствия за осъществяването на контакти с другия родител. Като допуска подобно развитие на отношенията, Конвенцията за правата на детето изрично обявява правото на детето на лични контакти с неговите родители, макар те за живеят в различни държави. За да има възможност за контакти между детето и родителя, който живее в друга държава, е необходима промяна единствено на режима на лични отношения, така че той да съответства на промяната в мястоживеенето. Що се отнася до конкретния случай, освен затруднението в контактите с бащата, няма друго, което да сочи, че напускането на страната и установяването в Канада на малолетния Кристиан, биха имали отрицателен ефект върху него. Съществуват данни, че детето вече е живяло в Канада заедно с двамата си родители, така че условията не са му напълно непознати. Майката има квалификация и възможности за работа, така че би могла да се справи с издръжката на двучленното семейство. От своя страна, бащата разполага с правен механизъм, който да обезпечи осъществяването на лични контакти със своя син. За да съответства на целта на закона, административният акт, с който се налага ограничение на правото на свободно движение на ненавършило пълнолетие дете поради липса на съгласие на неговите родители, следва да се основава на обстоятелства, че напускането на страната не е в интерес на здравето, достойнството, духовното и морално развитие на детето и неговото благосъстояние. Като не е установил наличието на такива обстоятелства, административният съд е имал основание да приеме, че заповедта за налагане на ограничение на детето Кристиан Георгиев противоречи на целта на закона и да я отмени. Съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е уведомил дирекция "Социално подпомагане" - район Младост, в чийто район живее бащата на детето. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето съдът има задължение да уведоми дирекцията по настоящия адрес на детето, която да изпрати свой представител за участие в делото или да представи доклад. Необсъждането на показанията на разпитаните свидетели също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се създава вероятност за друг резултат от произнасянето на съда, тъй като свидетелите коментират неотносими обстоятелства, свързани с провеждането на срещите между детето и неговия баща. При отсъствието на поддържаните касационни основания касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд