Решение № 7436 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез юрисконсулт Д. Бонев в качеството му на процесуален представител, срещу Решение 911/ 08.12.2022 г., постановено по адм. дело 735/ 2022 г. на Административен съд- Пазарджик (Пазарджик), с което дирекцията е осъдена да заплати на Й. Аршинков сумата от 1783,34 лева. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита се, че необосновано и неправилно първостепенният съд е приел предявените искове за основателни и доказани. Смята се, че неправилно е прието, че негативните емоции изживени от ищеца са в пряка причинно- следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Моли да се отмени решението на адм. съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се остави исковата молба без уважение или евентуално намали размера на присъденото обезщетение. Ответникът- Й. Аршинков, в подадения писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокат Апостолов, моли да се остави в сила обжалваното решение на АС- Пазарджик, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения за това са изложени в представените писмените бележки. Касационният жалбоподател- Столична дирекция на вътрешните работи в съдебно заседание чрез юрисконсулт Бонев моли да се отмените обжалваното решение, поради аргументи, изложени в представените писмени бележки. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на СДВР. Смята, че съдът правилно е преценил, че искът е доказан по основание и размер и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение АС Пазарджик е ОСЪДИЛ Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на Й. Аршинков сумата от 1783,34 (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) лева, считано от влизане в сила на съдебното решение на Софийски районен съд от 09.09.2020 г., във връзка с отменено наказателно постановление по НАХД 11070/2019 г. по описа на Софийски районен съд, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че с решение от 17.08.2020 г., влязло в законна сила на 09.09. 2020 г., постановено по НАХД 11070/ 2019г. по описа на Софийски районен съд е отменено НП 19-4332-001350 от 19.02.2019г. на Началник група при Отдел Пътна полиция СДВР. Съдът е обсъдил подробно ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените в психичното състояние на ищеца. Анализирал е данните от приложените писмени доказателства амбулаторни листа, епикризи с посочен период на престой в лечебното заведение. Приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът действително е бил принуден 17 пъти да се явява в деловодството на РУ Велинград за удължаване на действието на АУАН, като всичко това му се е отразило негативно на здравето и психиката. Достигнал е изводът, че е налице реално увреждане на здравословното състояние на ищеца, който е търсил многократно лекарска помощ. Преценил е размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е отчел продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. В тази връзка приел, че е налице състояние на ищеца, което прехвърля прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането на административно-наказателни и съдебни производства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, с което е наложена административна глоба, при което е налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя извода на съда, че неговото влошено здравословно състояние е в пряка връзка с незаконосъбразното НП, тъй като първата диагностика прехожда съставянето на акта. Същевременно следва да се отчете, че е налице допълнително отрицателно влияние, като ищецът за процесния период два пъти е приеман в лечебното заведение за лечение. Обоснован е изводът, че са налице притеснения, отрицателни емоции и неудобства. Тези неимуществените вреди, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Същевременно в периода, той е търсил и лекарска помощ. Съдът правилно е преценил, че искът е доказан по основание и размер с оглед гласните и писмени доказателства, ангажирани от ищеца. При преценяване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът е отчел продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. Стойността на определеното обезщетение е съобразена с действително понесените неблагоприятни морални вреди, като са обсъдени конкретните обстоятелства, индивидуализиращи случая и отчитащи неговите особености. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 , предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение