Решение № 34 от 7.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г.

Решение № 34 от 7.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от В. А. Е. за допълване на решение № 686 от 3.11.10., постановено по гр. дело № 176/10 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение . Поддържа се, че решаващият състав на ВКС се е произнесъл само по един от допуснатите за касационно обжалване въпроси, а именно: дължи ли се инфлация върху обезщетението по чл. 222 КТ при договореност в К., като не се е произнесъл по другия допуснат до касационно обжалване въпрос: дали се дължи инфлация върху основното трудово възнаграждение при договореност в К. Ответникът по молбата [фирма] счита, че е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о. като взе предвид данните по делото, приема следното: С решение № 686 от 3.11.10 г. по гр. дело № 176/10 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставил в сила решение № 1741 от 2.11.09 г., постановено по в. гр. дело № 2365/09 г. на Окръжен съд - Пловдив и оставеното с него в сила решение № 1844 от 2.07.09 г. по гр. дело № 30452/08 г. на Районен съд-Пловдив в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ. Въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване по въпроса дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, както и върху обезщетението по чл. 222 КТ при договореност в К.. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение е отговорено на този въпрос. Прието е, че определените в чл. 15 от К. суми за компенсации, свързани с инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т. е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ. С оглед характера на договореното в К. възнаграждение следва и недължимостта му като част от брутното трудово възнаграждение, поради което не се включва и като основа за начисляване на обезщетението по чл. 222 КТ. По изложените съображения няма непълнота в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което не следва да се допълва постановеното от ВКС решение по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о.