Решение № 16544 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2019 г.

Решение № 16544 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Тафров, против решение № 3201/13.05.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3184/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-70-0378828/05.02.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "М и М-1 2016" ЕООД против оспорената заповед.. Ответникът по касационната жалба – "М и М-1 2016" ЕООД, ЕИК 203273718 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Банишора", ул. "Софроний Врачански" № 62, офис 8 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. К. Панова и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № ФК-70-0378828/05.02.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "М и М-1 2016" ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – рецепция на хотел "България", находящ се в гр. Велинград, пл. "Македония" и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 вр. чл. 118, ал. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, изразяващо се в това, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от наредбата е допуснал работа с фискално устройство без изградена дистанционна връзка с НАП в периода 03.10.2019 г. – 24.01.2019 г. Според мотивите на заповедта нарушението е установено при извършена проверка в обекта на 24.01.2019 г. За да отмени заповедта, първостепенният съд е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност. Нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, кореспондиращо със забраната по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., е използване на фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Процесното фискално устройство е регистрирано на 03.10.2018 г. Дружеството има сключен договор с за техническото му обслужване до 03.10.2019 г. Издавани са фискални бонове от него и дневни финансови отчети. Книга за дневните финансови отчети е налична в обекта и е водена редовно. Тези обстоятелства са констатирани при извършената проверка, видно от съставения протокол № АА 0378828 от 24.01.2019 г. Според протокола след извършена проверка в ИС на НАП е установено, че за периода 03.10.2018 г. – 24.01.2019 г. отчетите с посочени номера не са предадени поради липса на дистанционна връзка на фискалното устройство с НАП. Липсата на дистанционна връзка се дължи на техническа неизправност на устройството, което не е блокирало, поради което търговецът не е знаел и е нямало как да узнае за възникналия проблем. След като дневните финансови отчети са налични, след като са издавани фискални бонове, вкл. при контролната покупка, след като няма разлика между фактическа и касова наличност, ПАМ е несъответна на констатираното нарушение, за което лицето няма вина. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Не е спорно, че фискалното устройство е регистрирано в НАП /потвърждение № 3965032/. Според договора с "Авал" ООД последното дружество се задължава да предостави на абоната СИМ карта за трансфер на данни през мобилна мрежа срещу заплащане на годишен абонамент. Според чл. 39, ал. 10 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. Органът, издал оспорената заповед за налагане на ПАМ, не твърди, че фискалното устройство е без изградена връзка с НАП /подадени са данни при регистрацията в НАП и въвеждането му в експлоатация и е получено потвърждение/, а че данните за издадените дневни финансови отчети не са постъпвали в НАП в определен период от време, което е възможно да се дължи на неизправност на фискалното устройство или на проблем в преносната мрежа на мобилния оператор. Както е посочил и съдът, не се установява при проверката фискалното устройство да е блокирало, така както предвижда приложение № 1, раздел ІІІб, т. 1, б. "д" към наредбата. Неподаването на данни в определен период от време би могло да бъде определено като нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, но не и по чл. 186, ал. 1, т. 3 от същия закон, противно на приетото от издателя на акта. Отделно от това с оглед така констатираното нарушение и вида на търговския обект /хотел/ срокът на ПАМ – 14 дни е несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като затварянето му би създало предпоставки за причиняване на вреди на дружеството и на гостите на хотела, които са явно несъизмерими с преследваната цел. По изложените мотиви първоинстанционното решение като правилно и съответно на приложимите материалноправни норми, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение