Решение № 4347 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2012 г.

Решение № 4347 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по искане от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за тълкуване на Решение № 5962 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се поддържа, че е налице неяснота относно размера на установените данъчни задължения за данъчен период м. 02.2005 г. Ответникът по искането - "Юлен" АД, гр. Банско, с писмено становище оспорва основателността на същото. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за тълкуване е предявено от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличе на правен интерес и се отнася до съдебно решение, което не е изпълнено, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Съобразно изложеното в мотивите на постановеното Решение № 5962 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд, решаващият състав е приел, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно дан. период м. февруари за разликата над 93 024.09 лв. до 187 966.98, ведно със съответните лихви. Този извод е обоснован с констатациите, че "при установени два дни с лоши метеорологични условия през месец февруари, данъчната основа за периода при 26 дни възлиза на сумата от 886191.80 лв., а дължимият ДДС върху нея е в размер на 177 238.36 лв. От същият следва да се приспадне посочения в РД и РА размер на начисления и внесен от ревизираното лице ДДС в размер на 84 214.27 лв.". Посочено е, че в резултат на това дължимите данъчни задължени за д. п. м. февруари 2005 г. възлизат на сумата от 93 024.09 лв. В съответствие с нея е постановен и диспозитивът на съдебния акт, който е съобразен с факта на деклариране и внасяне на част от дължимия данък за периода, както и със спецификата на ревизионния акт в качеството му на изпълнително основание. Поради това в диспозитива на решението размерът на установеното данъчно задължение е редуциран с внесената сума и е посочен размерът на дължимата, неизплатена сума, възлизаща на 93 024.09 лв. Този размер е идентичен с размера на вземането, подлежащо на изпълнение, от което следва, че в тази си част диспозитивът на решението се отнася само за дължимата сума за данъчни задължения за м. февруари 2005 г., в която не се включват декларираните такива и внесени за тях суми от ревизираното лице. Така мотивиран и на основание чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Върховният административен съд, състав на Първо отделение