Решение № 8428 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2016 г.

Решение № 8428 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на ОД МВР - Р., чрез процесуален представител юрк. Г. Д., против решение № 9 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 333/2015 г. по описа на Административен съд - Р. Със същото е уважен предявеният от ищеца иск срещу ОД МВР - Р. за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв. за причинени на ищеца имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на Акт за констатирана проява на дребно хулиганство № 27707/31.10.2011 г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като бъде изцяло отхвърлени и предявения иск. Ответната страна - П. И. П. не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и допустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е уважил исковата молба на П. И. П. против ОД МВР - Р., в която е предявена претенция за сумата 200 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалван и отменен от съда като незаконосъобразен Акт за констатирана проява на дребно хулиганство № 27707/31.10.2011 г. издадено от служител на 01 РУП на ОД МВР - Р. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ОД МВР - Р. и е уважил изцяло предявения иск. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обосновано е, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: Изготвен е Акт за констатирана проява на дребно хулиганство № 27707/31.10.2011 г., издадено от служител на 01 РУП на ОД МВР - Р., на П. И. П. Впоследствие ищеца е обжалвал пред съда горепосоченият Акт, като е образувано НАХД № 2399 по описа на Районен съд - Р., приключило с Решение № 1049/08.11.2011 г., с което обжалваният Акт е отменен. С решение № 9 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 333/2015 г. по описа на Административен съд - Р. предявения иск е уважен изцяло. Прието е, че Пашев е претърпял имуществени вреди в размер на 200 лв., свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение на защитник, участвал в производството по оспорване на съставения срещу него Акт за констатирана проява на дребно хулиганство. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в търсения размер. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Отмяната на Акт за констатирана проява на дребно хулиганство като властнически акт на административен орган представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Според чл. 4 от ЗОДОВ "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително това обжалване да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, обикновения гражданина, нямащ юридическо образование изключително трудно би се справил със съдебното обжалване без помощ от лице със съответните знания и правоспособност. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене е представен договор за правна помощ и съдействие № 00082005 от 31.11.2011 г., от който е видна сумата по договорно възнаграждение. Тези писмени доказателства не са оспорени и правилно и обосновано е достигнато до формулирания в решението извод, че са налице доказателства за извършени действителни плащания на сума в размер и срок, описан в съответния договор за оказване на правна помощ и съдействие, а оттам и за основателност на исковата претенция в пълния й размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение